Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).

Ето какво разкрива Филипов в интервю за "Труд" по горещите икономически теми:

- Господин Филипов, високите цени в търговските вериги, битовите сметки, горивата вече са причина да се отчита ръст на бързите кредити за погасяване на месечни разходи при българските семейства. Каква е причината за подобни данни - бездействие на държавата по отношение на спекулата, изпусната инфлация или нещо друго?

- Високите цени на храните и енергийните ресурси са наистина сериозен проблем, пред който са изправени домакинствата в Европа и у нас. Средната брутна работна заплата в страната през 2022 година достигна 1 947 лева, което представлява ръст от 16,16% спрямо нейното равнище през декември 2021 година.

За същия период от време инфлацията измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 16.9%, което означава, че поне на пръв поглед ръстът в инфлацията почти бива компенсиран от ръста в заплатите. Хората, обаче едва ли имат такова усещане. Основната причина за това е, че средната брутна работна заплата в страната се характеризира със сериозни секторни и географски различия.

Най-ниската средна брутната работна заплата към декември 2022 година от 1124 лева е в сектор хотелиерство и ресторантьорство, а най-високата възлиза на 4669 лева и е в създаването и разпространение на информация и творчески продукти (ИТ сектора). Най-високата работна заплата за същия период от време е в София – град и възлиза на 2692 лева, докато най-ниската е в Хасково и възлиза на 1300 лева.

Сами разбирате, че това са едни изключително съществени разлики и е напълно нормално хората от различни географски региони и сектори на икономиката да имат различно усещане от негативното влияние на инфлационните процеси върху разполагаемия им доход.

В този контекст на загуба на покупателна способност домакинствата прибягват към бързи кредити, което е и основната причина за техния ръст в последната година. Изключително проблемна тенденция е намаляването на депозитите до 1000 лева през 2022 година, което ясно показва, че все повече домакинства харчат спестяванията си, за да покриват режийните си разходи.

В тази ситуация на висока инфлация държавата притежава изключително ограничен инструментариум, с който да влияе върху нея. Основните фактори зад високата инфлация през изминалата 2022 година бяха цените на енергийните ресурси и цените на храните.

В последните месеци виждаме тренд на намаляване на цените на енергийните ресурси, като този спад беше в най-голяма степен следствие от намаляване на цените на енергийните ресурси на международните пазари. Храните, обаче през 2022 година реализираха ръст от 26,1% на годишната база.

В последните седмици ставаме свидетели на активизация на държавата по тази линия, като НАП, МФ, БАБХ и министерство на земеделието извършват проверки в търговските вериги и по-големите производители на млечни продукти, за да установят дали има спекула в търговията. Това, обаче е една изключително трудна за доказване хипотеза.

Всяко едно вмешателство на държавата в свободния пазар винаги води до по-голямо задълбочаване на проблема, който държавата се опитва да реши. Ръстът на цените от последната година в хранително-вкусовата промишленост може да се нормализира само по естествен път през силите на търсенето и предлагането.

- Европейската централна банка (ЕЦБ) беше критикувана за незадоволителната си инфлационна политика – кои са въпросите, които трябва да получат отговор преди да заменим националната си валута с евро?

- Инфлацията остава най-сериозният проблем пред европейската и българска икономика. Трябва да си дадем реална сметка, че текущите нива на инфлация се коренят в изключително експанзивната монетарна политика на Европейката Централна Банка в годините след икономическата криза от 2008 година.

След настъпването на пандемията през 2020 година ЕЦБ с цел да се избегне шок в потреблението и инвестициите тя продължи тази своя вредна политика, което изкара инфлационните процеси извън всякакъв контрол.

Инфлацията беше засилена допълнително от два основни фактора. Първият е разточителната фискална политика на правителствата в Европа и у нас, а вторият - срива във веригата на доставките по време на пандемията. Първият фактор продължава и до ден днешен в България. Последният гласуван в парламента бюджет беше силно про-инфлационен.

Ако социалните плащания продължат да се увеличават безконтролно, а държавните помощи продължат и през 2023 година, инфлацията няма да може да се нормализира по никакъв начин.

Тук основният проблем е, че всяка една политическа партия, която дръзне да предприеме тези правилни стъпки към нормализиране на публичните разходи, ще поеме сериозни политически негативи, защото в последните години домакинствата, както и бизнеса сякаш привикнаха с това държавата да им помага под най-различни форми. 

- След като стана ясно, че България няма да иска конвергентен доклад и следователно няма да влиза в еврозоната от 1 януари 2024, какви вътрешно политически и икономически приоритети трябва да се изведат?

- Самото неискане на конвергентен доклад от наша страна означава, че нашите европейски партньори по един неформален начин ни казват, че не покриваме някои от изискванията за влизането ни в еврозоната. Основната пречка пред този процес остава инфлацията, която за 2022 година през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) възлиза на 14,3%.

Инфлацията измерена през ХИПЦ е количествен макроикономически измерител, с чието покриване ЕЦБ явно не може, а и не иска да направи никакъв компромис независимо, че години наред изпълняваме този критерий. Друг основен проблем свързан с инфлацията, който сме коментирали с вас неведнъж в последната година е, че тя е тук, за да остане въпреки забавянето на нейния ръст от върха й достигнат през септември 2022 година.

Тоест, не може да очакваме тя да спадне достатъчно бързо и значително, за да можем да покрием изискванията за влизане в еврозоната в средносрочен аспект. Имайте предвид, че тази година едва покрихме критерия за бюджетен дефицит към БВП от под 3%.

Един от големите успехи на министерство на финансите през изминалата година беше именно, че не внесе бюджет в Народното събрание, защото ако това беше се случило, политиците щяха да гласуват огромни и неустойчиви публични разходи, с което със сигурност нямаше да успеем да покрием изискванията за бюджетен дефицит към брутен вътрешен продукт за 2022 година, които на всичкото отгоре щяхме много трудно да успеем да финансираме.

Друг ключов момент беше, че министерство на финансите реално прехвърли някои публични разходи в 2023 година, с което стана възможно към края на 2022 година да имаме бюджетен дефицит към БВП от 2 ,9%, с което де факто и покрихме изискванията ни за членство в еврозоната.

Един от основните вътрешнополитически проблеми пред членството ни в еврозоната обаче остава тежката политическа криза, в която изпадна държавата в последните две години, от която сякаш поне на този етап няма изход.

Моите основни притеснения по линия на макроикономическите показатели в средносрочен аспект са свързани с бюджетните дефицити, които има риск да реализираме през 2023 и 2024 година. Ако се сформира редовен кабинет след поредните предсрочни парламентарни избори е много вероятно да започне неустойчиво харчене на публичен ресурс, което ще ни отдалечи допълнително от еврозоната.

В по-дългосрочен аспект остава рискът с непокриването на критерия на държавен дълг към БВП, ако естествено политическата ни класа не проумее колко е важно бюджетните дефицити да бъдат балансирани.

Друг съществен потенциален макроикономически риск е увеличаване на лихвените равнища в страната, което представлява още един количествен критерий, който трябва да покрием, ако искаме да влезнем в еврозоната. Така, че през 2022 година за съжаление изпуснахме ключов момент за членството ни към еврозоната.  

- Защо тогава в политическото говорене се изведоха няколкото закона, чието неприемане уж е пречка за членството ни в еврозоната? 

- Темата с неприетия пакет от закони в предишния парламент за съжаление доста се политизира. Там фокусът падна върху кодекса за застраховането, като някаква пречка за членството ни в еврозоната. Това, обаче е несъстоятелно твърдение, защото други два ключови закона един, от който за прането на пари изобщо не бяха гледани на комисия.

Да не говорим, че към онзи момент в парламента дори нямаше внесен закон за БНБ, който е ключов за приемането ни в еврозоната. До конституирането на нов парламент има близо 2 месеца.

Надявам се в това време държавата и бизнесът да постигнат съгласие по проблемните текстове, а държавната администрация да изготви липсващите законопроекти и те бъдат гласувани в най-кратки срокове. Това е нещо, което е изцяло в контрола на политиците и държавната администрация. 

- Провалът на последното редовно правителство във финансите и икономиката на България доведе до притеснителни нива на държавния дълг. Държавните заеми обаче притискат косвено бизнеса, а без инвестиции няма растеж – какво може да спре този порочен кръг?

- За излизането ни от този порочен кръг ни е необходимо преди всичко държавническо мислене. Политическата ни класа трябва да проумее, че публичният ресурс е ограничен и няма как в дългосрочен аспект да генерираме неустойчиви бюджетни дефицити, които впоследствие да финансираме с поемането на нови държавни дългове.

Имайте предвид, че се намираме в момент, в който влизането на Европа в икономическа рецесия става все по-вероятна хипотеза, което означава, че ние тепърва ще емитираме държавен дълг не само по-трудно, но и на по-високи лихвени равнища.  Така, че е изключително важно публичните разходи да бъдат ограничени, за да можем да избегнем свръхзадлъжняване.

Знам, че това звучи като невъзможно начинание, защото политиците водят публични политики през държавния бюджет и поради тази причина искат да раздават колкото се може повече публичен ресурс на колкото се може повече икономически контрагенти.

По-трудното, обаче правилна икономическа политика би била да харчим толкова колкото изкарваме, тоест да реализираме балансирани държавни бюджети, което в дългосрочен аспект ще ни позволи да не акумулираме неустойчиви нива на държавен дълг, както и да избегнем едно евентуално увеличаване на данъците, което би било пагубно за нашата икономика. 

- Как се „охлажда“ икономика в условия на проблемни вериги с доставките и колебаещи се цени на енергия и ресурси?

- Честно казано много лесно. В такава ситуация домакинствата се опитват да акумулират ликвидни буфери в очакване на по-лоши икономически времена, като свиват своето потребление. От друга страна, пък е бизнесът, който в толкова несигурни времена замразява инвестиционни проекти в очакване на по-добра икономическа перспектива.

Наслагването на тези два фактора води до намаляване на брутния вътрешен продукт, спад в цените и намаление намаляване на лихвените равнища поради по-малкото търсене на кредити. По този начин икономиката се охлажда по естествен път  без вмешателството на държавата в пазарни процеси. 

- Евростат отчете наскоро, че през последното тримесечие на 2022 година в ЕС е нараснал броят на фирмите, които фалират или обявяват несъстоятелност. Трябва ли да се притесняваме, че тази тенденция ще продължи и през 2023 година?

- Със сигурност би трябвало да ни притеснява, но не би трябвало да ни изненадва, защото фалитите са интегрална част от бизнес цикъла. Ранната фаза на бизнес цикъла започва непосредствено след икономическа рецесия и се характеризира с бум на стартиращи нови компании.

Напълно естествен процес е част от тези новосъздадени компании да не оцелеят при настъпването на следващата икономическа криза. Европа се намира на ръба на няколко кризи, които могат да доведат до влизането на Европа в икономическа рецесия.

Така, че реалността е такава, че ние се намираме на етап от бизнес цикъла, в които фалитите тепърва предстоят. Този процес се засилва допълнително от повишаването на лихвените равнища, на което ставаме свидетели в последната една година отстрана на ЕЦБ, но това е правилна и логична стратегия на ЕЦБ, с която се цели охлаждане не прегряващата европейска икономика.