Не е трудно да се установи, че във формулата на заглавието има известна нелогичност. Но тя не е моя, а е парадокс на времето, в което сега живеем и което ни предстои да преживеем.
Негова е логическата несъгласуваност. Аз само я установявам и потвърждавам.
Затова напълно сериозно предлагам завинаги да се разделим, ако ще се обединяваме някога. И потвърждавам, че никога няма да се обединяваме, ако не сме способни завинаги да се разделим.
Ние – това сме идеологическите, политическите и класовите съперници, противници и непримирими врагове. Между нас са прокарани не просто „червени линии“, които станаха банално клише за принципност и политическа честност, но е изкопана дълбока бездна. И тя няма как да бъде запълнена или през нея да се прокара свързващ мост.
Ако не го виждаме или се правим, че не го виждаме; ако го забравяме, ще храним напразни илюзии, които ще ни пречат да устояваме на времето и да участваме пълноценно в историята. И ще бъдем заличени от нея!
Днес сме изправени пред такъв избор.
Затова обществото ни е толкова объркано, а нацията се чувства заплашена от агресията на идеологията, която иска да я ликвидира, да заличи традициите, съзнанието, езика, историята и без тях да се превърнем в обсебена от т. нар. „европейски ценности“ част от „глобалния свят“. Ликвидацията на нацията е в ход. Нещо повече: напреднала е доста и е твърде вероятно да се изгубим като българи. Дори и да продължаваме да живеем в държава, която се нарича България и да говорим на език, който все още се определя като български.
Но това ще е само резултат от инерцията на историята, докато преживее в едновременно съжителство настоящето и бъдещето.
Утешителното е, че в това съжителство винаги надделява бъдещето.
Ние днес не виждаме обаче съзнание за това бъдеще, камо ли някой да мисли как да се подготвим за него. Обществото се занимава с проблеми, които поради разпада, в който се намира, му изглеждат важни и съдбовни. А всъщност са конюнктурни; предлаганите решения за тяхното преодоляване са необмислени, фалшиви. Други решения посредствеността не е годна да произведе. Пък и защо ли са й, когато с тези сполучливо се отклонява вниманието от главното и се дава възможност да се изпълни пъкленият замисъл на злото.
Малцина са, които забелязват и осъзнават, че историческото време е ускорило движението си в друга посока и че светът, а заедно с него и ние българите, е на прага на грандиозни промени, които радикално ще променят живота и ще го направят съвсем различен от този, който сега живеем. Наистина си отива цяла епоха, чието разложение изпълни със зловония света, натовари го с конфликти, войни и проливане на кръв и комай е на път да го разруши и унищожи. Времето обаче винаги изпреварва човешките действия, когато те са самоволни и не са подчинени на Божия промисъл. Извършва се грандиозен исторически поврат, който, както обикновено става, сварва неподготвени народите заедно с техните управници. Но преди всичко изследователите и анализаторите на обществените и исторически процеси.
В преходни и смутни времена като нашето е важно да се четат вярно и отначало и докрай знаците, обозначаващи процесите в съвременната история. Различните идеологии и техните пропаганди използват тези времена, за да привличат неориентираните и да формират убеждения, които евентуално да повлияят върху започналите промени или поне да извлекат всички възможни облаги от тях и от неориентираността на обществото. Обективният процес не може да бъде отменен, но нека не подценяваме пораженията на либералната идеология, която е способна да подготви най-различни коварни и непредвидими провокации. Можем да си представим как ще изглеждат и какъв ефект ще покажат те, когато всички ще са убедени, че живеят в нов свят, а до тях се разполагат живи остатъци от миналото. Затова още от днес, когато се подготвя бъдещето, трябва да започне да „се прочиства“ на онова, което ще вреди с отровата си и ще връща постоянно навиците и действията назад към отреченото минало.
„Да се прочиства“ звучи грубо, но какво друго да се направи, за да не допусне бъдещето в себе си онова от сегашното настояще, което е свързано с идеологията на либерализма и глобализма, с унищожаването на нацията и най-вече с теорията на „всичко е позволено“. Сегашната „реформация“ е прекалено реакционна и дори човеконенавистна, за да премине и в епохата, която настъпва.
Много е важно днешните противоборства между великите сили да бъдат видени и оценени като цивилизационни. Те трябва да бъдат назовани с истинските им имена, а позициите на участващите в тях да бъдат оценени съобразно реалните им стойности и идеологии. Сега се дава решителен отпор на либерализма с всичката му нравствена и идеологическа извратеност, от които произтича и гибелният му смисъл на зло и смъртен грях. Тази идеология вече дори не осигурява материално благополучие, не активизира предприемчивостта и дори потиска икономическото развитие. Тя е затънала в извратеност, джендърство и бесовщина. Единствената й амбиция е да се съхрани още малко и за да успее, е готова да води кървави войни до „последния чужд войник“.
Настъпило е времето, когато става ясна същността на капитализма и на буржоазното време. Илюзиите се разсейват, маските са свалени и е все по-очевидно, че сме живели в един уродлив и безнравствен свят. Докато бе изпълнен със съзидателна енергия и с пориви за положителна промяна, този свят създаваше материални блага, откриваше нови технологии, облекчаваше производството, стремеше се към високо равнище на живота. Егоизмът на буржоазията бе до голяма степен компенсиран от масовото производство и достъпността за повече хора на благата на човешкия труд. Но всяка криза (а те в капитализма са чести) разбулваше лицето на системата и показваше колко е то уродливо, злобно и отмъстително. Днес тя вече не го крие. Тъй като е в постоянна криза и неудържим упадък са паднали всичките й задръжки, че дори и не си крие демагогията.
За да забави упадъка и с надеждата да го спре напълно, системата ожесточи отношенията си с всеки, който дръзва да оспорва правата й и да се съмнява в нейната способност за живот. Тя е безмилостна към тях, унищожава ги бързо и постоянно заплашва със санкции тези, които са недоволни от нея. А уж е демократична и е издигнала в култ свободата на словото и мненията.
Именно системата не позволява, а дори направо забранява, да се открояват умните и способните, да им се дава път, за да се развиват и влияят върху развитието на обществото и държавата. Защо да е чудно тогава, че сред политиците и държавниците има толкова малко такива хора. Системата не ги допуска. А ако все пак понякога ги допусне, твърде бързо ги изхвърля от себе си!
Тези неща трябва да се кажат днес. За да знаем какво отхвърляме веднъж завинаги. Тук двусмислията, толерантността, търсенето на допирни точки, на общи идеи, смисъл, намерения, настроения и готовност за промени са излишни, погрешни, вредни и недопустими. И опасни, защото ще уязвяват новите идеи, ще им пречат да бъдат ясни, силни, енергични и ефективни. Либералите ще се опитват все повече да призовават към обединение, разбирателство, конвергенция дори, защото нямат други полезни сили, с които да противодействат. Понеже знаят какво наследство оставят и какво заслужават, ще положат усилия да отклоняват постоянно вниманието от наследството си. За да избягнат възмездието. Борбата ще се премести в подмолите на обществената и идеологическата реалност. Там, на скрито, старото ще агонизира и ще вреди.
Все пак хората на земята трябва да сме обединени – особено когато живеем в преломно време. Но в такова време е задължително да помним, че преди да се обединим, трябва веднъж завинаги да се разделим с всичко, което пречи и опорочава човешкото съществуване.
За да бъде чист пътят пред новата история!
