На Коледа не ми се пишат политически глупости. Лошото е, че напоследък и в останалите дни от годината все по-малко ми се пишат.
Когато говорим за политика, непременно трябва да обособим две страни и да застанем от едната. Обикновено ги отъждествяваме с доброто и злото и се мъчим да убедим онези, които ни слушат, че страната, на която сме застанали е именно доброто, а другата е злото. Измисляме хитроумни критерии и парадигми, очертаваме безспорни признаци, по които се познават едното и другото – ето, този е демократ, следователно е добър; ето, онзи е корумпиран, следователно е лош. И пропускаме да отбележим колко всъщност корумпирани демократи пъплят по лицето на майката планета. Какъв е корумпираният демократ – добър или лош. Най-смешно става тогава, когато вече сме прокарали разделителната линия, вече сме си избрали страна и сме застанали на нея, и изведнъж се оказва, че и от двете страни на тази линия стоят корумпирани демократи. Но щом веднъж сме се определили, за нас отсамните са само демократи, а оттатъшните – само корумпирани. Когато един корумпиран демократ прекрачи линията, той веднага се превръща от едното в другото, но никога двете заедно. За тези, за които досега е бил демократ, вече е корумпиран, а пък за онези, за които е бил корумпиран, вече е демократ. А човекът просто е сменил полето за кариерна реализация, сменил е партията, нищо друго. Ето затова вече не ми се пише за политика.
Всъщност в стремежа си да застанем на едната или на другата страна в политическия спор, пропускаме да забележим, че тези две противоположни на пръв поглед страни всъщност са една, а нашето естествено място е от другата. На стадиона агитките на „Левски“ и ЦСКА стоят в два срещуположни сектора и си мятат кръвясали погледи, но ние, или хайде по-добре – аз, – защото започнах да говоря за себе си, често стоя извън стадиона и за мен няма сини фенове и червени фенове, а само фенове, без самият аз да съм такъв. Това обаче изобщо не означава, че „няма ляво, няма дясно“ – да не бърза да се радва Христо Иванов. Това означава само, че винаги можеш да прокараш такава разделителна линия, според която двама антагонисти да се окажат заедно от едната страна. През Втората световна война, а и много години след нея, нямаше по-ярко изразени антагонисти от Хитлер и Сталин, но с времето все по-често те се оказват от една и съща страна – от страната на тоталитаризма.
И все пак има разделителни линии, които са достатъчно обобщаващи, за да бъдат приети като универсални. Една от тях е пряко свързана с Рождество Христово, с Коледа.
Какво е Коледа? Трескаво пазаруване, придобиване на тонове вредна храна за възрастните и на тонове пластмаса за децата. Но защо е това придобиване? Разбира се, за да зарадваме близките си в тихата и свята нощ. Но защо в тази нощ искаме да зарадваме близките си? Единствено, за да им покажем колко много ги обичаме. А любовта? Тя защо е доминиращото чувство край огнището? С какво тази нощ е по-особена от другите, та в нея любовта се лее като никога друг път? Защото в тази нощ Бог Слово, Един от Троицата, заради нас, човеците, се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек. Но защо му е на Бог да се въплъщава и да става човек? Много просто – за да изпълни и завърши Сътворението. А защо сътворението е незавършено? Защото човекът е увреден от злото и греха, в него добро и зло са смесени, сплавени и слети и трудно, даже невъзможно е да се отдели едното от другото. Добрата човешка природа толкова се е сраснала със злото, че сама вече не може да се откъсне от него и така човекът е неспособен да се уподоби на своя Творец, а това е главната цел и смисълът на живота. Затова Божествената природа по тайнствен начин трябва да се съчетае с човешката – неслитно, неразделно, неразлъчно и неизменно. Когато това се случи, а то след пребиваването на Христос сред нас се случва непрекъснато на границата между вечността и времето, тогава човекът ще умре и ще се роди отново, очистен и, макар все още грешен, годен да бъде опростен. Това е празничното събитие, което честваме на Коледа и затова то е толкова празнично. Рождеството е началото на победата над злото и само едно събитие е по-празнично от него – Възкресението, което бележи краят на победата над злото. Затова Коледа е толкова празнична, затова водещото чувство през тези дни е любовта и затова главна фигура е семейството, в което природата „човечество“ намира своята цялост и завършеност, семейството, в което се осъществява Божият план за човека.
Когато Божият план за човека се изпълнява, нищо не значат агитките на стадиона. По Коледа мнозина проникновени мислители ще ви обяснят отново за страните, за това коя е правилната страна, за да застанете на нея. Тези мислители са представители на едната универсална част от човечеството. Както знаем, човечеството в най, ама в най-общи линии се дели на два вида човеци – такива, които вярват, че по природа са добри, и други, които се притесняват, че не са чак толкова добри. Първите са привърженици на теорията за еволюцията, в която един случаен атом се е събрал с други случайни атоми и е започнал, гонен от незнайна необходимост, да се усложнява, да се усъвършенства, да става все по-добър и по-добър, докато накрая постигне съвършенството на добрината – homo sapiens. Действително, ако погледнем нещата така, не би трябвало да има нищо по-добро от човеците. Но откъде тогава се взимат лошите човеци? Те, видите ли, са невинни жертви на лошата среда. А кой я създава лошата среда? Как кой! Лошите човеци, разбира се! На нали точно това питахме – откъде са се взели те? Все едно… Според тази теория човекът се ражда добър и няма нищо по-съвършено и по-висше от човешкия ум, който е способен да се справи с всяко предизвикателство на стихийната, макар и симпатична, природа.
Вторите се придържат към учението за Сътворението и грехопадението. Те вярват, че човекът е пропит от зло и поради това е способен на какви ли не низости и глупости. Разбира се, това не е непоправимо, но никак не е лесно. Нужно е не само, както вече споменахме, събитие от ранга на Боговъплъщението, но и сериозни усилия от страна на личността (не на индивида, който е нещо съвсем друго и по принцип е осъден на самота).
И ето ги най-сетне двата вида хора. Първите искат да поправят света (в т.ч. и другите хора), а вторите искат да поправят себе си, считайки че по този начин светът ще се поправи сам, ако изобщо светът ги интересува чак в такава степен – тези хора чувстват себе си минувачи в този свят, запътили се към вечната си родина.
Очевидно е, че първата схема не работи. Очевидно е най-вече в работата на парламентите в демократичните държави. Вижте нашето законодателство, сътворено от нашия парламент. Чудесно законодателство! Нищо му няма. Единственият му проблем е, че мнозина не желаят да го спазват, защото следват законите на своето осквернено сърце, а тези закони са съвсем различни от онези, които пишат парламентите. Следователно какво трябва да усъвършенстваме – законите отново и отново до припадък – или осквернените сърца?
Законът на Стария Завет е много прост, състои се от 10 точки. Законът на Новия Завет е още по-прост, състои се от една точка. Но ако изпълним тази една единствена точка, няма да са ни необходими никакви други закони. А тази точка гласи (цитирам по памет): обичайте Бог (Истината, Доброто, Красотата) от цялата си душа, повече от себе си, а ближния обичайте като себе си.
Ето затова „духът на Коледа“, коледното чувство е не друго, а именно любовта. Защото любовта е законът на Новия Завет, а Новият Завет започва с раждането на Христос, тоест от Коледа.
Надявам се, успях да обясня донякъде защо в тези дни не ми се говори за политика. В тези дни всички крясъци за „наши“ и „ваши“ ми се сливат в едно монотонно бълбукане, което най-много да ми предизвика сладка дрямка. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
