Който има представа за Куба като за някакъв затвор, комунизъм и военни по улиците, греши. Далеч е от Северна Корея.

Тук е като резерват, някаква неописуема смес от латино екзотика, карибски пейзаж, отпечатък от векове испански колониализъм, католически катедрали, остатъци от африкански езически обичаи, секти, масони, паметничета на папата и на принцеса Даяна, артисти, музиканти…

И търговия и чейндж на улицата. Вече да. Допреди години са арестували чейнчаджии, сега никой не ги закача, всеки иска да обменя песо за долар, за евро – обменят ги по един и същи курс.

Седим с колегата Андрей Апостолов на булевард в стара Хавана, до някаква сладоледена къща в градина, пред която има опашка, и се чудим на цените – струва стотинки. Андрей е живял тук два пъти в различни години. Бил е две години кореспондент на БТА в Хавана в края на соца, живял е тук и в последните три години, до началото на ковид кризата. Познава Хавана и страната в течение на годините.

Недалеч надолу към брега е „Капри” – „хотелът на Ал Капоне”, както го наричат. Макар че всъщност не е бил негов. Капоне е като синоним на мафия. Построен е 1957 след смъртта на Капоне и е притежаван от друг гангстерски бос – Санто Трафиканте-син, от влиятелна мафиотска фамилия, управлявала организираната престъпност във Флорида и Куба. Хотелът е 4-звезден паметник от времето, когато мафията е имала голямо влияние тук, при режима на Батиста. Хотел „Капри”, впрочем, не е нещо впечатляващо, грозен правоъгълен хотел с 220 стаи, като подобни мутренски на Слънчев бряг, само че строен 50 години по-рано.

Санто Трафиканте е известен с това, че след като Фидел Кастро го е изгонил от Куба, е кроял атентати срещу него. Разсекретени документи от 70-те години показват, че Трафиканте е сътрудничил с ЦРУ в това начинание.

Докато зяпах неговия хотел, по-впечатляващо беше едно червено камионче пред него, което видимо изглеждаше модел отпреди Втората световна война. А едно лъскаво, поддържано…

Улица в стара Хавана с графити. Снимка: Иван Бакалов

И докато аз снимам прехвърчащи очукани ретро автомобили-маршрутки, които возят местните за стотинки, виждам Андрей да се смее. Говори с някакъв местен на тротоара. „Комунистите съсипаха тази страна”, казал непознатият хаванчанин, като се поинтересувал откъде сме. Тук, види се, има хора, които си казват недоволството на улицата, без да се крият. Показателно за политическата атмосфера. Андрей си спомня някаква манифестация на национален празник преди няколко години, когато от първата редица излизаща на Площада на революцията изскочил човек развяващ американското знаме и тичал отпред, докато го приберат.

Американското знаме, впрочем, се вижда често тук-там из града, някъде сложено демонстративно до кубинското. Надписи „Флорида” също се мяркат по фланелки и шапки навсякъде.

Образът на Куба като страна на брадатите революционери със зелени униформи вече избледнява, въпреки че портретите на Камило Сиенфуегос, Че Гевара и Фидел Кастро се виждат тук и там по стените. Романтиката на революцията е минало. От los barbudos, „брадите”, както наричат върхушката на властта тук, е останал жив 91-годишният Раул Кастро (който впрочем е само с мустаци). Оттеглил се е от властта, подобно на брат си Фидел, живее в някаква вила в покрайнините на Хавана.

Днешна Куба няма начело на властта нито един брадат, нито някоя историческа фигура, както беше при братята Кастро. Местните обаче продължават да ги наричат „брадите”, понякога без думи, показвайки брада с жест с ръката. Чувства се известно недоволство, че роднини и приближени на „брадите”, докопват „с връзки” по нещо изгодно в начеващата частна инициатива в днешна Куба. Вече има частни фермери, частни ресторанти, заведения, търговия се върти и по улиците. Навсякъде чейндж, като на Магурата в края на соца.

Изгрев над пристанището на Хавана. Снимка: Иван Бакалов

„Чендамони” – често ни пресрещат с тази реплика на улицата, като ни виждат, че сме чужденци. Това ще рече „Чейндж дъ мъни”. Ако приемеш да обмениш 30 долара, примерно, чейнчаджията не ги вади от джоба, ами те води до някой вход, кани те вътре. Изглежда съмнително и отказваш, но не се чува да има измами и обири по тази схема. Макар че криминогенната среда се променила към по-лошо за няколко години, казват чужденците тук. И все пак е тоталитарен режим, престъпността е ограничена.

Най-често чейнчаджията те води до някой вход и вика отвътре друг, реалният чейнчаджия с парите, който идва с едни пачки песо. 30 долара към момента са 5100 песо, таман една пачка от 100 банкноти по 50. Чейнчаджията плаща и се прибира някъде навътре, а онзи, който те е спрял на улицата иска от теб някоя банкнота. Той е само посредник. Да се смееш ли да плачеш ли. „Ми нали работите заедно, не ти ли дават комисиона?” – пита го Андрей. Онзи обаче хленчи, като че ли сме го измамили, затова му даваме 1 долар.

Улица в стара Хавана. Снимка: Иван Бакалов

Обменените 30 долара стигат за обяд и вечеря в добър ресторант тук, за двама, с по една голяма бира. Местната наливна „Кристал” е много добра. В ресторант можеш да платиш и в долари, само че вече курсът може да е по-неизгоден. В хотел „Национал”, например (нещо като хотел „Балкан–Шератън” в София), ако плащаш в долари, курсът е 120 песо за долар, докато уличният е 170 песо. Това е държавен хотел и ресторант. В някои частни ресторанти курсът е по-изгоден, ама цените в менюто са по-високи.

Когато на улицата откажеш предложението „чендамони”, предлагат „сигар” или „чикас” – пури или …момичета.

За кубинските пури е цяла отделна тема (виж в продължението на пътеписа). Момичетата…

Магазин за плод и зеленчук в Хавана. На стената е портрет на революционера Камило Синфуегос. Снимка: Иван Бакалов

Крайбрежният булевард „Малекон“ нощем. Снимка: Иван Бакалов

Барван прави мохито в градината на хотел „Национал“. Снимка: Иван Бакалов

Ученички излизат от училище в стара Хавана. Снимка: Иван Бакалов

Фарът с крепостта (вдясно) на входа на пристанището в Хавана на залез. Снимка: Иван Бакалов