Истината за БСП и ГЕРБ, или когато политолозите бъркат

Истината за БСП и ГЕРБ, или когато политолозите бъркат
  • Written by:  Иво Беров DW
  • Date:  
    01.03.2023
  • Share:

БСП не е ни лява, ни социалистическа. ГЕРБ не е дясна, нито е партия, а част от обществото, сплотена във властническа прослойка. Това е реалност, в която много политолози сякаш не могат да вникнат

 

 

Коментира Иво Беров.

 

Много политолози в България сякаш не могат да вникнат в действителността. Прогнозите им нерядко са необосновани и погрешни. Но иначе те привидно обясняват нещата умно или по-скоро сладкодумно, а също и самоуверено. 

Къде грешат политолозите?

Според доста от тях например "Продължаваме промяната" (ПП) след последните избори трябваше да изгуби поне половината от спечелените гласове. А на изборите, които предстоят, ПП щяла да се стопи както навремето се стопи НДСВ, предричаха те. Вместо това обаче се стопи една съвсем друга партия.

И тези пропуски, освен на корист и недалновидност (в повечето случаи), се дължат може би на младостта и липсата на онзи опит, който вече имат по- възрастните. Защото с годините научаваш нещо много съществено. И то е, че никое политическо познание или учение не може да обхване действителността. И никоя книга, колкото и дебела и мъдра да е тя.

Редица млади политолози и социолози, прочели купища книги и взели с отличие всички изпити, съвсем добросъвестно и прилежно разчепкват родния политически живот според научените примери и образци, със стремеж да припознаят лявото, дясното, центъра, център-дясното, център-лявото, консервативното и либералното. И припознават БСП като ляво, ГЕРБ като дясно, ПП като център или нещо подобно, чудят се какво точно е ДПС, както и дали "Демократична България" (ДБ) е по-дясна от ГЕРБ например. Но не могат да напъхат действителността в усвоените с не малко усилия познавателни калъпи и стигат до изцяло погрешни изводи. 

Истинското лице на БСП и ГЕРБ

Така например днес БСП няма нищо общо с лявото и социализма (освен наименованието). Сегашната БСП отразява последните напъни за оцеляване на една вече почти разпаднала се политическа каста. Защото цялото ѝ съществуване беше и си остана стремеж на управлявалата някога комунистическа каста да запази предимствата и облагите си.

 

Корнелия Нинова, председателка на БСП

 

Приказките за загриженост към социално слаби, наемни работници и пенсионери си останаха само приказки. А разпадът на някогашната каста отразява една явна зависимост - една властова каста не може да просъществува дълго без власт.

И не, ГЕРБ не е дясна партия. Те въобще не са партия. Това е стремежът на една сплотена във властническа прослойка част от обществото да задържи властта си. Като сплотяването става чрез похвати, познати още от социализма.

 

Председателят на ГЕРБ гласува на изборите през октомври 2022

 

 

Най-личният властник назначава своите верни хора на изгодни, привлекателни и доходни местенца, те от своя страна назначават своите близки, приятели и познати на доходни местенца, последните от своя страна правят същото и така нататък по веригата. След назначенията вървят и парите (понякога и обратното). Така се нанизват зависимостите и във всички видове власти, тук много важно е да бъде привлечена и прокуратурата. Но явлението засяга и съвсем неочаквани области, като културата и изкуството, например. Филмът за Ботев, показан наскоро по БНТ, е показателен (и не само този филм). Една със сигурност несполучлива продукция, след която изкушените зрители с право се питат: "Как се получава така, че парите на данъкоплатците се харчат за подобни провали?" Ами така. Върховният властник си подбира послушни депутати, които си избират послушни мнозинства и във ВВС, и в СЕМ, и навсякъде. СЕМ пък назначава верен на прослойката човек за началник на телевизията, а той пък дава хорските пари на някой свой си човек. Тук уменията и дарбите нямат никакво значение.

За тази промяна са нужни години. Най-малко една.

И политика също няма. Няма началá, няма възгледи, няма преследване на полезни за обществото цели, а доколкото ги има - те са само опаковка, под която се провижда само борба за пари, власт, влияние и обществено положение. И когато подобна власт продължи достатъчно дълго, примерно повече от едно поколение, прослойката се превръща в каста.

Това предопределя и основния сблъсък при сегашната поредица от избори. Дали ще продължи управлението на прослойката, за да се превърне тя в каста, или политическият живот в България ще започне да следва едни истински демократични началá. Точно затова този сблъсък е толкова яростен и продължителен. Ако противопоставянето не беше толкова решаващо, едва ли не съдбоносно, то незначителните в сравнение с него законови промени за влизане в Еврозоната и Шенген можеха да бъдат приети и за две седмици. Само че за да се отърси България от управлението на тази прослойка, две седмици са недостатъчни. Необходими са години. Най-малко една.

Станете почитател на Класа