СТАНОВИЩЕ

НА СДРУЖЕНИЕ „РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“, гр. София, ул. Лайош Кошут 13

Относно: Проекто-закона за изменение и допълнение на Закона на защита от домашно насилие, №48-254-01-70, внесен от група народни представители на 24.10.2022г.

Уважаеми г-н Председател на Комисията по труда, демографската и социалната политика,

Уважаеми г-да Народни представители,

Всеки закон е средство за упражняване на държавната политика със средствата на законовата регулация. ЗЗДН има претенциите за реализира държавната политика в областта на семейните отношения, и по-специално – противопоставяне на домашното насилие.

„РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“, като обществена структура пряко ангажирана със семейството и семейните отношения, подкрепя всяка политика, насочена към противопоставяне на насилието в семейството. Дори един член на семейството да е бил подложен на насилие, дете, съпруг или съпруга, ние настояваме да бъдат взети всички необходими законови и политически мерки, за да бъде спряно това насилие. Същевременно, ние сме против опитите за инструментално използване на тази популярна обществена кауза за реализиране на целите на джендър-политиката и противопоставянето на едни членове на семейството на други. Защото това не укрепва, а разбива семейната общност изградена на принципите на любовта, верността, взаимопомощта и отговорността пред децата.

Внесеният законопроект според нас има двойствено лице – от една страна, за широката общественост той засилва държавните гаранции срещу нарушаване правото на живот и правото на опазване на здравето на всеки гражданин, от друга страна, за една много малка част от обществото, каквито са хората с нестандартна сексуална ориентация – налага техните приоритети над обществото.

Поради това, „РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ изразява отрицателно становище по внесения законопроект. Ние не сме против борбата с насилието във всичките му форми, още повече в семейството, но сме категорично против налагането на джендър-политиката чрез българското законодателство. Основните ни мотиви са следните:

Като родителска организация, сдружение РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ повече от всяка друга организация в нашата страна е заинтересована да се ограничи и сведе до минимум насилието в българското семейство, защото нашата кауза е семейството, а семейство с насилие не се гради.

В законопроекта прозира стремежът за легализиране на духа и буквата на Истанбулската конвенция под формата на защита от домашно насилие чрез включване в приложното поле на нормативния акт защитата от насилие на основата на сексуална ориентация. В идейно отношение законопроектът следва фарватера на ултра-феминизма и  Принципите на Йогиокарта. В законопроекта са доразвити типични елементи на джендър-политиката на ИК. Това е опит за заобикаляне на Решението на КС/РБ по конст.д.№3/2018г., което остави джендър-политиката извън полето на правна регулация.

Насилието между членове на едно и също семейство, или двойки живеещи на семейни начала, или други лица, влизащи в кръга на обекти на този закон, не е нищо друго освен насилие против личността, регулирано в НК, а не представлява отделна категория на насилие. То трябва да се санкционира от НК по реда на НПК. Корените на домашното насилие са в общата социална среда, наситена от всякакви форми на насилие. Родителите могат да станат насилници в своето семейство, защото общество на насилието ражда насилници. Това показа и случая на побой над ученичка от нейни съученички в училище в гр. Раднево от 18.12.2022г., разпространен в социалните мрежи и СМИ, което не е домашно насилие, но не е по-малко обществено опасно от него. Убийството на журналиста Милен Цветков при ПТП от лице, нарушило ЗДвП и ППЗДвП,е не е домашно насилие, а насилие по нашите пътища, каквито са десетки хиляди случаи всяка година.

Законопроектът е фокусиран върху ликвидиране на последиците, вместо върху превенция на причините, а това е много погрешна държавна политика. В ЗЗДН липсва генералната превенция, която заема централно място в общата наказателна политика. В него няма нищо за реална превенция на домашното насилие. Предлаганите консултации, проекти на НПО, обучение на кадри в държавните институции, това не е превенция на насилието, а обяснение как това се случвало.

Считаме, че този законопроект продължава да задълбочава деструктивната негативна тенденция едни и същи обществени отношения да се регулират с отделни нормативни актове (нарушение на чл.10 от Закона за нормативните актове).

ЗЗДН легализира раздробяването на наказателно-правната регулация на отделни правни актове в зависимост от мястото на извършване на насилието: домашно насилие, „недомашно“ насилие – насилие в образователната система, насилието трудова или сексуална експлоатация, насилие по пътищата и т.н.. Според ЕКПЧ, държавата има позитивното задължение да гарантира здравето и живота на всички граждани от всички форми на насилие, а не само тези от домашно насилие. А този законопроект създава неравнопоставеност между жертвите на различните видове насилие, домашно и недомашно.

ЗИД на ЗЗДН създава нестабилност на правната регулация в резултат на две обстоятелства: несъответствие на регулацията на обществените проблеми и недобра професионална работа на вносителите на закона. От влизането си в сила през 2006г. ЗЗДН е изменян и допълван  6 пъти, през 2-3 години последния път на 27.12.2019г. Това е 7 изменение за общо 16 години.

Понятийният апарат на ЗИД на ЗЗДН е непрецизен, Дефиницията на домащно насилие и на субектите и обектите на това насилие не са прецизни и създават сложни правни проблеми. ЗЗДН дава нова дефиниция за насилие, което е предмет на регулация единствено на НК. Той дефинира за насилие, онова, което не е насилие, като например даването или недаването на джобни пари на дете, предоставянето или непредоставянето на материална издръжка на съпруг или съпруга, задоволяване или незадоволяване на някои искания на дете, купуване или некупуване на дрехи. Така, бездействието на извършителя също е дефинирано като насилие от авторите на законопроекта. Бездействието може да бъде нарушение на закона, но не и насилие. Невсяко нарушение на закона представлява насилие.

Домашното насилие е остър реален проблем в някои неевропейски страни. В последните години той стана такъв и за някои нации в ЕС. Неправилно и нецивилизовано отношение между членовете на семейството или двойки живеещи на семейни начала у нас също съществува, но неговата обществена значимост в България обективно погледнато е несравнимо по-малка. Обществено значими у нас са форми на насилие, произтичащи от наркоманията, алкохолизма, проституцията, педофилията, насилието на работното място, в училищата, на улицата, да не говорим за войната по пътищата. Извеждането на домашното насилие пред скоби е  изкуствено, инструментално, поръчково и идва от средите на джендър-движението.

Законопроектът е изготвен на при недостатъчна фактическа и понякога невярна емпирична основа. Самите вносители признават на стр.19 в Мотивите, че липсва официална статистика на домашното насилие в страната. В Мотивите към законопроекта се посочва, че събраната информация е само от МП, МВР и Фондация Асоциация Анимус. Но липсва информация от редица други компетентни държавни органи, като Агенцията за социална помощ, ДАЗД, МО и др. Дори само това обстоятелство е достатъчно, според Закона за нормативните актове, такъв законопроект да не се разглежда от правителството и Парламента.

Абсолютно неверен е изводът на вносителите в Мотивите към законопроекта, че „Всеки човек може да стане жертва на домашно насилие, без значение  от неговия пол, възраст, етнос, икономически статус, образование и обществено положение“. Този извод е един от най-разпространените и манипулативни изводи на джендър-пропагандата. Подобни мотиви поставят всички български граждани, дори членовете на тази комисия, в редиците на потенциални жертви на домашно насилие.

Категорично отхвърляме твърдението на вносителите на законопроекта, че домашното насилие засягало устоите на обществото, записано в Мотивите към законопроекта и Оценката на въздействието. Устоите на българското общество се засягат от демографската катастрофа, от бедността и мизерията, от обезлюдяването на цели региони от страната, от заплахата от въвличане на България във война, а не от домашното насилие.

Предварителната оценка на въздействието е непълна, а в отделни случаи – погрешна. Вносителите не са изследвали въпроса за въздействието на  домашното насилие върху семейството като основна единица на обществото в светлината на изключително тежката демографска политика в страната. Не е анализиран въпроса за ефективността на предлаганата промяна в нормативната уредба в посока ограничаване и постепенно ликвидиране на домашното насилие като явление, утежняващо демографската картина.

Ние не споделяме извода, че законопроектът не съдържал разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Законопроектът безспорно въвежда промени в регулаторните режими, валидно към този момент. Цитираният извод е неверен и се използва инструментално. Той преследва целта да отслаби евентуална критика към законопроекта, че създава правен дуализъм с разпоредбите на НК и НПК. А такива разпоредби са налице като се започне от пар.9 до пар.27.

Липсва финансова обосновка на законопроекта. Това е категорично изискване на Закона за нормативните актове,  което е основание за отхвърляне на законопоректа. В днешната сложна финансова обстановка, при вече планиран дефицит, това изискване на ЗНА е още по-императивно.

Вносителите сочат, че причина за внасяне на този законопроект са препоръките  на редица международни организации, като ЕС, ЕП, ООН, Комитета по ПЧ, Комитета по правата на детето. РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ счита, че българските проблеми и техните решения се виждат по-ясно от България, отколкото отвън. Поради това категорично отхвърляме опитите на налагане отвън на правни ешения за български проблеми.  Във вашата Комисия има членове-депутати, които изпитаха на гърба си този международен натиск от страна на Социалистическия интернационал и ПЕС. В самия проекто-закон е цитирано лице Дубравка Шимонович, Спец.докладчик на ООН по въпроса на насилието над жени от 2020г., която си позволи да оказва натиск върху България да се присъедини към ИК, въпреки Решението на КС/РБ по к.д.3/2018г.