Ех, ако имаше днес манифестация, та „на сърца ни да олекне“, както се пее(ше) в първомайския химн „Дружна песен“! Да ни олекне от цялата отминала седмица уж в края на април, но все така първоаприлска след изборите на 2 април.
Да ни олекне от надлъгването между двете коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, че се трудят за съставяне на „редовна власт“. Докато си „манифестират“ един на друг във врата, затаили дъх кой кого ще прецака, та да цака той с тая „новата власт“. А всъщност след всичките им разговори, преговори, опрощавания ама с нож в гърба, всичко „дружно екна“ като в престарели лозунги – от времето на динозаврите, пардон – от соца.
Първомайският трудов резултат от тая игра на шикалки може например да се опише чрез „С всички сили пет за четири!“ - призив за преизпълнение на петгодишния партиен план за четири години. Като не е ясно изразът „пет за четири“ – набързо, „през просото“ безотговорно свършената работа от този лозунг ли произлиза. Или дори и Партията е знаела, но го е криела кат априлски чернобилски дъжд, изначалното „пет за четири“ на всеки петилетен план.
Още по-пасва на делата без документи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – демек, на празните им приказки, друг соцлозунг от чакалня на КАТ: „Една секунда невнимание и после цял живот убит!“. Кой всъщност ще е убитият, ще стане ясно като в оня виц от дебрите на „Темида“: На съда всичко е ясно – да влезе убитият. Ама това ще се случи на следващите избори, когато, дай боже, да се изнесат повече политически трупове.
В момента – след отминалата седмица, важното е манифестацията „на живо“. И резултатът, поне видимият, е следният: Кирил Петков и Асен Василев се маршируват насам-натам като мухи без глави в битката им от кое поредно ла*но да излетят, след като са го накацали. А Бойко Борисов е на трибуната – командва парада. Абе, къде е Христо Иванов, ще се огледа по политпартийния площад някой. Е той е именно в екскрементите на Кирчо и Асенчо и си мълчи, че е опасно в тая поза да си отвори човек устата, та да не се нагълта. Но дано да е с лопата, та да го изрине поне от собствената си глава смърдящото разстройство.
Ама голямо разстройство наистина. Ей го, на – изтече направо на площада, където уж се манифестира, а сега се джапа в рядкото. Щото какво по-рядко, в смисъла и на консистенция, и на чудо невиждано, е да стане ПП водеща политическа сила благодарение на говоренето им чрез задниците си срещу Бойко Борисов и ГЕРБ, да спечели управление, после набързо да се свали сама поради меко казано неподготвеност да управлява - само с леко побутване от коалиционния си управленски партньор ИТН.
А сега – в „преговорния период“, същото ПП няма хич полезни ходове да си върне „политическия запек“ – да не изтича все повече в канала. На следващи избори и без врачки, а само според социолози се провижда, че „техният резултат ще е още по-нисък, но същевременно те се обезличават, влизайки с ГЕРБ в правителство, защото подкрепата ще бъде обезличаваща“. Пак според социолози „Ако някой ще губи електорат, това няма да е в такава степен ГЕРБ. ПП, която е по-скоро мрежа, не толкова партия – мрежите най-лесно изчезват в такива моменти“.
От другата страна в „преговорите-разговори“ пък на ГЕРБ някак си им е по-лесно да се изхождат без болезнени напъни. Просто имат по-малко за губене, вече им минава разстройството, загубиха каквото имаше за губене в градската тоалетна „АнтиГЕРБ“ и вече са „на твърдо“ и то достатъчно, та на два поредни вота да са все пак първа сила.
И да, в момента не просто Бойко командва парада, а цялата му партия си манифестира на воля. И си веят не един, а три байрака – 3 формули за кабинет – поне за пред ПП. Докато ПП – уж и те на трибуната с официалните лица за приемане на парада за властта, ама флагчето им такова малко – като на тъчлинията. По която все търчат, без да могат да влязат в истинската игра с тая си единствена формулка – власт без ГЕРБ.
