Наскоро една книжовна новина шокира читателите на Агата Кристи. Нейното основно издателство Harper Collins от Лондон реши да направи ново издание на част от творчеството й. Идеята бе да бъде осъвременен езика на тази бележита авторка, както и да бъдат съкратени пасажи, които можели да „наранят чувствата на някои читатели“.

Тенденцията да се адаптират по тази драстичен начин текстовете, като се изчистят от някои думи и дори от цели пасажи, които били „проблемни“, е вече в ход и за творбите на Роалд Дал и Урсула ле Гуин.  Така „Десетте малки негърчета“ станаха „Те бяха десет…“ , думата „туземец“ стана „местен“, „индиец“ беше зачеркната! Махнаха се реплики като: „отвратителните“ очи и носове на местните / арабските / деца“ от „Смърт край Нил“ и още куп „обидни фрази“. Просто бяха определени като „обидни“ и дори „политически некоректни“…

Бащата на легендарния агент Джеймс Бонд, Йън Флеминг, в скоро време също ще бъде цензуриран. Ето какво каза пред „Телеграф“ неговият биограф Андрю Лисет: "Флеминг е създал сексистки, често садистичен убиец, с анахронично отношение към хомосексуалистите и към редица хора от различни националности. Но въпреки това твърдо вярвам, че това, което един автор поставя на хартия, е свещено и не бива да бъде променяно. То е доказателство за нагласите на писателя - и на обществото - в дадено време, независимо дали става дума за Шекспир, Дикенс или Иън Флеминг"…

Да, американците измислиха този израз „ Рolitically correct“ или „политически коректно“, който постепенно навлезе вече трайно в повечето езици по света, включително и в нашия. Бих казал определено една нова форма на диктатура, на цензура и на авто- цензура в сферата на мисълта.

Наистина, парадоксално е, че този странен феномен се роди не в Русия, Турция или Иран, а тъкмо в Щатите, страната с най- развитата демокрация в света, модел за много страни. Още в началото на 70-те години в американските университети се сформираха множество групи на малцинствата, започвайки от феминистките и стигайки до хомосексуалните, които започнаха да се борят за правата си, като акцентираха и върху езика, поискаха промени в него, за да се избегнат грубите и обидни определения и фрази.

Така листата на езиковите промени започна постепенно да става все по- дълга и от желателна да се превърне в задължителна. Първо: негрите станаха „цветнокожи“ или „афроамериканци“, индианците – „коренни американци“ и това е вече официална езикова норма в САЩ. И този американски евфемизъм продължи: чистачите и прислужниците станаха „агенти по поддържане на чистотата“, абортът – „доброволно прекъсване на бременността“, старец или стар човек – „ човек от Третата възраст“, престъпниците, крадците, вандалите просто станаха „лица извън обществото“, затворите – „места за излежаване на наказания“, а пазачите в тях – „агенти в системата за наказания“…Списъкът може да бъде продължен с други подобни „полит- корекции“…

Да, тази диктатура в езика може да ни се стори комична, дори нелепа, но е вече факт! Тя навлезе и в Европа, стигна до известна степен и у нас. Наложи се в Европейски съюз, в Брюксел и Страсбург, в Европейската комисия.

Стигна и до Холивуд. Там вече има квота за ролите и наградите „Оскар“ за артистите с „друг цвят на кожата“, което видяхме и в последните издания. Стигна се до какви ли не компромиси и абсурди. Вече няма американски филм без тъмнокожи артисти в главните роли. Дори в екранизации на класиката, на Шекспир, Омир, Дикенс. Може би наскоро ще видим нов филм за Пепеляшка или Снежанка с негърка в главната роля? Итя ще получи Оскар! Защо не? През м.г. кметът на един голям град в Канада премахна коледната елха от централния площад, защото щяла да „ засегне чувствителността на онези, които не изповядвали християнската вяра…“ Добре, че не е решил да затвори и християнските храмове!

В духа на тази криворазбрана и напълно ненужна „политическа коректност“ в Европа вече се търпи наглостта на онези, които драскат грозно и замърсяват жестоко сгради и паметници с графити, защото има хора, които твърдят, че това било също израз на „политическа коректност“ и „равнопоставеност на културите“! А в някои страни на Западна Европа се появиха социолози и политически коментатори, склонни да оправдаят дори вандализма на младежки банди, които подпалват коли или чупят витрини, защото по този начин те „изразявали недоволството си от своя живот, за който било виновно обществото…“

Наистина, примерите са много и все по- смущаващи. Ето в Щатите се появи предложение да се преустановят спортните игри и състезания в учебните заведения, за да не бъдели унижавани учениците, които не са спечелили играта. Във Франция пък се предложи идеята да се премахнат както конкурсите и наградите, така и наказанията. Така младите щели да се развиват по- добре и да се подготвят за живота?!

И нека да се замислим ние, българите, не е ли „политически коректното“, всъщност една напълно излишна, бих казал, ненужна, нелепа форма за промиване на нашите мозъци, може би дори по- коварна и опасна от идеологията на комунизма, с която живяхме близо половин век?

Огнян СТАМБОЛИЕВ