Мнозина сляпо вярват, че изходът от кризата е в президентска или полупрезидентска република. Но е време да осъзнаят, че вече живеем в такава и въпреки това затъваме още повече в кризата - с активното съдействие на Радев.

Коментар от Веселин Стойнев:

Мнозина сляпо вярват, че изходът от политическата криза е в президентска или полупрезидентска република. Но е време да прогледнат, че вече живеем в такава, без да е нужно да променяме конституцията. И въпреки това не само не излизаме от кризата, а затъваме още повече в нея - с активното съдействие на Румен Радев.

Просрочени и необгрижени мандати

Конституцията е отредила на президента ролята на посредник и помощник за разрешаване на парламентарни кризи в парламентарната ни република. Затова ако първите два мандата за съставяне на правителство отиват по право в първите две политически сили, за третия избира президентът. Но това не е своеволие, а овластяване на външен за кризата фактор да съдейства за реализиране на все същата цел - създаване на правителство. Иначе в конституцията щеше да пише, че третият мандат отива в третата или пък в най-малката партия. Или изобщо нямаше да предвижда трети мандат. На президента конституцията му вменява да избере формацията с най-голям шанс да състави кабинет. А Радев избра тази с най-малкия - БСП, и то за четвърти пореден път.

Конституцията задължава президента да направи консултации с парламентарно представените сили само преди връчването на първия мандат. През юли миналата година президентът направи консултации и за третия мандат - в един ден прие за кратко една след друга всички партии. Сега не го направи дори само проформа. А не само трябваше да проведе такива консултации, но и да ги направи с всички парламентарни сили едновременно. С това нямаше да си превиши правомощията, по-уязвим е за такива упреци с бездействието си - че преследва личния си интерес да управлява по-дълго със служебни правителства, вместо безпристрастно да акушира създаването на редовни.

Никой не го обвини и за това, че разтегли прекомерно сроковете на трите мандата. Нищо, че изтеклото време за намиране на консенсус се оказа пропиляно. Добре е наистина парламентът да свърши поне малко работа, преди да бъде разпуснат. Но парламент, който е неспособен да излъчи управление, не само е обречен на безплодие, а и прокарва още по-дълбоки бразди на разделение, които оставя като зестра на следващия.

Управление на политическата безотговорност

Очевидно е, че президентът Радев се възползва от кризата на партийната система, за да разширява собственото си политическо влияние. Което е изключително опасно, защото допълнително подронва разклатените устои на демокрацията.

Първо, защото балансите и взаимният контрол между властите са силно нарушени. Служебният кабинет начело с Гълъб Донев управлява вече 6 месеца - колкото и редовният на Кирил Петков. Но му предстои да е на власт поне още 3 - в същия или в променен състав, стига след нови избори в края на март или началото на април следващият парламент да успее да излъчи правителство няколко седмици по-късно. Ако не успее, президентът ще е на власт със служебни правителства без прекъсване вече над година. За сравнение: първото некомунистическо правителство - на Филип Димитров - управлява 13 месеца.

В това безкрайно президентско време, дори когато служебното правителство е подложено на парламентарен контрол, от него не следва нищо. Например: няма кой да уволни енергийния министър Росен Христов, който положи неимоверни усилия да ни върне към руската енергийна зависимост. За разлика от военния министър Стефан Янев, който бе отстранен заради оправдание на руската агресия в Украйна, но той имаше "нещастието" да участва в редовен кабинет.

Служебното правителство е с политически имунитет, защото е отговорно единствено пред президента. А президентът практически не носи политическа отговорност, защото няма право повече да бъде преизбиран. Изборите валидират билетчето за участие в политиката и партиите именно така носят отговорност: печелят или губят гласове заради действията си - тоест, биват наказвани или поощрявани от избирателя на следващи избори, респективно печелят или губят влияние и власт.

Невидими мрежи от зависимости

Президента не само няма кой да го накаже - остават скрити и лобитата в президентството, които кадруват и мъдруват за властта. Невидими са и собствените му евентуални зависимости от всевъзможни агенти и мрежи на влияние. Прокремълските му позиции може да се дължат на убеждения, но може и да става дума за чужд натиск. А дори и старшина не би пропуснал да трансформира властта, която концентрира в ръцете си, ако тя не може да се държи на склад. Президентът може да джироса част от нея в бабуване на партийни проекти, например за да може да продължи влиянието си и отвъд служебните си кабинети и собствения си мандат. След като през трамплина на негово служебно правителство се роди антикорупционната "Продължаваме промяната", сега очакванията са пак с такъв скок да се изтърколи една млада левица, както и да бъде превзета Столетницата след провала на нейната лидерка с данайския дар на третия мандат.

Превръщайки се в контрапункт на партийната система, Румен Радев подхранва авторитарни и антидемократични настроения, които някой ден, подобно на 30-те години на миналия век, могат да извикат на власт непартиен или формално партиен режим. Тогава ще е въпрос на подробност дали президентските мандати на Радев ще бъдат занулени, за да може той отново да се кандидатира - или направо ще преминем към полупрезидентска република като във Франция чрез бърза конституционна промяна след референдум срещу станалите непоносими партии.