В ситуация, в която България въоръжава Украйна, човек може само да съчувства на българите. По братски.

„Ами българите?”, е почти крилата фраза, родена от руските новини за мнението на българските блогъри. Отчитаме: българите все още са прекрасни.

Те все още са най-проруски настроения народ в Европейския съюз, според проучване, поръчано от ЕК. По-голямата част от тях са против изпращането на оръжие на ВСУ и друга помощ на Киев. От февруари те провеждат шествия, демонстрации и стачки с антиукраински и антинатовски лозунги, а понякога и под руски знамена.

Те дори хвърлиха снежна топка в лицето на премиера Кирил Петков, принуждавайки го да се оттегли зад гърба на охраната и под виковете "предател". Подсъдна, наред с други неща, форма на народен протест.

Затова към българите като народ нямаме проблеми, а само съчувствие. Отдавна не са бърсали краката си в този народ така показно, както го бършат сега (последният май беше Хитлер, но и това не е сигурно).

Сега София въоръжава Киев официално - по решение на Народното събрание, тоест на парламента. Това е четвъртият му състав за две години, като тази година българите вероятно ще изберат пети поради хроничната неспособност на основните сили да се разберат за коалиция помежду си. Но в нашата ситуация не това е важно, а фактът, че предишният състав все пак успя да назначи едно пълноценно правителство - правителството на същия този Петков. Два месеца по-късно започна СВО Народното събрание директно забрани на кабинета да доставя на ВСУ: ремонт на оборудване - да, изпращане на оръжие - не.

На теория това беше важно решение, което малцина тук оцениха. В България от Първата студена война са запазени обширни арсенали съветско оръжие. Има и много производствени мощности - без чудеса, но така, че ръчните оръжия и боеприпаси да се коват със завидни темпове за останалата Източна Европа.

Ролята на България в СВО може да бъде значителна - и тя наистина стана значителна. Както се оказва сега, Петков и дружката му, бившият вицепремиер и министър на финансите Асен Василиев, все пак са изпразнили българските арсенали в полза на ВСУ, противно на решението на парламента и мнението на народа.

Сега е започнало парламентарно разследване по този въпрос. Тъй като съставът на Народното събрание е същият като утвърдилия украинския ленд-лийз, едва ли ще има непоносимо неприятни последици за Петков, като обвинения в предателство или нещо в същия дух, което той напълно заслужава.

Петков и Василев се признаха, може би дори се похвалиха. Според бившия премиер именно той е измислил прикритата схема под формата на други страни от НАТО, благодарение на която оръжията не са изпратени директно в Киев, тоест парламентарната забрана е формално спазена. Твърди се, че той е предложил тази схема на спешна среща на лидерите на страните от Алианса след началото на спецоперацията. И той лично уверил, че България ще замени за Украйна значителна част от обемите дизел, които преди това бяха закупувани от Беларус.

Според Петков дизелът за украинската военна техника се е произвеждал, освен всичко друго, и от руски петрол, включително в рафинерия, собственост на “Лукойл. Експремиерът също си приписва авторството на тази комбинация.

Благодарение на всичко това дори авторитетното американско издание „Политико“ вече твърди, че България буквално „е спасила“ Киев. Тоест, оказва се, че Петков и Василев са го спасили – против волята на българите, против избрания парламент, против дори международните правила за търговия с оръжие, според които крайният получател трябва да бъде посочен в договора.

Няма нищо изненадващо във факта, че тези двамата участват в надпреварата за титлата най-добър приятел на Киев. В това състезание участват много хора - и американци, и британци, и поляци, и Еманюел Макрон с неговите колесни танкове. Но май само Петков и Василев участват така - един до друг и хвалещи се как са заблудили народа, парламента и колегите от правителството, иначе, видите ли, не можели, тъй като има твърде много "проруски" агенти” в България.

Тук е важно да подчертая, че тази двойка не са пенсионери, а действащи политици, които претендират да се върнат на власт. Те не могат да не знаят, че извършеното от тях е в противоречие с позицията на огромното мнозинство български граждани и има признаци на престъпление. Обикновено така се признава пред разследващи, а не се хвали пред журналисти.

Но ако се отговаря не пред народа, а пред американското посолство, всичко си идва на мястото. Вярно, не всеки съумява да направи толкова ярка демонстрация на фиктивността на българската демокрация и липсата на суверенитет в България.

Българите далеч не са сами в това, че не могат да избират външна политика за страната си – всички народи имат този проблем. Но сега си изтриха краката в тях толкова показно, че се прокрадва напълно конспиративна теория за умишленото наказание на гордостта на онези, които се осмелиха да не вървят в строй.

На фона на описаните събития Киев назначи нов посланик в София - "сексоложката", "хипнотизаторка" и "гещалт терапевт" (рядък случай, когато са необходими толкова много цитати за професионална идентификация) Олеся Илашчук с пълна липса на опит в държавна служба и дипломатическа практика. Доста красноречив жест на уважение към държавата, която "спаси Украйна" с цената на голяма лъжа и разграбване на арсенали.

Така България е хем васал на проукраинската коалиция, хем малко изгнаник, защото на ниво народ гледа без омраза към Русия.

Друго е, че това е пътека, добре позната на българите. И преди възстановяването на независимостта, и след възстановяването на независимостта, населението на България в по-голямата си част симпатизира на руския брат, а правителството почти винаги е не само прозападно - с фокус върху германците и англичаните, а принципно антируско.

Корените на това понякога се търсят в историческия конфликт със Сърбия и ревността към Петербург, който, както изглежда на София, избира Белград за своя „любима жена“, въпреки че предпочита в крайна София (между другото „братушка“ е нещо между нас, руснаците и българите, тази дума е за сърбите лексикално чужда). Същата ревност има и в Белград, където също има достатъчно англофили и русофоби. Но ако при сърбите се редуват антируски и русофилски елити, то в българския случай сякаш нещата са зациклили - само 45-годишният период на другаря Живков изглежда като изключение.

В резултат на това държавата, възстановена от силите на Русия, се бие на страната на враговете на Русия и в двете световни войни. И ето че отново. Защо да се чудим?

Може би фактът, че възпитаното вундеркиндче Петков се оказа по-лошо от българския “анфан терибел” - закоравелия русофоб, атлантик, автократ, простак и мафиот Бойко Борисов, управлявал страната десет години преди него. Тъй като Борисов беше (и си остава) честен враг, заложил България като феодална земя за себе си, а наследникът му е подъл страхлив тип, който най-накрая предаде напълно ключовете на управлението някъде в Брюксел и Вашингтон.

Затова съчувстваме на българите. Следователно — и защото те ни съчувстват.

Ще минат години. Борисов, Петков, Василев ще отидат в забрава, а шефът им Байдън ще си отиде още по-рано. Политиците рано или късно си отиват, но народите остават.

И ако не говорим за някакво тайно проклятие, създадено в крайна сметка от османците, бягащи от България, то рано или късно дори привидно безнадеждни в този смисъл, българите могат да спрат да са най-проруския народ в Европа, управляван от време на време от русофобски негодници, вкарващи родината си в чужди авантюри.

От гледна точка на приятелството между народите снежната топка, уловена от лицето на Петков, е по-важна от всичко, което е направил с ръцете си.

Българите поне опитаха. Много други отиват мълчаливо на заколение.

Дмитрий Бавирин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо