Свободата е крайъгълният проблем на идеологиите и социалните теории. За тях тя има различни значения и по тях можем да съдим за характера, същността им и отношението към човека и неговата участ.
А това означава и доколко те са истинни, съответстващи на социалните и духовните потребности на обществата и отделната личност; и дали помагат на човека, давайки му нравствени, социални и политически идеали, върху които да устройва своя живот. Поради това никоя социална и политическа наука не може да бъде „чиста“ и да служи като кабинетно занимание на хора, призвани да мислят и пишат. Бедата на политизиращите се политически науки е, че се отдават без да се съпротивляват, на властта и несправедливата система и много рядко на истината. Те лесно привличат като „учени“ пропагандисти, агитатори и открито политически функционери, но рядко умни, съвестни, отдадени на служение на мисълта и истината изследователи и учени.
Има в тези среди и съвестни изследователи и мислители, които обикновено не осъзнават заблудата, в която или сами са се поставили, или са ги поставили. Те се подчиняват на установените правила и служат със съзнанието, че това го изисква „науката“.
Но примамката на либералната идеология е свободата. Тя трябва да бъде така представена, формулирана и наложена, че да обезсилва човека и обществото, за да попаднат изцяло в нейната невидима власт и смисъл. Чрез свободата всъщност се преследва подчинение, потисничество, служение по чужда воля.
Това е целта на либерализма, който се е обозначил чрез свободата, но е оставил само името й на показ, а всичко останало и изхвърлено и повече и дума не става за него. Важното е хората да търчат след това име и да си вярват, че отиват там, където ще бъдат свободни. А всъщност отиват на истинско заколение. Не, не преувеличавам и не използвам метафори. Това е самата истина.
Историята доказа, че тази свобода, която прокламира Френската буржоазна революция и която й бе завещана от философите на Просвещението, е пропагандна теза, средство за борба срещу политически противник, опит да се докаже, че новото време идва с възвишени цели и че неговата най-важна грижа е достойнството и величието на човешката личност. И нищо повече. При това не защото на човека не му е нужна свобода и че тя не го прави силен, за да възстанови пълнотата на своята цялост, да му даде възможност да се развива и изявява пълноценно, а защото разбирането за свободата, която френските мислители дадоха, не е тази свобода, която е чак толкова нужна. При цялата си претенция за универсалност тази свобода е само политическа, поради което се регулира от закони, правила и норми, които държавата постановява и следи за тяхното спазване. Ако не се спазват, налага санкции. В общи линии тя означава „неподчинение“ и право да вършиш, каквото намериш за добре.
За най-висока степен на свободата по-късните либерали определиха т. нар. „свобода на словото“. Тя била дори майката на всички свободи.
Политическият характер на свободата, за която говорим, изключва нейната универсалност. Да не говорим, че тя е съвсем утилитарна и се отнася до неща, които нямат нищо общо със святост, та дори и с истинност. Тази свобода се противопоставя на правата и властта на аристокрацията и уж отрежда на всичките тогавашни социални съсловия достъп до властта и участие в обществения живот. И нищо повече! Защото е свобода на едно определено време и тип общество, което не е вечно и се ръководи от едно от много съсловия. То изразява определени интереси. Затова и всичко у него отговаря на ползата, интереса, практическата потребност и служение.
Тук се сблъсквам с разсъжденията на Георги Фотев, професор и доктор, демократ и либерал, в портал „Култура“, който не се мъчи да прикрие своите политически пристрастия и ненавистта си, за да изведе уж някаква всеобща и неоспорима от други пристрастия съображения. За да бъде убедителен и обективен, си служи с понятие, което може да впечатли наивния и жадуващ обяснение на необяснимите неща, като „страх от свободата“. „Що за парадокс?, пита пропитият от загриженост за истината професор, Свободата е висша ценност и благо. Защо страх? Хората сами са изпитвали страх от свободата, която им се дава, и са виждали страхове на близки, познати и непознати. Големи социални групи и дори цели общества се страхуват от свободата. Хората и народите се опозоряват с мълчанието си по време за ясно и свободно публично изразяване, което е едно и също със свободата на словото.“ И отговаря смело и напористо: „Свободата в многообразните си форми, в това число свободата на словото, е неотделима от отговорността. Тук е проблемът! Понякога отговорността е много тежка и съдбоносна.“
Либерализмът обича да обвинява, че не го разбират, но най-вече че нямат смелост хората да го следват, защото идеите му били високи. Ето, той великодушно дарява човека със свобода и дори със свобода на словото и очаква от него радост, щастие, велики помисли. А какво се получава: бедният човечец се страхува от тази свобода и не смее да я консумира.
Уж Фотев е учен, търсещ истината, но бърза да си дойде на любимата дума и да заклейми комунизма и тоталитаризма, питайки се „колко са съсипаните съдби за волнодумство в тоталитарно-комунистическата мракобесна система?“. Разбира се, че били безчет, защото системата не позволявала никаква свобода, а още повече „свобода на словото“. Нали е тоталитарна и диктаторска система. Тази констатация доказва, че подходът му е целенасочен, а тезата, която ще изведе, е предпоставена. Той затова и пише статията си, а не чрез размишления да достигне до истината и да я формулира точно и ясно. Но той едно си знае и едно си бае! Е, сега добавя още „руския неофашистки империализъм“, „цивилизационно пропадаща Русия“, за да подсили гарнитурата любимите на либералите „любов към демокрацията“ и „свобода на словото“.
Нека обаче уточним нещо много просто: „свобода на словото“ и родените от нея други свободи, заченати от Просвещението, а и от по-предишни епохи, са човешки формулировки, поради което не могат да бъдат нито съвършени, нито универсални, нито вечно значими и валидни. Те дори не могат да се изпълнят с необходимото съдържание, камо ли да се съблюдават и практикуват от тези, за които са предназначени. Това не бива да убягва от науката, дори и на тази, която обслужва либералната идеология. Освен ако целта не е нещо друго, различно и далечно от истината.
Бог, а не либерализмът е създал човека свободен да избира между доброто и злото, т. е. между Него и сатаната. И Той никога не е отнемал тази свобода, нито я е ограничавал по какъвто и да било начин. Но е обещал да въздаде за избора справедливо и според делата, думите и помислите.
Тази свобода е майката на всички свободи, а не прословутата и нищо не означаваща „свобода на словото“.
За либерала това изречение ще предизвика гняв. Но аз знам, че този гняв ще е фалшив. Пък и да е искрен, той не може да е оправдан и справедлив. Когато човек мисли, той няма как да не види лъжата или поне илюзията в това празно словосъчетание. Когато човек е истински свободен, т. е. когато извършва избора си между доброто и злото, той не може да не е свободен в своето публично говорене и писане. Но той знае какво означава една такава свобода на изявата на мисъл, разум, вдъхновение. И нито ще се страхува, нито ще спекулира с нея. Защото ще споделя истина, а няма да хвърля на вятъра думи. Борците за свобода на словото не уточняват какво тя означава, а пищят, че не им дават да се изявяват. Защото сами не знаят какво тя означава, но им е удобно средство за политически и пропагандни спекулации – особено срещу комунизма и Русия.
Истинската свобода, която Бог е дал на човека, не се изчерпва със „свобода да изразявам мнението си“. Пък и не всяко говорене е изказване на мнение. Мнение може да има единствено знаещ и подготвен по определена тема човек. Другото е просто говорене и няма как да се превърне в спор, дискусия или дебат. За такава свобода е безсмислено да се пледира и претендира, защото не е свобода. Това е претенция, която винаги ще е ограничавана, за да не се спекулира с права и възможности.
Но въпросната „свобода на словото“ е удобно средство за съпротива. Казваш, че тя ти е отнета и не е необходимо дори да привеждаш аргументи. Не ме публикуват, редактират ме, т. е. цензурират, и готово – вече си борец и мъченик за свобода. В политическите разпри дори и такава спекулация е допустима, но на науката не е позволено.
Нито е достойно.
