Опитвам се да напиша статус за Украйна без да бъда цензуриран от българските комсомолци във Фейсбук, които докладват всеки опит за разумен поглед. Не само към войната, но и към света от вчера и днес.
Казвам го, защото другият профил е блокиран заради цитат от Бернанос, един от най-големите християнски френски писатели на ХХ век. В момента в Украйна се извършва истински геноцид пред равнодушния поглед на Европа. Според американската (ЦРУ) НПО "Стратфорт" са загинали около 400 000 украински войници. Руските се по-малко, но това няма значение. Както нямат значение споровете около броя на жертвите на Холокост. Изпращането на оръжия под американски натиск (както е последният пример за германските танкове, въпреки волята на Германия) и бурната подкрепа от местната бг американска клиентела е ужасен цинизъм, граничещ с онзи на подкрепящите Холокост. Без преувеличение.
Това е бяс, който налива бензин в огъня с патос за мир, изтеглен в двете краища на миролюбивите устни на Жокера от Готъм. Сатанинска история с лекотата на комикс. Прелест за мнозина, които искрено мислят, че вършат добро (най-често от най-банална суета) и отвратителен цинизъм за хората, които прибират парите от тази война. Отношението към войната в Украйна поражда морално разделение по аналогия на онова към Хитлер и Втората световна война. Боя се, че тогава - в началото - официалната линия е била идентична на днешната. Тотален мейнстрийм със силните на деня. И по тази причина днес нямаме извинение за същите грешки, защото сме ги минали. Нашите дядовци са били в същата позиция, което не е толкова отдавна, че да не се помни.
Днес ние сме в същия морален избор, а официалната власт, под диктата на силните на деня, се държи по същия аморален и фалшив начин на подчинение. И пак от грешната страна на историята. Тогава с германци, днес с американци. Срещу Русия, която не просто ни е освбодила, но и е създала всичките ни държавни и обществени институции, след което ги е оставила да се развиват свободно. Тяхната девиация е чисто наше дело. Впрочем Русия е дала държавен самостоятелен статут на доста държави в Европа, повечето от които я мразят по тази причина. Прибалтийската патология е показателна в това отношение.
Днешна Украйна е голямо изпитание най-вече за моралния дух на всички ни. Поради тази причина се изпотрепваме във Фейсбук, докато там умират стотици хора всеки ден. И измират заради американския геополитически интерес, руската агресия (последното е паразитна вметка заради фактчекърите като водещата роля на партията едно време) и девиантната Европа, която от Хитлер насам е без позиция и характер. Украйна пред очите ни се превръща в най-масовото клане в Европа след ВСВ заради САЩ с помощта на дълго отглежданите корумпирани и зависими политици от европейския елит. Американската гледна точка е разбираема. Велика сила защитава своите стратегически интереси. Какви стратегически интереси защитава Европа и мои приятели в България за мен е загатка. Колко лева струват избиването на половин милион украински войници?
И какви генератори за ток ще компенсират този отвратителен цинизъм? Даваме ли си сметка, че с упоритата си кретенска политика убиваме украинци докато скандираме, че ги подкрепяме с цялото си сърце. Ами това е открит, вулгарен цинизъм. Това е тотален потрес, хора. Ще се изпотрепем тук за Русия и Украйна, докато Русия и Украйна се изпотрепват помежду си, защото на Джо Байдън администрацията е решила така. Пълен нонсенс. И ако за предишните войни има извинение, защото не е имало информация, а митологията и конспирациите са били основна мотивация, днес знаем всичко за всички. Имаме не пълна, но достатъчна информация. За мен нямат извинение хората, които защитават Щатите в този конфликт.
Те са морално, интелектуално, естетически и антропологически катастрофирали. Уж са против тази война, но са за изпращането на армагедон под формата на танкове, изтребители, боеприпаси и прочие, много искат да помогнат на Украйна (най-често по нарцистични причини, както гледат кучета и прибират окаяни котета от улицата), но не искат да признаят, че заради тяхната висока морална позиция Украйна потъва и става все по неспасяема страна със стотици хиляди жертви, които могат да надхвърлят милион - пред загрижения поглед на Европа. Това е морален дебилизъм за мен. Никакво извинение нямат хората, които проектират собствената си значимост за сметка на жертвите в Украйна. Това е долно. А от чисто прагматична гледна точка за България ще е тотална щета и пета национална катастрофа, ако Русия загуби. Но кой въобще в България има ум, че да гледа прагматично на политиката. Тук всичко е селско и битово. Понякога наистина си мисля, че българският политически, стратегически, интелектуален и артистичен мозък и дух са смес от кайма и лук. Заготовка за кюфтета.
Явор Дачков