„Посочете ми един нормален и
аз веднага ще го излекувам”
Карл Густав Юнг

Оксиморон е разновидност на метафора, която съчетава противоположни тези. След неотдавнашният разстрел на известен столичен психолог, неизбежно се налага асоциация с този термин. Свързано е с регламента за притежаване на оръжие, при който понякога неправомерно се използва психиатрично удостоверение „не се води на отчет”. Всъщност големият въпрос е как се прави предварителна психиатрична оценка на едно лице с оглед изпълнение на определени задължения. Нормативният оксиморон е част от хаоса в българското здравеопазване, вкл. психиатрията.

Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия изисква медицинско свидетелство, че „лицето не страда от психическо разстройство” (чл.58). В същия член има изискване „да не е лекуван за употреба на наркотични вещества”. Излиза, че ако употребяваш „дрога”, но не се лекуваш може да ти разрешат оръжие (оксиморон). Да не говорим, че се лекува зависимост, а не употреба. Друго изискване е „през последните три години да не си настаняван задължително на лечение”. Излиза, че ако е било преди пет години може да имаш пистолет (оксиморон). За бележки „не се води на отчет” никъде не се споменава, но понякога се изискват (оксиморон).

В Закона за частната охранителна дейност също има изискване за удостоверение, че „лицето не страда от психическо разстройство” (чл.41, чл. 47). Уточнението в чл. 50 „издадено след преглед от лекар-психиатър” е оксиморон – допуска, че може и без преглед.

Аналогично изискване има в Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (чл.11).

По-подробен е Законът за защита на класифицираната информация (чл.40, чл.42), който освен изискването „лицето да не страда от психически заболявания” включва и „зависимост от алкохол и наркотични вещества”. Уточнението „удостоверени по съответния ред” е оксиморон – няма никакъв ред. Все пак се въвежда понятието „надеждност”, което е свързано не само с болест, а и с други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с класифицирана информация. Органът, извършващ проучването, може да поиска проучваното лице да се подложи на специализирани медицински и психологически изследвания и да представи резултатите от тях.

За съжаление, продължава порочната практика за издаване на удостоверения “не се води на отчет”, които не са съобразени с горепосочените закони, както и с хаоса между психиатричните лечебни заведения. Необяснимо е защо много институции (МВР, „Магнаурската школа”, ДАНС, армия, университети, социални служби, общини, училища, фирми и др.) признават и дори изискват подобни, лишени от смисъл и съдържание, документи-оксиморони. Законовата формулировка, че „лицето не боледува (или боледува!) от психично разстройство” се заобикаля. Някои добавят оксиморони като „установено от компетентните органи” или „психиатричен диспансер по постоянен адрес”. За сведение, бившите психодиспансери са 12 при 28 области (оксиморон).
Нека уточним, че „отчет” (или русизма „диспансерен учет”) е синоним на „диспансеризация”.

От една страна, през 2010 г. психодиспансерите бяха преименувани в Центрове за психично здраве и лишени от функция (оксиморон).

От друга страна, „диспансеризация” не се провежда (а беше и доброволна). Тя изисква „активно издирване”, а в Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. има принцип „парите следват пациента” (оксиморон).

От трета страна, „диспансеризацията” е в семантична безпомощност откакто бившия депутат Атанас Щерев през 2005 г., нарушавайки Конституцията, пробута термина в Закона за лечебните заведения. Това се случи между първо и второ четене на съвсем друг закон (този за съсловните организации на сестри, акушерки и т.н.). Оттогава всеки може да бъде диспансеризиран от всеки за всичко (оксиморон).

От четвърта страна, под „диспансеризиран” се разбира включен в някакъв регистър (списък), който не е създаден (оксиморон). Всъщност Министерството на здравеопазването от години не изпълнява чл.147а от Закона за здравето (оксиморон).
Гореизброените оксиморони обезсмислят издаването на хвърчащи бележки „не се води на отчет”. В повечето кабинети има специален печат с този текст-оксиморон. По думите на клиентите „отивам да си ударя един печат”.

Всъщност „не се води на отчет” означава, че лицето не е включено в несъществуващ списък, удостоверено от несъществуващ психодиспансер. Тъй като никой не се води на отчет, всеки може да получи такава „бележка“. Да не говорим, че без единна информационна система психиатъра няма данни от други лечебни заведения.

„Документът” не съдържа информация за здравословното състояние на лицето. Напротив, може да се подведе някой, че лицето не страда от психично заболяване и отговаря на изискванията на определен закон (оксиморон). Няма да се учудя, ако убиеца на психолога има такава „бележка”.

За съжаление, психиатрите използват факта, че държавата не е създала ред и издават подобни „документи” единствено с финансов мотив. “Заверяват” както се изразяват някои колеги. Кабинетът на психиатъра става амбулатория за амбулантна търговия с „хартийки”.

„Всеки сам си преценя” цената. Логично е да се плаща един амбулаторен преглед, който да се провежда, но оксиморонът по презумпция съчетава антитези.

Анализът на нормативната уредба доказва необходимост от нова регламентация на условията и реда за психиатрична експертна оценка без използване на безсмислицата „не се води на отчет” и утвърждаване на нови образци на медицинска документация.
Акцентът трябва да се постави върху това как, а не кой, издава удостоверението.
Отговорността за гореописаните оксиморони се носи от дългогодишните управляващи, които могат и трябва да бъдат сменени. Алтернативата е да чакаме следващият изстрел. ПСИХОлогично е!

P.S. Ако думата оксиморон етимологично идва от старогръцки (остроумен и глупав), то у нас е само втората съставка.