Най-добрият знак, че кризата с пандемията от коронавируса е преминала, е фактът, че пак водим дежурния вече годишен спор "За" или "Против" Хелоуин.
Някак освежаващо е след две години на здравни притеснения да видиш пак как пак се появяват все същите стари картинки с хора в носии, които гледат лошо срещу привнесения празник. Дето се казва, приятно е понякога да се завърнеш към традициите, дори и те да включват караници в социалните медии за нещо, което така или иначе се случва.
Въпреки че сам не подкрепям този патриотичен повик за спирането на Хелоуин, разбирам донякъде хората, които се възмущават спрямо "чуждия празник".
България се промени страшно много за последните 30 години - нови идеи, нови концепции, нови брандове, нови технологии, нова и постоянно променяща се мода... Човек лесно може да се почувства така, сякаш губи почва под краката си. Или още повече - сякаш обществото губи почва под краката си и забравя корените си.
И вместо да се празнува Денят на Народните будители на 1 ноември, се празнува Хелоуин - един модерен празник от Запада, който е загубил първоначалното си значение от миналото и се е превърнал най-вече в повод за маскиране, просене на бонбони или парти.
Идеята не е да забраняваме Хелоуин, а да намерим как да усетим собствените си важни дати като нещо тържествено
Дори да оставим настрана подсъзнателната идея, че Западът е гнил, която е била набивана твърде дълго в главите на твърде много хора, пак остава едно усещане, че нещо е нередно, че този празник е външен агент, който идва, за да подкопае и без това разклатените устои на собствената ни култура.
И може би в тези идеи има някаква логика. Много по-лесно е за едно дете или за един млад човек да се въодушевиш от идеята за маскирано парти и сладкиши, отколкото от идеята за празника на Народните будители на следващия ден.
Но причината не е, че първият е чужд, а се крие в това, че сякаш ние нямаме навика наистина да празнуваме собствените си празници, не и истински.
Защото как се празнува Денят на народните будители? Със споменаването, че на тази дата се почита паметта на просветителите от Българското възраждане, с почивен ден за учениците и споменавания в медиите и някой и друг чувствен коментар за силата на духа.
За да може един празник да се усети като такъв, той има нужда от ритуали, от начин за празнуване - нещо общо, което да споделяме всички, за да ни накара да се чувстваме като общност.
Когато става въпрос за народните празници, ние разполагаме с множество ритуали - гергьовденски люлки, кушиите за Тодоровден, кладите на Сирни заговезни и т.н. Когато става въпрос за националните празници обаче нещо издиша. На тях се предполага, че трябва да сме горди заради миналото и това, което предците ни са направили.
Много често обаче липсва идеята именно за това какво да правим в тези празнични дни - как точно да изразяваме почитта към миналото. Така празникът твърде често се превръща в просто още един почивен ден и толкова.
Да, можем да продължаваме да говорим как традициите трябва да се спазват, как миналото трябва да се уважава, но това изисква нещо повече от просто говорене. Изисква и правене.
Така че ако искаме децата днес да празнуват Деня на будителите и да го очакват като празник, трябва да им дадем подходящия ритуал - не е нужно дори да е нещо специално.
Може да е просто това да получавт книга за подарък (достатъчно тематично), може да ги водим на театър/концерт и да прекарваме време заедно с тях. Понякога дори и това е достатъчно.
Със сигурност обаче правилният начин да ги накараме да заобичат българските празници, не е като им забраним да се маскират и да обикалят за бонбони.
Най-малкото забраната на нещо забавно и интересно не работи особено добре, когато искаш да ги накараш да обърнат внимание на нещо друго.
А и нещо повече - малко забавления не вредят на никого, още повече на децата и младежите, още повече в началото на есента, когато времето започва да се разваля и да напомня, че лятото е свършило и идва зима.
Още повече в напрегнати времена като сегашните, когато всички имаме нужда от малко повече поводи да се забавляваме и да се усмихваме.
P.S. Колкото до онези, които ще побързат да кажат, че и ние си имаме традиции с маскиране - кукерите, да, така е.
И тези традиции процъфтяват в последните години, случват се множество кукерски фестивали из страната и на тях се стичат огромни множества, за да ги видят и да се докоснат до традицията. Така че не виждам какво толкова сте се притеснили за българските обичаи.
