Ганчо Мъдолев работеше експерт по политическия живот. Това, разбира се, му беше етикетът, а същината беше по-прозаична – той слушаше по радиата и гледаше по телевизиите определени предавания и после произвеждаше резюмета на участията на различните гости, които политическите партии от различни бои ползваха за своя вътрешна информация, защото нямаше друг, който толкова качествено и трезво да покрива толкова широк медиен периметър.
По причина на наднорменото си тегло, което с времето все повече се задълбочаваше, той много рядко излизаше от къщи и един такъв трудоден идеално го устройваше. Освен това не щадеше никого, не сипваше шербет в сводките си, а сервираше директно на партийните централи цялата груба и свирепа правда за различните, явни и тайни видове партиен живот и отражението им върху обществото.
Преди избори цената на експертизата му нарастваше неимоверно, а резюметата му се изпълваха с толкова остри и точни контури, че бързо напускаха средата на тяснопартийната консумация и някак невидимо нахлуваха право в центрофугата на уличния фолклор, откъдето понякога като бумеранг се завръщаха и разбиваха челата на модните политически манекени.
Така например той твърдеше, че ГЕРБ представляват един огромен главогръд с лакома бегемотска уста и закърнели крилца. Тоест, ако спре да се храни, ГЕРБ бързо ще тръгнат с краката напред. И дори красивата като ключ сол треперлива ораторска лимба на челото на Тома Биков няма как да ги спаси.
БСП оприличаваше на онзи юнак, който, за да храни орела, на който си мисли, че лети, трябва постоянно да реже от месата си. Но в момента на дневен ред са вече жизненоважните органи и юнакът май е изпаднал в ступор от невъзможността да се реши да продължи с рязането, което на свой ред е щадящо за него, защото не му позволява своевременно да установи, че орелът май чисто и просто е един дърт жилав дракон.
ИТН неимоверно и трайно го забавляват с майонезата в главите си, която, колкото повече я джуркат, по-хубава става.
А нововъзникващото образувание на пъпкуващите се от ИТН Митева и Каримански той счита просто за удар с лакът на въпросните във вратата, удар, от който дълго ще ги боли.
От „Възраждане” пък са му любимци със словесните си еквилибристики на ваксинирани хора с дебели еврови сметки против ваксините и еврото. Тях той назовава „месоядни вегетарианци”, „дървено желязо” или просто с изразителния, макар и не дотам разбираем диалектен израз „пенюги”. Но едно не може да им отрече – тях много ги вълнува луксът и като така, техен идол е Йордан Цонев, който поради присъствието си в парламента от незапомнени времена е с най-впечатляващия стайлинг.
А рециклирането на НДСВ направо нарича „втория живот на Мумията”.
ДПС, с техните волни и неволни, превърнати вече почти в тик споменавания на Пеевски, оприличава на плеяда от матросовци.
За партията на Янев казва, че е толкова нечетлива, сякаш е десето копие под индиго.
Ганчо Мъдолев следи също така и Радев като човека, който много инатливо не върви напред, ами върви назад. И с това вървене назад скоро ще се озове съвсем буквално в стъпките на своя предшественик Първанов, дето се вика, ще му седне още малко направо в скута. И дори Илияна Йотова, въпреки щедрата ѝ колегиална милозливост, няма да успее да му помогне.
В края на своите резюмета Ганчо Мъдолев винаги изрично подчертава, че не мрази политиците, защото знае, че лоши или добри, други няма, но просто иска, доколкото това е възможно, да ги излекува, за да бъдат, нали така, във форма на изборите. А ефикасното лекарство, добавя той, винаги е горчиво.
Горкият! Той е от старата школа и все още мисли, че нещата са поправими.
