Може би помните, че преди две-три седмици говорихме за вселенските събори и за ересите. Първият вселенски събор бил свикан лично от Константин Велики през 325 и една от основните му задачи била да осъди вредната ерес на Арий, според която Бог Син (Христос) не е Бог, а творение на Бог Отец – твърдение, които поставя под въпрос целия фундамент на християнството.

Паметта на човечеството не е запазила много епизоди от този събор, но един пази ярко – белобрад закръглен епископ се  приближава до александрийски презвитер – висок, сух, с надменно изражение на интелигентното лице. Приближава се и му залепя звучен шамар. Високият е самият ересиарх Арий, а другият – св. Николай Мирликийски. Никулден, когато „за адет“ трябва да се яде риба, е денят на неговото успение през 342 година. А защо трябва да се яде риба ли? Защото са пости, а през постите има дни с по-облекчен хранителен режим. Без постене през останалите дни до Рождество, яденето на риба на Никулден е безсмислено. Но не за това сме седнали да говорим.

По произход св. Николай е от знатно и богато семейство, вероятно аристократ по стандартите на империята. Среща се информация, че роднините му са били крупни корабовладелци. От съвсем млад обаче св. Николай се включа в християнското духовенство под покровителството на свой чичо, който по онова време е епископ на Патара в Ликия. Веднъж, на път за Йерусалим, в морето се извила буря и заплашила да потопи кораба, на който се возел и св. Николай. Един моряк бил изхвърлен от вълните зад борда и загинал. Божият угодник отправил молитва към своя Създател и бурята утихнала. След това възкресил и загиналия моряк. Споменът за това чудо в народната памет е превърнал св. Николай в покровител на моряците и рибарите.

Пак в същия този град Патара друг заможен и знатен човек се разорил. Имал три дъщери и вече не само че не останали пари да ги задоми, но и обмислял да ги пусне да проституират, за да могат да се издържат. Св. Николай не можел да допусне да се опозори по такъв начин ближният му и решил да му помогне, но воден от повелята за пълна анонимност при благотворителността, една нощ, без никой да го забележи, хвърлил торба злато през прозореца на бедстващия баща. Парите му помогнали да спаси децата си от позор и дори да задоми една от дъщерите. Същото направил св. Николай и за втората дъщеря. Когато се промъкнал да хвърли торба с пари и за третата, бащата го издебнал и успял да види кой е неговият благодетел. Заради тези „финансови инжекции“, освен на моряци и рибари, св. Николай в последствие станал патрон и на банкерите.

А пък заради чудните среднощни торби с подаръци, започнал постепенно да се превръща в това, което днес наричаме Дядо Мраз или Дядо Коледа. Срещал съм даже и сюжет, в който при третото посещение прозорците били залостени и св. Николай се видял принуден да пусне чувала през комина. Но това го няма в официалното житие.

И ето как св. Николай се оказва в ролята да задоволи определени фолклорни потребности на масовия човек.

През 20 век и особено във връзка със световните войни, с човечеството се случват две знаменател неща: 1) става изразено консуматорско и 2) става изразено разединено. В съвременния си консуматорски вид, в който носи материални блага (подаръци) на подрастващите консуматори (децата), при условие че са слушкали (следвали са мейнстрийма), Дядо Мраз/Коледа се приема, че се е появил през 1823, когато професорът по ориенталистика в Колумбийския колеж Клемънт Кларк Мур го презентирал пред семейството си в стихотворна форма. Тогава клетият св. Николай Мирликийски вече се вози в шейна с елени и влиза през комина. Популярността си обаче добива през 30-те години на 20 век, когато става рекламно лице на Кока-Кола. Тамошните рекламисти му дават вида, който има много малко общо с епископа на Мира Ликийска, но пък е почти непроменен оттогава досега – тумбест веселяк с брада като облак и очила или „Картие“, или „Силует“, който твърди, че пие само прясно мляко (и Кока-Кола, разбира се), но червеният му нос говори за друго.

Що се отнася до разединението, то за първи път от Сътворението насам светът е ярко двуполюсен, символично разделен от „желязната завеса“. Едва днес, в края на първата четвърт от следващия, 21 век, ние търсим начини да се справим с тази двуполюсност. И трябва да признаем, че Китай много ни помага.

Заради нея фолклорният спомен за св. Николай се раздвоява на Дядо Мраз и Дядо Коледа. Почти през целия си живот съм мислил, че тези двамата са едно и също лице с различни име според принадлежността си било към гнилия капитализъм, било към развития социализъм. Като онова кино в „Златния телец“ – кино „Камо грядеши“, бивше „Кво вадис“. Но ето че се оказва, че съвсем не е така. Оказва се Дядо Коледа е едно, а Дядо Мраз – съвсем друго. В това отношение руснаците са уникални. Те обичат да копират всичко от Запада, но после го представят за уникално свое достижение, за своя автентична традиция. Тази мания им е насадена от Петър I, който вероятно се е стремил чрез подражание на Запада да заличи следите в руската вътрешност и външност, оставени от Златната орда.

В авторитетни руски издания съм попадал на задълбочени нàучни изследвания за това как Дед Мороз няма нищо общо със Санта Клаус и производните му, въпреки че функционира по твърде подобен начин. Да, можело да се каже, че и Дед Мороз се родее със св. Николай, но всъщност той е много по-древен (и вероятно много по-голям на размери, защото знаем, че руските джуджета са най-огромните джуджета на света!), защото произхождал от Морозко – дух (тоест демон) на студа. Всъщност разликите са систематизирани от руската теоретична мисъл, за да докажат както различие, така и превъзходство. Ето по-важните от тях: руският Дядо Мраз (ДМ) е висок и строен, докато западняшкият Дядо Коледа (ДК) е нисък и дебел, с шкембе; ДК носи очила, докато ДМ, бидейки съвършен както всичко руско, не носи, понеже зрението му е перфектно; ДК се придвижва с елени, а ДМ – с руска тройка; ДМ си има Снегурочка, а ДК – елфи и джуджета. И тъй нататък, и тъй нататък включително разлики в дължините на брадите, цвета на ботушите, кожичките по шапките – общо повече от десет „съществени“ разлики.

Нещо повече – докато окаяният Запад има само един Дядо Коледа (този на Кока-Кола), всяка от републиките на Съветския съюз си е имала свой. И аз се питам: ако се беше осъществило желанието на Тодор Живков и ние бяхме станали шестнайсета съветска република, то дали щяха да ни накарат и ние да си имаме национален Дед Мороз – нещо като възрастен Крали Марко с конска опашка на шапката?

Обаче най-съществената разлика между Дядо Коледа и Дядо Мраз е тази, че първият идва на Рождество Христово, а вторият – на Нова Година. СоциализЪмът положи неистови усилия да превърне Нова Година в по-важния от двата празника, защото какво е това „Рождество Христово“, кой е този Христос! Опиум за народите! И още. В западния си вариант Коледа е уютен семеен празник, на него семействата се събират, хората се радват един другиму. Това не се вписва в комунистическата доктрина, която е глобалистична – комунистическият интернационализъм е първият и най-зловещ глобализъм. Докато на Коледа всичко се случва вътре, у дома, край огнището, то на Нова Година всичко е отвън, на площада и гледа зарята в небесата, където по принцип трябва да търси съвсем други неща. И телевизиите показват големия глобалистичен глобус, за да може трудещите се да проследят кога и как в различните страни пристига новата година вследствие въртенето на земния овоид около оста си. Коледа и Нова Година – вътре и вън – семейство и човечество. Ето това е съществената разлика между Дядо Коледа и Дядо Мраз. Както казваха комунистите-революционери: два свята – единият е излишен.

След разпадането на Съветския съюз (вече повече от 30 години оттогава) светът се мъчи да преодолее своята двуполюсност, макар че старите полюси от времената на желязната завеса все още тайничко се надяват да се върнат в предишната си слава. И ако това се случи, кои ще са новите полюси. Моето болно въображение си представя поне пет: Европа, Америка, Русия, Китай и ислямския свят. Ако стане така, то редно ще е и дядомразовците да станат пет: руският ще е месия, американският ще е негър, но много ще се сърди да го наричат така; европейският ще идва на велосипед в цветовете на дъгата, мюсюлманският ще идва на шейна, теглена от осем камили, а китайският изобщо няма да идва, защото ще е зает да купува пристанища.

Бедни, бедни свети Николае, превъзходен угодниче Божий! Можеш ли да се познаеш?… Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.