Каква е икономиката на бъдещето, къде се намира България, 4% ли са новите 2% инфлация и доколко са свързани растежът и вредите върху климата - на тези и още теми Investor.bg разговаря с Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд).

Г-н Калфин, на 19 април ще бъдете водещ делегат на конференцията "Икономика на бъдещето" на ВУЗФ. Европейският бизнес модел, който се основаваше на разрастващата се международна търговия (особено с Китай) и евтината енергия (особено от Русия), вече не работи така, както преди. В този аспект - извън клишето, как бихте описали икономиката на бъдещето и колко далече е България и ЕС от нея?

- В момента има четири мегатенденции, които определят процесите в световната икономика. На първо място, това е технологичното развитие, автоматизацията, цифровизацията, изкуственият интелект. Днес тяхното наличие в икономиката е основен признак за конкурентни предимства или недостатъци. На второ място е зеленият преход. Откъсването от традиционните въглеродни източници на енергия, възприемането на политики, които щадят околната среда, подобряват качеството на живот и запазват крайните природни ресурси бързо се превръща също в основно конкурентно предимство. На трето място са демографските процеси. От една страна развитите икономики не са в състояние да си осигурят необходимия човешки ресурс за развитие, а от друга – огромните неравенства и бедност, съчетани с технологична и информационна свързаност предизвикват и тепърва ще предизвикват огромни миграционни вълни и социални бунтове. На четвърто място – и това е сравнително нов мегатренд - е геополитиката.

Светът не намери своята точка на равновесие през последните три десетилетия, променят се икономическите лидери, намалява въздържането от употреба на сила, основано на взаимна зависимост. Това създава несигурност, опасности от унищожителни военни конфликти, тежка междублокова конфронтация. Много скоро може да се появи и пети важен фактор – достъпът до суровини. В тази бързо променяща се ситуация Европа търси своето място. Тя е най-голямата икономическа общност, най-привлекателния пазар но и тромав политически механизъм. Досега за 70 години Европейският съюз е доказал, че умее да се адаптира и да запазва водещата си роля.  В България като че ли все още не си и задаваме въпроса къде искаме да бъдем след 10 години. За нас е много добре, че сме част от ЕС, иначе не мога и да си помисля каква точно оригинална и независима дългосрочна икономическа политика щяхме да имаме. 

В икономическите теории тези дни изобилстват термини като „degrowth", „post-growth", „post-promethical technology" или „longtermism": всички те се отнасят до концепции, които целят да спасят света от изменението на климата с по-малко икономически растеж и по-малко класическа индустрия. Понякога се добавят и други модни думи като „свободна планова икономика" или дори се препоръчва метавселената като убежище. В Nature от 15 декември 2022 г. има кратък коментар по този въпрос под заглавие "Degrowth can work" от Джейсън Хикел и още седем негови колеги от различни дисциплини - от икономика и екология до антропология и социология. Смятате ли, че например призивите за премахване на „вредните субсидии“, облагане с данъци на дейностите, които вредят на климата, и насърчаване на концепции, благоприятни за климата, ще помогнат за постигането на климатичните цели?

- Всички тези теории подкрепят очевидната теза, че ако растежът е за сметка на увреждането на климата, след време няма даже да се вълнуваме от растежа, а от това, дали има живот въобще. Междувременно покачването на температурите, безпрецедентните засушавания, урагани и наводнения имат своята икономическа цена, която е много по-висока от това предварително да се предприемат мерки за опазване на климата. Безброй са изследванията, които доказват, че там, където здравето на хората е лошо и продължителността на живот – ниска, то и производителността е много по-ниска. Или обратното – високата производителност предполага добро здраве и продължителен живот на населението. При очевидните негативни промени на климата, това означава обедняване.

Екологичните политики предполагат масови действия и обществена подкрепа. За съжаление в много общества хоризонтът е следващия месец, а не следващите поколения. Затова там не са готови да инвестират в зелени политики. А иначе икономическата теория отдавна е доказала, че растежът на БВП не може да бъде единственият измерител за прогреса. Той е важен показател, но измерването на качеството на живот, с което се занимава агенцията, в която работя – Еврофонд, е много по-важно, когато говорим за развитие. 

Човечеството използва интензивно изкопаеми горива от поне 200 години, а темповете на растеж нарастват значително почти точно оттогава. В краткосрочен план и днес е валидно следното: ако има рецесия, цената на петрола пада, защото се очаква по-малко потребление; ако има възстановяване, тя отново се покачва. В този смисъл - неразривно свързани ли са растежът и щетите върху климата?

- Ако от индустриалната революция досега са минали 200 години, то съвсем не означава, че можем да използваме изкопаеми горива още 200 години. Днес климатът има много по-малък ресурс да поема вредни емисии. Ръстът на икономиката не е задължително свързан с повече щети върху климата. Може и обратното – икономиката да расте, но не за сметка на климата. Впрочем изкопаемите горива са краен ресурс. Дори и да не вземаме климатичните промени под внимание, в един момент те ще се изчерпят. Колкото по-независима от изкопаеми горива е една икономика, толкова по-добри перспективи за развитие има тя. Възобновяемите източници предполагат значителна начална инвестиция и ниски постоянни разходи. Тогава, когато тази инвестиция се изплати, те произвеждат много по-евтина енергия и осигуряват много по-конкурентна икономика. Ако настояваме за продължително използване на изкопаемите горива, един ден ще се събудим с много по-високи цени на енергията, но тогава вече ще е късно да вземаме мерки и да наваксваме – просто ще сме много изостанали. 

Ако погледнем по-актуалните проблеми – те са свързани основно с инфлацията. Очаква се тя да продължи да намалява и в България (под натиска на международни и сезонни фактори). Считате ли че обявените от вицепремиера Атанас Пеканов за меки мерки (намаляване на маржа на печалбата, интернет сайтът за цените), ще са успешни?

- Високата инфлация неизбежно стига до момент, в който започва да пада. Българската икономика е много отворена и зависи от средата около нас. Класическата монетарна мярка за борба с инфлацията – увеличаване на лихвените проценти и ограничаване на търсенето, няма как да ни подмине. В тази ситуация държавната политика трябва да бъде много фокусирана и да подпомага единствено най-застрашените от фалит граждани и фирми, като допринася за справедливо разпределение на тежестта. Високата инфлация има своята цена и тя не може да бъде избегната. Но ако не се намеси държавата, тази цена се пренася непропорционално към тези с най-ниски доходи. Административното намаляване на печалбите е популизъм, който няма как да проработи. Прозрачността на цените е полезна заради ограничаване на спекулата и картелите, но ефектът няма да е особено голям. 

А какво би могло да се направи, за да се свие инфлацията до по-поносими нива в краткосрочен план?

- В крайна сметка инфлацията се ограничава, когато намалее търсенето. Намаленото  потребление е цената, която цялото общество плаща за нея. Въпросът е как се разпределя тази цена. След като отмине бурята, по-слабите ще останат зад борда – фирми и граждани. Ето това може да регулира правителството чрез инструментите на фискалната политика – да не допуска крайна бедност и масови фалити. Засега поне един показател дава надежда – заетостта остава на високо равнище. Запазването на работните места трябва да бъде един от основните приоритети. Иначе възстановяването ще ни излезе много по-скъпо. Правителствата имат още една роля, но много преди кризата да започне – да създадат устойчива на кризи икономика, способна за бързо възстановяване. Един от елементите е намалена зависимост от един доставчик на ресурси или от цените на изкопаемите горива.

Мнозина вече смятат, че 4% са новите 2%. Съгласни ли сте с теорията, че трябва да свикнем да живеем с по-високи цени, поне в средносрочен план?

- Целта не трябва да бъдат ниски, а устойчиви цени и добро балансиране на доходите, които да позволят сравнително високо и сравнително равномерно разпределено потребление. Богатите общества, с високо качество на живот са не в страните, в които е евтино, а в страните, в които не се допускат огромни неравенства, в които публичните услуги са достъпни и качествени. В това се състои и общественият договор в тези държави.

Ивайло Калфин е български политик, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г., евродепутат в периода 2009 – 2014 г. Избран е за евродепутат от БСП на изборите през 2009 г. Заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005 – 2009). В момента Ивайло Калфин е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд).