Те вече имат един отказ за Шенген: през 2011 година България и Румъния не бяха одобрени, сега предстои ново гласуване по техните кандидатури и тази на Хърватия. Три са възможните сценарии.

Ето кои:

Който пътува за Румъния, България или Хърватия трябва да представя паспорт на границата. Скоро тази практика обаче може да остане в историята, тъй като и трите страни искат да станат част от Шенгенското пространство. Този четвъртък вътрешните министри на страните от ЕС ще се произнесат по кандидатурите на трите държави.

Реални шансове има само Хърватия

Най-добрите карти държи Хърватия. Вярно е, че различни правозащитни организации критикуват порочната практика за връщане на мигранти от хърватската граница, но за приемането на страната в Шенген това не е препятствие.

Ако Хърватия получи одобрение, това се очаква да даде силен тласък на туризма, а граничният контрол със Словения ще отпадне. Отделно от това от 1 януари 2023 година Хърватия влиза и в еврозоната – страната въвежда общата европейска валута.

България и Румъния ще трябва още да почакат?

По-различно стои въпросът с кандидатурите на България и Румъния. Една от трудностите идва и от това, че двете държави, които имат обща граница помежду си, вървят в пакет и гласуването в четвъртък ще бъде общо за двете. Ако трябва едната да влезе преди другата, това ще наложи съответното допълнително техническо оборудване на границата помежду им, а тези разходи могат да бъдат спестени. Затова е възможно България и Румъния да бъдат приети, но това да бъде обвързано с допълнителни условия, подобно на присъединяването им към ЕС през 2007 година.

Две страни членки – Австрия и Нидерландия – не са убедени, че сега е моментът за разширяване на Шенгенската зона, и при гласуването по-късно тази седмица вероятно ще се въздържат. Но не се очаква и да го блокират.

Има и трети сценарий

Преди няколко дни румънският президент Клаус Йоханис спомена и за още една възможност: гласуването да бъде отложено с още месец или два. Букурещ и София не желаят влизането им в Шенген да се проточва още години.

Да припомним, че България и Румъния чакат от години да бъдат приети. На предишното гласуване през 2011 година отново Нидерландия беше против, заедно с Германия, Франция и Финландия. Тогавашният нидерландският министър по въпросите на миграцията Герд Лерс заяви, че системата на Шенген се основава на взаимното доверие, а въпросът е дали на двете държави може да им се даде ключът към външната врата, която те да пазят.