«…Не знаех с какво да се заема… Да тлея бавно – не, това не е мое… И ето ме - пак на война. Тук се налага да гориш по-ярко. И с полза… Както е било през целия живот преживян… За своята земя, за предците и за чистата вода, която от небето пада и умива. Какво още да търся… А паметта… Ами че тя е с мен… Паметта на тези, които през вековете са ми доверили това…»

                                                                                                                                                      Н.В., «Договор за война»

Бива и така – склонен си да приемеш мнението на човека, когото знаеш бегло, а не на лъсналите муцуни, които си играят с държавата, а съответно - и с твоята участ. Понеже в нормалния свят тези две неща са неразривно свързани… Свещената татковина. И решенията ти.

Допуснахме негодниците да ни учат на правилност…Всеки божи ден е лекьосан от тяхната лъженаука и извратени идеи. След преврата и голямото крадене натресоха измислената епидемия… Създадоха чудовище и го насъскаха срещу нашите братя. Сега плащаме за чужда война – за да станат богатите още по-богати.

Родината не е хранилка за бандити и всякаква паплач, слугуваща на американци, есовци, англичани и турци. Частичка от нея грее и страда в гърдите на всеки един от нас. И когато някакъв урод ѝ посяга, без да получи мигом юмрук по сурата, това е непростима обида. Не само наша… А за предците и правата вяра, която я осветява.

Иначе решението е просто… Чистка. Възмездие. Нова система на управление на държавата и на икономиката.

Но…

Николай Николов