1. Че 48-ото Народно събрание няма да излъчи правителство е почти сигурно. Освен ако не стане чудо. Примерно св. Йоан Рилски да се яви насън на Бойко Борисов, след което той, покъртен до дъното на душата си, в сълзи да се оттегли от политиката и така ситуацията да се „отпуши“. Такива обрати – след „вещаещ“ (пророчески) сън – са се случвали през Средните векове, когато понятието „съвест“ е имало морална стойност. Ала в наши дни подобни примери почти няма. А и определено има криза на „вещаещите сънища“. Последният, по мой спомен, беше през 2014 г., при това с обратен ефект. Тогавашният ректор на Софийския университет (след поредната студентска окупация) сънува как въоръжени лица нахлуват от подлеза през тунела, водещ към вътрешния двор на Алма Матер, в резултат на което закри задълго този достъп за обществеността. Ето защо, честно казано, не виждам излаз от сегашната политическа безизходица.
Особено при „кучешка поличба“. Вчера едно софийско куче в пясъчен цвят, установило се на кривнатите жълти плочки пред парламента, се превърна в „герой на деня“. То с някаква странна „политическа съпричастност“ наблюдаваше как пристигат официалните гости и цялото „президентско войнство“. След което, на свой ред, обърна гръб на „червения килим на властта“ и си би опашката нанякъде. Неговото поведение, уви, също не вещае дълъг живот на този парламент. Подобен прецедент е имало преди век и той задава началото на една дълга гражданска война. При встъпването в длъжност на правителството на проф. Александър Цанков (дошло на власт след деветоюнския преврат през 1923 г.) едно куче се превръща в център на церемонията пред парламента и попада на всички снимки, запечатали срещата на новоизбрания премиер с цар Борис III. Още навремето това се е приело като „лош знак“. Но дотук с „поличбите“.
2. Не е ясно дали 48-ият парламент изобщо ще заработи. Парламентарните траншеи на „статуквото“ и „промяната“ са отдавна изкопани и дълбоко укрепени. На парламентарния фронт нищо ново. Видя се и по парламентарното гласуване. „Продължаваме промяната“ залегнаха в едната траншея (подкрепени от „Демократична България“, която обаче е и в ролята на конструктивен парламентьор); ГЕРБ са в другия окоп (ДПС ги изостави след първото гласуване, а „Възходът“ на Янев засега остава на резервни позиции). Партията на гражданина Копейкин не стана, настръхнала от злост, докато звучеше „Одата на радостта“ на Бетовен, за да изрази ненавист срещу всичко „западно“ и „европейско“, и срещу заклеймената от тях „евроатлантическа сган“. В един момент Кристиян Вигенин и Йордан Цонев се „пробваха“ като кандидатури, но люлката между „статуквото“ и „промяната“ бързо ги изпрати обратно на банките.
3. Олицетворяван от своя доайен Вежди Рашидов, новият парламент изглеждаше наистина като бутафория: „Ма пълен майтап бе, уважаеми колеги. Ако така ми карате четри дена, аз не съм кат вас свободен човек. Я, моля ви!“. В случая не беше проблем това, че доайенът бърка „гласувано“ с „прието“ и изобщо не е наясно с правилника, въпреки парламентарния си опит. По същия начин той ръководеше и българската култура два мандата.
Проблемът, пак повтарям, не е в това какво Вежди Рашидов четеше от предварително подготвения лист вчера, а че никой в този парламент вече не е наясно с процедурата. По-точно: кога свършва първото заседание (и свършило ли е то?) и колко дни може да продължи целия този спектакъл?
„Четри дена“ или много повече? Конституционно съобразно ли е това? Може ли „доайенът“ да свиква председателски съвет и каква правна сила биха имали оттук нататък всички взети решения, които би трябвало да носят подписа на председателя на парламента? Цял низ от въпроси. Ала е ясно едно: изборът на председателя на парламента предхожда конституирането на парламентарните комисии (бюджетна, правна и т.н.), както и избора на техните председатели. По този начин изначално се блокира работата на Народното събрание, приемането на новия бюджет и законите, свързани с Плана за възстановяване, които обществото отдавна чака и чиито средства са залегнали в бюджетите на общините.
4. Рискът парламентът да се разпадне (още преди процедурата с проучвателните мандати за съставяне на правителство) е съвсем реален. Вижда се, че формацията на гражданина Копейкин определено работи в тази насока. От парламентарната трибуна вече се насъскват избирателите срещу продажния (небългарски) политически елит. Целта на упражнението е хората, затънали в проблемите си, да трупат мъст за разправа. Опасността от радикализация изобщо не е за подценяване.
5. Идеята за ротация, предложена от Христо Иванов, колкото и да не е за вярване, се оказа единствената приемлива дотук идея. Тя има евристичен потенциал, въпросът е дали е конституционно издържана. Независимо от снощното оттегляне на кандидатурата на Никола Минчев от страна на „Продължаваме промяната“, най-вероятно е пак да се окажем в „бинарна ситуация“.
И тъй, двама председатели на парламента да се редуват, но за какъв период? Предвидимият живот на това Народно събрание е може би още месец и половина. Как тогава ще се редуват двамата председатели? Конституционалисти вече разясниха, че е невъзможно те да бъдат мислени като съ-председатели на парламента, това подменя основния закон на страната. Или България ще трябва да се раздели „на две“ (както е на практика разделена).
Да прескочим в случая процедурата, макар тя да е от огромно значение, и да се вгледаме в евристичния потенциал на ротацията. Ако тя заработи, макар и да не е предвидена в Конституцията, не е ли възможно тогава да имаме и двама ротационни министър-председатели? Като изход от политическата криза. Така гласувалите за единия ще приемат неговите решения, а гласувалите за втория – другите решения?
Ако идеята „проработи“, не би ли било възможно тогава да имаме и двама главни прокурори на ротационен принцип? Така най-сетне ще се избавим от Иван Гешев и ще избегнем острата криза в съдебната система?
И най-вече, мисля си (но след съответни промени в Конституцията), да въведем и ротационни президенти, с което политическото напрежение в страната (включително в международен план) би могло да спадне многократно. Но тук неволно ме жегва следното допускане. Представете си само как след поредната ротация на единия президент (в комбинация със служебно правителство) половин година сме в Европейския съюз и НАТО, а половин година – примерно в Евразийския… Не, тук нещата трябва много внимателно да се обмислят!
6. И накрая, не е ли по-лесно при тази тотална политическа безизходица всичко да се решава с теглене на „чоп“ – с „ези“ или „тура“? От парламентарната трибуна – бързо и демократично. Проблемът е, че дори това да се приеме, все някой ще се възползва от процедурата и пак ще настоява за преиграване.
