Българите в Германия са смятани предимно за бедни и нискоквалифицирани - такива са поне стереотипите и те не са единствените, убедена е Марина Лякова - автор на първото изследване за българската миграция в Германия.

Българите в Германия трябва да станат по-видими, казва социоложката Марина Лякова, която преподава в Педагогическия университет в Карлсруе. В рамките на дискусия с представители на българската общност във Франкфурт тя представи своето изследване за българската миграция в Германия, което е първо по рода си. С нея разговаря Биляна Михайлова.

Вашата идея е да направите българите в Германия по-видими. Защо е необходимо това?

М. Лякова: Целта на книгата беше да се помогне на българската миграция да стане видима, защото българските мигранти в Германия са всъщност много невидими в това, което правят. Или имат негативен образ – бедни, маргинализирани групи, каквито се показват от германските медии на преден план. Или изобщо не се говори за българската миграция – за големите успехи, за това, че българите като цяло са много добре интегрирана мигрантска група. Целта на книгата е да се повиши тази видимост – да дам думата на българските мигранти да разкажат за живота си. Предполагам, че ще има много читатели, защото това е първото по рода си изследване на такава тема.

Можем ли да кажем, че Вие сте човекът, който знае най-много за българите в Германия?

М. Лякова: Мисля, че такъв човек не се е родил и няма да се роди. Разбира се, аз вече знам доста неща чрез изследванията ми за българската миграция, но тези неща непрекъснато се променят, защото българската миграция в Германия е много разнообразна, много нова, много динамична, непрекъснато идват нови хора с нови проблеми, има различни социални прослойки, които имат съвършено различни стилове на живот, съвършено различни социални проблеми и дефицити, които имат да компенсират. Затова не може да се каже, че някой изобщо познава българската миграция в Германия. За съжаление, и това ми е голямата тъга, представителни изследвания за българската миграция в Германия не е възможно да бъдат направени поне на този етап, защото ние изобщо нямаме представа за генералната съвкупност. Ние имаме страхотен проблем изобщо да разберем колко са българите в Германия. Официално регистрираните са 410 000, но истината е, че де факто има много повече българи – от порядъка на 600-700 хиляди.

Кои, според Вас, са основните проблеми на българите в Германия?

М. Лякова: Проблемите зависят от социалната прослойка. Тези, които са високообразовани и са с високи доходи имат проблем най-вече с т.нар. междукултурно взаимодействие. Има много тежки разминавания в културните представи за това как например да прекарва човек свободното си време – какво правят германците в свободното си време, кого канят вкъщи. В Германия има социална дистанция, която е много различна от социалните дистанции в България. Но това е проблем на тази прослойка – на други прослойки социалните проблеми са да се намери работа, да се намерят пари, жилище.

А кои са основните проблеми на германците с българите в Германия?

М. Лякова: Не съм изследвала германци, но мисля, че при тях основният проблем е стереотипното мислене спрямо българите. Те възприемат българите точно през тези много ниски социални прослойки и през тези очила – бедни, гастарбайтери, нискоквалифицирани. Очилата могат да бъдат сменени само като се правим видими.

Току-що чухме историята за преуспяващ български ресторантьор в Германия, който обаче поддържа италиански ресторант и би предпочел никой да не знае, че е българин. Какъв е Вашият коментар?

М. Лякова: Трябва да правим стъпки – дискусии и проекти, които помагат на българите от по-ниските социални прослойки да могат да се установят в Германия, да намерят решения за своите проблеми – това е страшно важно.

От Вашите думи излезе, че както изоставаме в редица направления, „изоставаме“ и в миграцията в сравнение с други нации – турци или югославяни. Но дали това непременно е минус и дали не можем да използваме вече проправения от други нации път?

М. Лякова: Ние „изоставаме“ в миграцията заради това, че Източна Европа беше затворена, че комунистическият режим до 1989 година не пускаше българите да пътуват, а след това пък германската политика дълго не пускаше българите да влизат в Германия.

Но си представяте как ще се върви оттук нататък – имайки предвид какво се е случило с мигрантите от други нации?

М. Лякова: Не непременно по същия начин. Не мисля, че ще повтаряме пътя на турци и на югославяни, защото условията много са се променили. Ние сме членове на ЕС и тази мобилност – това, че човек може да се върне по всяко време, може да опитва, да започва – това нещо при тях го няма и това е огромна разлика.

Почетният консул на България в провинция Хесен г-н Ланкау препоръча повече самочувствие на българите в Германия. Това представяте ли си го?

М. Лякова: Самочувствие трябва да имаме, разбира се, защото всеки един от нас, който е избрал да дойде в Германия, вече е направил една голяма крачка. И е постигнал страшно много, защото да бъдеш мигрант всъщност е много трудно нещо. И едно от най-важните неща е ние това да не го забравяме по никакъв начин и непрекъснато да го показваме – това също е част от видимостта.