Едно селянче от с. Малка Брестовица Тетевенско, носещо най- обикновеното българско име Дачо Дачев, чиито родители си изкарват хляба със земеделие и скотовъдство, постига изумителна кариера и то не в какво да е, а в атомната ни енергетика.
Под негово ръководство се изграждат още ред електроцентрали – ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Бобов дол”, Тецовете „Марица Изток”… И затова му е лепнат престижният прякор Дачо Пускачо. Оказва се, че тъй руганият днес социализъм дава приют нена некадърници, а на гениални момчета и момичета, които изграждат не само със знанията и уменията си нова България, но със сърцата си. И с онова всеотдайно рамо на братушките, на което и днес мнозина разчитат.
Спомените на Дачо Дачо възкресяват началото на атомната ни енергетика, което започва, забележете, още в началото на 1950 г., когато следвоенният глад все още властва в родината ни. Но успехът е безапелационен – България построява цели 6 атомни блока, които след това се оказват трън в очите на новите ни европейски колонизатори и те не мирясват, докато не унищожават повечето от тях благодарение и на родните ни хаджипенчовци и поп кръстьовци. Цялата работа е да изгоним всичко руско от страната ни и да го заменим с… американско. Каквото и да ни коства това. Само на няколко последни издихания са и последните ни два блока от славната ни енергетика. Бог да я прости!
Как се стигна дотук можете също да прочете по-долу.
Снимка: actualno.com
„В годините на светлината”, Спомени за изграждането, пускането и експлоатацията на мощности на електроенергийната система на република България от 1950 – до 1993 г., инж Дачо Дачев, Издателска къща „Персей”, 2012 г.
АЕЦ „Козлодуй“
[…] Въпреки че все още съществуваше надпреварата в разработването за използването на атомната енергия за военни цели, в Съветския съюз се е работило усилено и за използването на тази енергия за мирни цели. Резултатът не се забавя.
Спомням си през 1954 г. в един от всекидневните вестници имаше съобщение, че в СССР е пусната в експлоатация ядрена електроцентрала с мощност 6 MW в град Обнинск […]
В нашата страна по това време са проучени запасите от въглища и водните ресурси и е установено, че ще свършат в недалечно време. Командирова се група специалисти от КНТП (Комитет за наука и технически прогрес - бел. съст.), Софийския университет и БАН с ръководител инж. Янчо Карагьозов от КНТП да проучат как се развива използването на енергията от разбиване на атома. Посрещнати са любезно, дадена им е възможност да посетят и Института за ядрени изследвания, запознали са се как работи Нововоронежката АЕЦ и изграждащата се по това време Запорожка АЕЦ. Останали са убедени, че действително тези електроцентрали работят с голяма мощност, като парата, получена от топлината при деленето на атома, преминава през турбина и генератор и се получава електрическа енергия.
След завръщането си докладват за резултатите от посещението, че действително в СССР се произвежда електроенергия при деленото на ядрото в големи електроцентрали.
Вследствие бързото развитие на промишлеността и увеличаването на битовите нужди у нас се увеличава потреблението на електроенергия. Задоволяването им може да стане, само ако се изграждат електроцентрали с големи единични мощности. В нашата страна имаме значителни запаси от уранови руди, но наличието на уранови залежи и добивът на уранов концентрат не са достатъчни, за да се пристъпи към изграждане на ядрена електроцентрала. Много по-важно е да се разполага с подготвени научни и технически кадри, които биха могли да усвоят тази върхова технология.
В началото на 1950 г. българската наука получава бързо развитие, като към Софийския университет се създава катедра по ядрена физика. Също така към БАН се създава научноизследователски институт по силата на сключен междуправителствен договор от 14. 06.1955 г. в Москва с нашето правителство. У нас започват проучванията за изграждане на атомна научноизследователска база към Физическия институт при БАН.
През 1956 г. започва и за пет и половина години завършва строителството и монтажът на ИРТ-2000 реактор. Създава се вече възможност наши учени да се запознават с ядрената енергия […] Откриването на тази нова база става на 9. 09. 1961 г.; с което се поставя началото на научноизследователската дейност на съвременно ниво по едно от най-важните направления на науката и практиката – използването на атомната енергия за мирни цели. С това в нашата страна започва подготовката на кадри за научноизследователска работа и за бъдещата АЕЦ. […]
Правителството подписва договор с СССР за доставка на два реактора ВВР-440 и оказване на техническа помощ по избор на площадка, проектиране, строителство и монтаж на електроцентралата и подготовката на кадри за експлоатация. Изпращат се в нашата страна специалисти, които заедно с наши представители да изберат площадка за бъдещата АЕЦ. […] Предлагат се и две площадки в близост до гр. Козлодуй и гр. Белене, като вода за технологични нужди ще се взема от р. Дунав. Предлага се и се приема площадката до Козлодуй. Започват геоложки проучвания от наши и техни специалисти и се установява, че тя отговаря на условията за изграждане на АЕЦ. Проектирането на строителната част и на технологичните части се възлага на МОТЭП-Москва. За външните подобекти проектът да се изготви от НИППИЕС „Енергопроект”. Изготвен е цялостен проект от двете организации и беше разгледан на експертен съвет, на който присъствах. […] В разгледаните проекти се предвиждаше да се изградят два реактора тип ВВЕР-440 с четири парогенератора и две турбини към един реактор с мощност до 220 MW. За техническото водоснабдяване да се изгради помпена станция на брега на р. Дунав и чрез два канала за студена и топла вода се подава в главния корпус. Проектът бе приет. Пристъпи се към изготвяне на работни чертежи […]
Сключена е междуправителствена спогодба за доставката на оборудването и оказване на техническа помощ при монтажа на оборудването и подготовката на кадри за експлоатацията.
Първата копка за започване на строителството на АЕЦ „Козлодуй” е направена от заместник-председателя на Министерския съвет Пенчо Кубадински на 14. 10.1970 г. … С това от 1970 г. започва строителството на първата атомна електроцентрала в България.
Започва се с подготовката за изпълнението на строителството, като на всички обекти се започва работа почти едновременно: брегова помпена станция на р. Дунав, канали 8 км за студената и топлата вода, главен корпус – реакторна и машинна зала, специален корпус, открита уредба за 110 и 220 KV, жилищно строителство в гр. Козлодуй и други обекти на площадката. За изпълнението на голямото строителство на площадката трябват много работници, които тук за първи път изпълняват такова отговорно строителство, което в много случаи става паралелно с монтажа на оборудването.
По технологичната част всичко се ръководи от наши и съветски специалисти, както и по строителната и монтажната част и подготовката на кадрите. В резултат на добрата организация през 1974 г. първият ВВЕР е зареден с гориво и пуснат на режим на работа МКУ. Това се счита за пуснат реактор на 29.06.1974 г. […]
Най-напрегнато е времето от декември 1973 г. до 29.06.1974 г., […] деня на пускането на първия реактор. Първият директор на АЕЦ „Козлодуй” е инж. Симеон Русков. […] С главния инженер на проекта инж. Станка Ножарова се познаваме от 50-те години на ХХ век.
На площадката на АЕЦ през 1980 - 1983 г., когато се завършваха строително-монтажните и наладъчните работи по трети и четвърти реактори, започна строителството на ново разширение с два блока 1000 MW електрически на площадката близо до действащата част. Тук работеха едновременно над 10 000 работници, ръководители и заводски представители и специалисти от СССР. […] Допуснати по-важни нарушения в нормалната работа на ВВЕР-440 MW бяха случаите, когато балансът на компенсатора на обема за охлаждане на работещ реактор при повишаване на налягането да отваря и да не затваря автоматично след достигане на проектното налягане. […]
Като се има предвид какви са последствията, които ще настъпят – повреждане на касетките с гориво в корпуса на реактора, което води до тежка авария, тогава се осигури валута за закупуване т Франция на нови работещи предпазни клапани на компенсаторите на обема. Те бяха подменени на четирите работещи реактори и този проблем не се повтори.
Второ разширение на АЕЦ „Козлодуй” с два блока ВВЕР по 1000 MW Електрически
Строително-монтажните работи по първото разширение на АЕЦ с 3 и 4 реактор още окончателно не бяха завършени. Промишлеността в страната се развиваше бързо, като предстоеше да се изграждат нови заводи в гр. Русе – Завод за производство на оборудване на химическата промишленост и близо до гр. Радомир (Червена могила) за оборудване на отбранителната промишленост, машиностроенето, нестандартно оборудване за химическите заводи в Девненската долина„ От направените баланси за потреблението се установява, че реално ще има голям недостиг на електроенергия.
Снимка: capital.bg
Министерският съвет приема решение на 27. 04.1978 г., че обвързването на баланса за електроенергия с производството и консумацията единствено може да стане чрез изграждане и въвеждане на нови електропроизводствени мощности, като се разшири атомната електроцентрала с два енергоблока с обща мощност 2000 MW. Водят се преговори със СССР и те се съгласяват да ни доставят два ВВЕР реактора с единична мощност по 1000 MW, модел В-320.
Реакторите са ново поколение с херметична обвивка на реакторното отделение и трикратно резервиране на системите за безопасност на реактора. Управлението на системите за технологичната работа и при аварийно спиране се регистрира с електронна система. По този начин се установяват последователността на развитието и причините за отказите на отделните елементи от производствения процес. Всички елементи, влизащи и осигуряващи нормалната работа, са кодирани и се регистрира тяхното действие, когато настъпи изменение.
Проектът за основните сгради и съоръжения е изготвен от Атоменергопроект - Москва, за първия контур и турбината 1000 MW. Проектът за спомагателните сгради и съоръжения се изпълнява от НИППИЕС „Енергопроект”.
Този тип реактори 1000 MW за първи път се изграждат и изнасят извън СССР и се монтират у нас.
Първата копка за изграждане на този реактор в България е направена на 9. 07.1980 г. от председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, придружаван от министър Григор Стоичков, зам.-председател на министерския съвет, и от министъра на енергетиката проф. Никола Тодориев.
След първата копка веднага започват подготвителните работи за изпълнението на необходимите строително-монтажни работи, които продължават около две години до пролетта на 1982 г. Започва изпълнението на подземната част на всички подобекти. Завършват се през 1984 г. Започва изпълнението на строително-монтажните работи, които и тук ще се изпълняват едновременно. Спомням си, че през този период бях в командировка по задачи на работещата част на АЕЦ и посетих площадката, където щеше да се изгражда 1000 MW реактор. Тогава бе изкопан напълно котлованът за пети блок и се изпълняваше монтажът на арматурата. Всички действия бяха механизирани, а също така се извършваше подготовката за изпълнението на херметичната част на реакторното помещение с оболочката.
За увеличаване темпото на работа и спазване на сроковете в края на 1984 г. на площадката работят над 10 000 работници, заводски представители от СССР, Полша, ГДР, Унгария и работници на главния изпълнител Заводски строежи от Полша, Виетнам, Югославия. По-голямата част от основното оборудване се монтира с изпълнението на строителната част, а това предполага пълна синхронизация на работата по изпълнението на тези дейности.
Тук се срещнах с полски специалисти, които участваха при изпълнението на монтажа на котлите на ТЕЦ „Бобовдол”. Извършваха монтажа на оборудването, доставено от тяхната страна. Само групата от СССР за авторски надзор на проекта, заводски представители и изпълнители на строителството и монтажа, бяха над 300 човека. Общ техен ръководител бе инж. Израил Сапир.
Нарочно се спирам на тези факти, за да се види каква организация трябва да има при изпълнението на строително-монтажните работи на обекта. За общ координатор от страна на министерството на енергетиката бе назначен зам.-министърът на енергетиката др. Овет Таджер. […}
За подготовката на персонала бяха организирани курсове за квалификация, проведени изпити и обучаване на работните места. […}
Достигането на проектната номинална мощност от 1000 MW стана на 21. 06.1988 г. За периода от 29. 11.1987 г. до 21. 06.1988 г. блокът бе пускан в работа и спиран. Изключван бе автоматично или ръчно за отстраняване на възникнали повреди. […}
И така започнах работа с инсталирана мощност от 127 MW и годишно производство 401 GWh и завърших трудовата си дейност през 1997 г. съответно с 13 182 MW и производство 45 021 GWh електроенергия.
Хлътнахме с АЕЦ “Козлодуй”
Датата 22 януари 2002 г. със сигурност ще остане паметна за атомната енергетика в България. Само с една своя реплика премиерът Симеон Сакскобургготски успя да хвърли държавата в смут, граничещ с ужас. Грандиозният скандал, който царят завихри, обявявайки, че 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” ще бъдат затворени в сроковете, определени от Европейския съюз, е на път да се стовари като бумеранг върху стабилността на цялата икономика. Изсипалият се порой от коментари на политици, икономисти, енергетици и учени само разпали внезапно лумналия пожар, засили суматохата и доказа липсата на ясна правителствена позиция за бъдещето на АЕЦ “Козлодуй”. Лошото е, че гафът на премиера няма как да не изиграе лоша шега на правителството при окончателните преговори с евросъюза за съдбата на енергоблоковете в централата.
Хронология на скандала
“АЕЦ е извънредно чувствителна тема за нас заради ключовото значение на централата за производството на електроенергия. Поели сме твърди международни ангажименти за извеждането на 1 и 2 реактор на АЕЦ “Козлодуй” до края на тази година. И колкото и да е трудно и да струва, ще положим необходимите усилия да спазим сроковете за затваряне и на блокове 3 и 4, тъй като на международно ниво такива ангажименти са ключови”, обяви премиерът Симеон Сакскобургготски по време на еднодневната официална визита на гръцкия премиер Костас Симитис във вторник… Очакванията за срещата на двамата премиери бяха съсредоточени почти изцяло върху дълго протакания проект за петролопровода Бургас - Александруполис. Попитан за бъдещото енергийно сътрудничество между двете страни, Костас Симитис реши да сподели и мнението си за АЕЦ “Козлодуй”. “Приветстваме спогодбата с ЕС за затварянето на реакторите на АЕЦ в конкретните срокове. Това ще е добре за всички страни в региона”, изяви позицията си гръцкият премиер. След края на разговорите между двамата в отговор на журналистически въпроси българският премиер уточни, че вероятният срок за затваряне на реакторите е 2006 г. и че “натам вървят нещата”…
Какви са всъщност договорките с ЕС
В подписания през 1999 г. меморандум за разбирателство с ЕС е записано, че до края на 2002 г. България трябва да затвори 1 и 2 реактор на АЕЦ “Козлодуй” и в същия срок да се постигне договорка кога да бъдат изведени 3 и 4 блок. В споразумението е фиксирано, че ЕК изразява разбирането, че окончателното им затваряне трябва да стане най-късно през 2006 г.
Отговор, даден от г-н Piebalgs от името на Комисията
https://www.europarl.europa.eu
29.6.2007
Kомисията припомня, че затварянето на АЕЦ „Козлодуй“ бе договорено като част от условията за присъединяване на България към Европейския съюз и включено като такова в Договора за присъединяване…
По-конкретно, член 30 от Договора за присъединяване гласи: „България, след като е спряла — в съответствие със своите ангажименти — преди 2003 г. окончателно, за последващо извеждане от експлоатация блок 1 и блок 2 на АЕЦ „Козлодуй“, се обвързва с окончателното спиране на блок 3 и блок 4 от тази електроцентрала през 2006 г. и последващо извеждане от експлоатация на тези блокове.“
Всъщност България поема ангажимент за ранно окончателно затваряне на блокове от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй“, посредством меморандум за разбирателство с Комисията, още през ноември 1999 г.
Съгласно поетите от нея ангажименти, България затваря блокове 1 и 2 на 31 декември 2002 г. в края на реалния им жизнен цикъл от 30 години. Блокове 3 и 4, включени към мрежата съответно през 1980 г. и 1982 г., са затворени средно само 5 години преди края на реалния им жизнен цикъл.
Същият член 30 от Договора за присъединяване описва също и финансовата помощ, предоставена на България, за подкрепа на нейните усилия по извеждане от експлоатация и предприемане на мерки по преодоляване на последствията от спирането и извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4 от АЕЦ „Козлодуй“. Тази помощ предоставя възможност за значителна модернизация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, посредством предприсъединителната помощ на Общността по програма ФАР и заем от Евратом…
Отчитайки големия потенциал на България за увеличаване на енергийната ефективност, все още може да бъде постигнато значително намаление на енергийните потребности…
Започнал е демонтаж на конвенционалното оборудване
https://inews.bg
15.03.2014
Поради липса на защитна обвивка нашият тип реактори от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй", както и подобните в Словакия, бяха обявени от Европейската комисия за неподлежащи на модернизация и трябваше да бъдат спрени от експлоатация, обясниха експертите от АЯР. Аналогични типове реактори, но със защитна обвивка, каквито има Унгария, все още работят.
"На България обаче бе оказан натиск блоковете от 1 до 4 да бъдат приведени в състояние, в което да не могат да произвеждат ток и това вече е направено и за четирите блока", заяви Алексей Алексиев, заместник-председател на АЯР.
…Лъчезар Костов припомни, че концепцията за реакторите от 1 до 4 е била подчинена на руската военна традиция - те да могат да се управляват възможно най-просто и с минимално усилие. Освен това на 3-ти и 4-ти блок са били проведени и много модернизационни мерки, които замествали липсата на защитна обвивка, обясниха от АЯР. Така блоковете са били на ръба на второ поколение реактори, но като модел остават реактори от първо поколение и е трябвало да бъдат спрени.
"Към момента на спирането си блокове 3 и 4 са били в перфектно състояние, но това не значи че сега могат да бъдат пуснати отново", посочи още Костов. "С направените им модернизации те са могли да работят до 2013 - 2014 г…, добави председателят на АЯР.
Из ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно извършените дейности по програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия през 2016 г. и предходни години
https://eur-lex.europa.eu
Брюксел, 20.6.2017
1. Въведение
В настоящия доклад се съдържа преглед на постигнатия напредък през 2016 г. и предходни години по програмите на Европейския съюз за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия. Той е изготвен в изпълнение на задълженията за докладване по съответните регламенти на Съвета 1 , 2 и въз основа на него ще бъдат приемани годишните работни програми за подпомагане за 2017 година...
При присъединяването си към ЕС България, Литва и Словакия поеха ангажимент да спрат осем по-стари атомни електроцентрали по съветска технология преди края на предвидения им срок на експлоатация. В замяна ЕС се ангажира да предостави финансова помощ за извеждане от експлоатация на определени електроцентрали, а именно:
·АЕЦ „Козлодуй“, блокове 1—4, в България
·АЕЦ „Игналина“ в Литва
·АЕЦ „Бохунице V1“ в Словакия.
…И в трите случая крайната цел е постигането на терени за ограничено ползване: Погребването на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци в дълбоки геоложки хранилища не се разглежда в програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, а всяка държава членка разработва този въпрос в своята национална програма за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както се изисква от съответната директива 5,6.
2. Управление на програмата
2.1 Метод на изпълнение
Комисията поверява изпълняването на бюджета по програмите на изпълнителни органи, оценявани по стълбове (непряко управление), тоест:
· за България — на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), с вноски към Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ (KIDSF), от 2001 г…
3. Съфинансиране
Програма „Козлодуй“
Между 2014 и 2016 г. бяха отпуснати национални средства в размер на 42,8 млн. EUR за покриване на разходи по плана за извеждане от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“, а отпуснатите средства от МФПИЕ „Козлодуй“ бяха 86,1 млн. EUR при дял на съфинансиране от българска страна в размер на 33 %...
4. Напредък и изпълнение
Член 2 от всеки от двата регламента 1,2 определя основните конкретни цели на програмите за извеждане от експлоатация за периода на финансиране 2014—2020 г. Тези цели са описани по-подробно в процедури за прилагане, в които са установени базови линии за всяка програма за извеждане от експлоатация до съответната крайна цел…
През 2016 г. бяха постигнати основни етапни цели: издадена беше лицензия за извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ … така че процесът на извеждане от експлоатация е очевидно необратим…
4.1 Програма „Козлодуй“
Блокове 1—4 на АЕЦ „Козлодуй“ представляват реактори тип ВВЕР 440/230: блокове 1 и 2 бяха спрени окончателно в края на 2002 г. а блокове 3 и 4 — съответно през 2006 г.
Считано от 2013 г., извеждането от експлоатация е под контрола на българското Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци 18 (ДП „РАО“), специализираният орган за извеждането от експлоатация, чиято мисия е безопасното управление на радиоактивните отпадъци на територията на Република България. Под надзора на Министерството на енергетиката, ДП „РАО“ е лицензополучателят/операторът, който отговаря за извеждането от експлоатация на блокове 1—4 на АЕЦ „Козлодуй“ и за бъдещото национално хранилище за погребване…
Резултати
През 2016 г. изпълнението беше като цяло съобразено с очакванията. Демонтажът на металните компоненти в турбинната зала достигна 93% от планираните стойности и обемът на разрушените бетонни конструкции надвиши планираното (с преднина от половин година спрямо графика). Същевременно демонтирането в реакторните сгради все още не е постигнало планираните количества материали.
… Въпреки това не можаха да се избегнат забавяния по някои проекти. Както бе докладвано миналата година, програмата като цяло беше изправена пред по-големи рискове поради административни и правни проблеми, а не поради технически причини. Тези рискове можеха да поставят под въпрос т. нар. „критичен път“ на графика на програмата и поради това бяха включени в годишната работна програма за 2016 г. заедно с необходимите мерки за ограничаването им. По-специално, оценката на въздействието върху околната среда за изграждането на НХП беше успешно завършена…
5. Заключение
…Предвид напредналата фаза на демонтирането Комисията е на мнение, че нито един от тези реактори не може да бъде въведен повторно в експлоатация по рентабилен начин…
Перспективи
Основните очаквани стъпки са следните:
в България — начало на строителството на Националното хранилище за погребване и приключване на работата по други ключови инфраструктурни обекти за управление на отпадъците...
Херо Мустафа посети АЕЦ „Козлодуй“, Снимка: kznpp.org
АЕЦ „Козлодуй“ подписа меморандум за малки реактори с американска компания
www.bnr.bg
„АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ и американската компания „НюСкейл“ (NuScale Power) са подписали Меморандум за разбирателство за изследване на възможността за осъществяване на ядрена технология, базирана на малки модулни реактори у нас.
Подписаният в края на миналата година документ е в резултат на решение на Министерски съвет.
Целта му е да предостави необходимата информация, която да обоснове възможността за изграждането на нова ядрена мощност на площадка АЕЦ „Козлодуй.
Христо Георгиев, * Черно на бяло
