Разгроми дясното – той/Костов, който хленчеше да го приютят в Комунистическата партия – току преди Разпада на Източния Блок. А след 10 ноември 1989-а разнасяше до комунистическия официоз „Работническо дело“ „мъдри“ статийки – как да се спаси социализма.

Снощи/10 октомври, около 20 часа, бившият заместник-шеф на военното ни разузнаване Николай Русатев шибна един здрав шамар на безгръбначните ни медии.
Бяха го поканили в продължението на Новините на Би Ти Ви, за да коментира взривяването на Кримския мост и намесването на България в този атентат.

Русатев каза, че истината за войната във Украйна е жертва на гигантска, световна пи-ар операция.
И светът изобщо не знае, защо е започнала войната, каква е причината.

Юксел и Виктория видимо се смутиха. Юксел се оплете в един въпрос, който не свърши никаква работа.

Русатев каза още, че българските власти много трябва да внимават какво говорят.
Много уместна препоръка.
Каквато сме разпасана - и по-скоро никаква – държава, може много да загазим, това е ясно.

Друго е по-важното: Русатев просто припомни, че медиите, в състоянието, в което се намират, отдавна са загубили предназначението си на достоверни летописци.
Историята изобщо не може да разчита на тях.

За разлика от Иван Костов, който приватизира и Историята.

Тия дни Иван Костов представи новата си книга „Политиката отвътре“.
По този повод даде и телевизионни интервюта.
И ние отново се убедихме, че си имаме работа с един Щастливец.

Има такива политици: колкото по-нещастни се чувстват обикновените хора, толкова по-щастливи се усещат те.
Костов е гений в това отношение.
Впрочем, него никога не са го интересували обикновените хора.

Той се държи, а вероятно и усеща, като паметник от гранит.
Нищо не може да го разколебае от убедеността му, че е прав – не сам за себе си, но и изобщо – дори, че е единствено прав.
И така ще бъде завинаги.

Много е вероятно това да се окаже, в края на краищата, истина.
Неговата истина – но и изобщо Истината, след като многобройните му опоненти така и не си направиха труда да запазят за Историята своите лични свидетелства.
А Костов пише книга след книга – и дооформя паметника си.

Канят го в държавната телевизия, в „Панорама“ – и там дооблизват паметника му.

Все едно, че не са чували за бандитската му приватизация.
А тя сложи началото на Разгрома.

Все едно, че не са чували за не по-малко бандитската му приватизация на „дясното“ – след което то повече никога не се въздигна.
Това не може да се случи с палячовщините на днешните „десни“.

Разгроми дясното – той/Костов, който хленчеше да го приютят в Комунистическата партия – току преди Разпада на Източния Блок.
А след 10 ноември 1989-а разнасяше до комунистическия официоз „Работническо дело“ „мъдри“ статийки – как да се спаси социализма.

Писал съм доста за Костов, но едва тези дни се сетих за нещо, не е казвано досега: ако БСП, и в частност Луканов, го бяха придърпали при себе си, а не да го отпратят при опозицията - комунистите още дълго щяха да управляват, далаверата от приватизацията щеше да остане само при тях, това най-малкото.

След това търсеше срещи с Желю Желев – за да „консултира“ СДС – но срещу заплащане.

Той/Костов, който подучваше Филип Димитров да поиска Вот на доверие – след което „сините“ бяха отгърмяни.
Той/Костов, който пък бе отгърмян от Симеон, царят – по-късно брокер на недвижими имоти – докато вече си мислеше, че се е превърнал в паметник.

Питат го: Вижда ли днес отговорност – проявена от политиците?
Но не го питат, чувства ли се той в някаква степен отговорен за
Българския Провал.
Това не е подходящ въпрос за паметници.

Все пак, Паметникът кротко споделя, че уроците, които бил дал на учениците си, не били научени добре.
Безгрешният Паметник.

Питат го: Коя е най-голямата заблуда на българина за политиката?
Вместо да му зададат въпроса, чийто отговор очакваме напразно от години - какви са били неговите заблуди, неговите грехове?

Питат го: Защо написахте книгата си – за да се оправдаете, за да се извините, за да обясните себе си?
Знаете ли, какъв е отговорът?
Написал я, за да ни извиси до себе си! – така излезе.
Само глупаците могат да очакват от този човек честно да сподели себе.

Цар е на спекулациите.
Питат го, защо е дал рафинерията/“Нефтохим“ на руснаците.
Отговорът е смайващ: по времето на Елцин Русия била тръгнала по пътя на демокрацията!
При „демократа“ Елцин - бащицата на руските олигарси-крадци!

Няма как – бащиците на криминалната приватизация трябва да се подкрепят.

Питат го: Християнин може ли да се занимава с политика?
Може – отговаря Паметникът – ако приеме греха.
Но той вече се е освободил от греха.
И пр., и пр.

Пак добре, че не стана дума за пирони.
В едно предишно свое интервю, Костов беше казал, че не е взел и един пирон от Голямото Плюскане/Приватизацията.
Обаче хариза комбината „Кремиковци“ за един долар - а новият собственик го препродаде по-късно за около 230 милиона лева.
Някакъв случайник се оказа по-голям стопански гений от Костов.
Накрая, с последващите врътки, единият долар се превърна в цял милиард.
Кой взе пироните?

И защо изобщо говори за пирони?
Да не би да го мъчат кошмари?
Че е разпнат на кръста за грешници, които уж са се освободили от греха си – и все се намира някой да забива в него ръждиви пирони?
Затова приватизирай по-бързо Историята.
Веднъж вече писах, но пак да повторя: Паметникът трябва да е поставен пред комбината „Кремиковци“.
И на него трябва да пише: „Той не открадна дори един пирон!“

Ето – с такива „интервюта“ се приватизира Историята.
Нашата специално е съвсем лесна плячка.
А Костов вече има преднина от три книги пред Истината.

Кеворк Кеворкян