В понеделник обявиха състава на правителството „Габровски“ и ние дори писахме по този въпрос. Обявиха съвестно, публикуваха снимки и биографични справки за всички кандидати за министри. И след това в социалните медии се отприщи лавина от съдържание – критично, иронично, гневно, възмутено, потресено и въпиещо за справедливост!
Армия от академици се почувства засегната, че никой не се е допитал до тях при съставянето на проектокабинета, защото ако се беше допитал, какви кандидати щяха да предложат академиците, ах, какви кандидати!
Избълваха се грозни слова както за кабинета като цяло, така и за неговия премиер, така и за всеки министър поотделно. И никой не се замисли, че публикуването на имената на министрите в медиите има само информативна стойност – никой не ги предлага за обсъждане, приемане или отхвърляне. Това произтича от особеността, че нашата демокрация, както и почти всяка друга в днешно време, е представителна (опосредена), а не пряка.
Представителната демокрация, както четем в специализирания сайт PRAVOTO.NET, е система, в която „народът е носител на държавна власт, но упражняването на властта се осъществява чрез представители, които са избрани от народа. В парламентарната демокрация (каквато сме ние – б.м.) водеща роля има парламентът в образуването и дейността на правителството. Парламентът избира или цялото правителство или само шефът на правителството“.
Тоест ролята на народа, в т.ч. и на фейсбук академиците, свършва с последните парламентарни избори. След като са гласували за партиите, които харесват, след като са излъчили депутатите от листите на тези партии и след като се е конституирал парламентът, от фейсбук академиците вече не зависи нищо. Те вече са изразили волята си, тази воля е взета под внимание и е придобила формата на редовен и законен парламент, който упражнява властта от името на „суверена“. Всичко останало, всички крясъци, всички компромати, всички остроумни мемета и колажи – всичко това е сквернословие и нагнетяване на омраза. Нагнетяване до такава степен, че иначе нормални и културни хора утре да не могат да се погледнат.
Това че нашето мнение не съвпада с мнението на мнозинството в парламента, просто означава, че сме в малцинство и опозиция, че нямаме легитимност да управляваме или, тъй като всъщност по правилата на представителната демокрация няма как да управляваме, не можем да се наслаждаваме на управлението на нашите избраници, което изразява мнение и ценности, идентични с нашите. Така трябва да разсъждава всеки, който изживява себе си за демократ.
Защо не оставите законно избраният парламент да назначи правителство, всички вие, които уж сте големи правници и за вас законът е над всичко? Оставате демократичните институции да си вършат работата! Аз не занимавам никого с това дали ми е симпатичен Габровски или не, дали харесвам министрите заедно или поотделно. Нещо повече, аз не съм демократ и не вярвам, че власт, която идва отдолу нагоре, е легитимна. Властта трябва да идва отгоре надолу. И все пак се съобразявам със законовата рамка, която съществува в обществото, и приемам всяка власт дотогава, докато сама не се компрометира непоправимо. Така в началото приех и правителството на „Промяната“. Защото властта, дори и когато идва отдолу, пак е от Бог, макар и не по благоволение, а по допущение.
Да се съобразите с решението на парламента означава да уважите собственото си участие в демократичния процес. А също така и по Волтеровски да уважите мнението на инакомислещия. Да протестирате пред Парламента против негови решения, както се е случвало неведнъж, е беззаконие.
И ако след всичко това продължавате да тропате с крак и да настоявате, че трябва да ви питат за всяко нещо, включително и за състава на правителството, който предстои да бъде гласуван от Народното събрание, ето – питат ви. Според последното проучване на „Алфа рисърч“ 45% смятат, че Парламентът трябва да гласува кабинета „Габровски“, а на обратното мнение са 38%. Е, какво нашепват демократичните ви инстинкти, ще се съобразите ли с волята на мнозинството? Или ще продължите да пръскате омраза и неприязън? Колкото повече упорствате в това, толкова повече правите справедливостта и демокрацията невъзможни. А пък аз не спирам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, но никога не бих си позволил да нарека Ханибал Барка с думите, с които вие наричате хората, чието мнение не съвпада с вашето.
