Действително като че ли наблюдаваме някаква всенародна воля най-сетне да има редовно правителство. ГЕРБ и Промяната да престанат да се дърлят като хлапета, да си седнат на задниците и да се разберат. Има предостатъчно приоритети, около които могат да го направят.
Като че ли така мисли обществото. Като че ли избирателите са се обединили около тази идея, но въпреки това напрежението не спада. Защо не спада?
Този въпрос поставя и се опитва да му отговори един кратък коментар, на който попаднах случайно. Идеята в него е, че има голяма, едва ли не съдбоносна разлика между това дали Промяната ще се включи в правителство на ГЕРБ или ГЕРБ ще се включи в правителство на Промяната. Тоест тезата: „Хайде, не е ли все едно! Те са почти равни! Да се стегнат и да се разберат!“ не е вярна. Не, не е все едно. Очевидно има неща, по които двете сили си приличат, но има и такива, по които се различават драматично. Да оставим настрана дали си приличат по корумпираност – подозрения има и в двете посоки, както и доказателства в двете посоки няма. Те си приличат преди всичко по това, че гледат на властта прагматично, като на предмет на дейност, към който трябва да се отнесат с грижата на добри стопани, както са длъжни да постъпват управителите на търговски дружества. И за двете оперативното участие във властта, решаването на конкретни проблеми е по-важно от идеологията. Те не следват идеали, а калкулират интерес.
По какво обаче се различават? Защо са се превърнали в два взаимно отблъскващи се полюса? Само заради настроенията на избирателите си ли или има и нещо друго?
И тук въпросът става философски. В последната Панорама по БНТ Бойко Василев цитира британския журналист и основател на претендиращото за обективност и безпристрастност списание „Проспект“ – Дейвид Гудхарт, – който казал, че светът е разделен на хора от някъде и хора от всякъде. Светът, разбира се, е разделен по много и най-различни други признаци, но този не звучи лошо и е удобен за описание на много съвременни ситуации. Включително и на ситуацията у нас, в която все по-болезнено се питаме по какво, аджеба, се различават един от друг всички наши претенденти за властта.
Най-общо казано, хората „от някъде“ са консервативно настроените, в това число и националистите, за които истинските общности са малките общности – семейство, квартал, клуб и т.н. до нация, но не повече. Хората „от всякъде“ пък са либерално настроените глобалисти, за които общността на общностите е целокупното човечество.
Това разделение прониква навсякъде и можем да го видим дори и в средите на богословстващата интелигенция. Там за хората „от всякъде“ си има и специален термин – икуменисти. Тяхната философия е като на всички други видове глобалисти – да оставим настрана всичко онова, по което хората се различават, и да се съсредоточим само върху онова, по което си приличат. Всичко, което ги обединява, е много по-важно от всичко, което ги различава. И забравят, че индивидуалността е именно в различията. И забравят, че има и непреодолими различия.
Налагайки тази парадигма върху българската политическа картина, лесно ще видим, че на ГЕРБ симпатизират повече хора „от някъде“, а на Промяната – повече хора „от всякъде“. И ако това наистина е същностно, легитимно противопоставяне (а то е), никак не е чудно, че общото дело върви трудно. Тогава къде е изходът? Има ли изобщо изход?
Със сигурност има. Обикновено търсенето на решение на даден проблем, на изход от дадена ситуация, преминава през избор на подходяща гледна точка. Всяка ситуация може да се разглежда на различни нивà на обобщение. Ако на едно ниво на обобщение елементите в системата са в противоречие, то на следващото може да се окажат в синхрон. И мисля, че с общите си законодателни приоритети ГЕРБ и Промяната показаха, че са разбрали това.
Има и друго. Светът по признака на Гудхарт не се дели само на хора „от някъде“ и хора „от всякъде“ или най-общо (и грубо) казано: на националисти и глобалисти. Освен националисти и глобалисти има и универсалисти. И те – тези хора, които не са нито националисти, нито глобалисти – никак не са малко. Например католиците са един вид универсалисти. Православните са друг вид универсалисти. Дълго е сега да обясняваме универсализма, но защо пък някой ден да не пробваме неговата гледна точка, която не е нито националистическа, нито глобалистична? Тя би помогнала за преодоляване на напрежението и безизходицата и в други идеологически ситуации.
Изкуството, например, е също по свой начин универсалистично, доколкото се опитва да компенсира идеологията с естетика. И лозунгите, опорките – със символи. Всяка универсалистична гледна точка сваля политическия дневен ред от върха на пирамидата. А свален веднъж оттам, той престава да е най-важното, както се опитват да го изкарат предизборните кампании. И щом не е той най-важното, то веднага става ясно, че най-важно е нещо друго. Нещо обективно и абсолютно. Когато стане ясно това, много проблеми започват да изглеждат лесни за решаване. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
