Из разговора между Андрей Райчев, Тончо Краевски и Радослав Илиев в предаването „Кръг – Квадрат“ по телевизия 7/8:

Андрей Райчев: Базовото различие между ляво и дясно е в това, че дясното констатира реалността, а лявото се стреми да я промени. Затова в лявото е заложена една утопичност и опасност тази утопия да бъде налагана със сила. В дясното се съдържа едно самодоволство.

Тончо Краевски: Лявото и дясното се карат не само по въпроса как е устроен света, но и по въпроса какво е ляво и дясно. Дясното защитава миналото и отрича, че може да се строи здраво настояще и стабилно бъдеще без уважение и безусловно приемане на наследството от миналото. Докато лявото винаги прави критически прочит на миналото.

Андрей Райчев: Левите базово упрекват десните, че разказът за миналото легитимира отношения на експлоатация. Не става дума за сблъсък между равенство и свобода, а за това, че едното подменя другото и в двата разказа.

Десният разказ казва: Не ми говори за равенство, защото си свободен. От факта, че си свободен следва, че сме равни. И това, че си беден е резултат от твоята свобода.

Левият разказ звучи така: Не ми разказвай, че съм свободен когато 12 часа бачкам в твоята фабрика, докато ти лежиш на Бахамите. Ще станем свободни, когато станем равни. Това е много сериозен сблъсък струвал животите на над 100 милиона души.

Тончо Краевски: Дясното казва, че върху нашата съдба тегнат избори направени преди нашето рождение. Това което ти се вижда несправедливо е, съвкупност от свободни избори направени преди теб.

Лявото смята, че светът започва с човека и неговото пълнолетие след което той може да започне да детерминирам съдбата си, а изборите направени преди това от други хора е всъщност робство за него.

Андрей Райчев: Задачите, които лявото чертае са негативни задачи. Те не са задачи какво да правим, а какво да унищожим. Енгелс формулира трите неща, които трябва да се унищожат: Частната собственост, бракът и държавата. Вместо обаче освободеният от тези три неща човек да започне да произвежда и обменя плодовете на своя труд, той просто спира да работи.

Грешката е в това, че те си представят, че ликвидирането на капиталистите ще даде възможност на труда да се излива свободно. Съвременният човек обаче знае, че трудът и капиталът освен, че са в антагонизъм, са в дълбочинно сътрудничество.

С фалитът на тази идея ние унищожихме идеята, че лявото трябва да защитава труда.
…
Основната криза на лявото е в това, че то се отказа да защитава труда и започна да защитава маргиналното.

Ние всъщност живеем в огромна лява вълна. При подмяната на труда с маргиналното и слабото лявото прибягва до класически комунистически забрани. Първият случай в личния ми живот, когато лявото ме ужаси, е по време на ковид. Всичко, което измислиха беше да забраняват. Понеже се мисли пак през властта, а не през самотрансформацията, имаме комунизиране на света включително и в САЩ. Злоупотребата с властта е главната болест на лявото.

Радослав Илиев: Не можем да заключим, че лявото винаги се забива в забрани, защото имаме и други примери, като Латинска Америка и Африка. Има и огромна разлика между лявото на изток и лявото на запад.

Андрей Райчев: В източния блок, лявото беше консервативно, защото трудещия се човек имаше огромни завоевания. На запад лявото след 68-ма година е либерално-зелено. Това са два антропологически вида.

Тончо Краевски: Днешната лява вълна, която ни залива идва от Америка.