Когато един човек фалира банка, източи спестявания на хиляди вложители, отвори дупка за над 5 млрд. лева в трезора и духне зад граница, където с години се наслаждава необезпокоявано на откраднатото, най-логично би било сутрин, обед и вечер представителите на медиите да питат всеки овластен представител на държавата какво прави тя, за да получи обирджията заслуженото възмездие. Нали така?
Отговорът би бил положителен навсякъде другаде в страните-членки на ЕС и НАТО, но явно не и в България. Защото в държавата, в която един олигарх-монополист запушва все по-оглушително устата на истинската журналистика, въпросите наистина валят сутрин, обед и вечер. Но не и за да се разбере кога въпросният обирджия ще бъде застигнат от родното правосъдие и как се стигна до това да забегне с няколко милиарда в джоба. Напротив.
Вместо да питат за него, едни приближени до въпросния монополист медии и журналисти упорито се опитват да изместят фокуса от крадеца-банкер към човека, благодарение на който всъщност бяха върнати над 1 млрд. лева от откраднатото от трезора. За тези, които все още не са разбрали за кого говорим, ще припомним, че вече осма година мажоритарният собственик на фалираната от самия него КТБ – Цветан Василев, се крие в съседна Сърбия, където вместо на живот в райета, се радва на добре платен от ужилените вложители в трезора петзвезден лукс.
В същото време, също осма година, вместо да търсят сметка защо все още е на свобода, тружениците в машината за манипулации на кръга „Капитал“ и тартора му – енергийния бос и медиен монополист Иво Прокопиев, се чудят по коя нова опорка да пришият към аферата КТБ основния враг и на Прокопиев, и на Василев – депутата от ДПС Делян Пеевски. Пеевски се сдоби с незавидния преференциален статут на мишена №1 на двамата олигарси заради упоритостта, с която вадеше и продължава да вади на светло аферите им.
В това число и опитите на Цветан Василев буквално да подари на Русия, чрез вторичния грабеж на КТБ, стратегически активи като БТК и Дунарит например. А също и заради законодателните промени, с които беше дадена възможност по сметките на трезора да бъдат възстановени огромни суми от задълженията към банката.
Все действия срещу задкулисието от страна на Пеевски, отприщили грандиозна очерняща кампания във всички медии под контрола на монополиста в сектора Прокопиев, както и на тези в орбитата на Василев. Кампания, базирана на десетки, спуснати от олигарсите опорки, ретранслирани ежедневно по всичките медии, част от машината за манипулации на кръга „Капитал“. А всеки път, когато фантазията на Прокопиев за измисляне на нови и нови пропагандни тези срещу основния му враг фалира, тружениците му журналисти прибягват до старата дъвка за КТБ и до безсмислените въпроси защо името на Пеевски го нямало в делото за фалита на банката. Въпросът е безсмислен, защото депутатът от опозиционната ДПС няма и причина да фигурира във въпросното дело.
Причината е, че за разлика от Василев, кухите му дружества и аверите му в политиката и бизнеса, Пеевски няма непогасени кредити към КТБ. Това стана ясно още при избухването на аферата през 2014 г., когато – далеч преди прокуратурата и да приключи разследването по нея и да внесе обвинителния акт в съда, и БНБ, и синдиците на КТБ удостовериха, че Пеевски няма каквито и да било задължения към банката. Това впоследствие за пореден път бе потвърдено и от една от международните фирми, правили одит в КТБ и посочили кои са хората, от които трябва да се търси отговорност.
Все факти, които впрочем много добре се знаят както от Василев и Прокопиев, така и от доверените „пера“ на олигарха и медиен монополист в журналистиката. И въпреки това последните не спират упорито да замесват името на Пеевски. Фиксацията е дотолкова голяма, че това се превърна в задача №1 на вече споменатата машина за манипулации при всяко събитие от последната седмица, свързано с главния прокурор Иван Гешев. Първа тон за новия медиен залп даде журналистката от „Капитал“, некриеща близките си отношения с Прокопиев – Полина Паунова, която в интервюто си с Гешев по-миналия четвъртък упорито се опитваше да обвърже Пеевски с делото КТБ. И когато не успя, продължи да спуска опорки към колегите си от машината за манипулации през Фейсбук.
Така, същата сценка се повтори в неделя в bTV, при интервю на друга журналистка с Гешев, въпросите в което в не малка степен се повтаряха с тези на Паунова. Наложи се обвинител №1 отново да обяснява, че Делян Пеевски няма дължими кредити към КТБ. Тази фиксация не само сред тружениците на Прокопиев, а в медиите у нас като цяло обаче не е нито от вчера, нито от последната седмица. Тя е от години. Защо тогава точно сега се активизираха отново по темата КТБ? Отговорът е прозаичен – за да направят достатъчно медиен шум, за да не си задават зрителите, слушателите и читателите на пленените от олигархията у нас медии, същинските въпроси. Като например какво точно ще се случи с делото КТБ, по което е подсъдим задочно Цветан Василев, при положение, че от лятото на тази година държавата няма спецправосъдие.
То бе закрито по предложение и с помощта на политическите отрочета на Иво Прокопиев – ПП и „Демократична България“, а в момента сме свидетели на хаоса, предизвикан от това решение на предишното Народно събрание. Именно от седмица е ясно, че това, което критиците на решението за закриване на спецправосъдието вещаеха, вече е факт – хаос с десетките нерешени от пратените в историята съдилища. Причината е, че във всяко едно от тези дела има поне по трима подсъдими, които обичайно са от различни населени места, а самото престъпление е извършено в четвърто. Така се стига до спор между различните съдилища кое точно трябва да го гледа.
По аферата КТБ впрочем подсъдимите са над дузина, престъпленията, по които са подведени под отговорност също толкова, а местата, където са извършени са трудни за изброяване. Дали вече настъпилият хаос няма да доведе до блокиране и на това дело? Въпросът е риторичен. Но олигархията не само не иска, а се страхува от това обществото да чуе отговора и за това за пореден път провежда кампания по заглушаването на истината. С отвличане на вниманието чрез измисляне на несъществуващи проблеми.
