Часове след инцидента, при който таксиметров шофьор почина при саморазправа след спор на пътя, в кола се качихме трима души. Отпред бяхме двама шофьори, отзад - девойка без книжка.
Шофьорите сложихме колани, момичето отзад - не. Малко след като потеглихме, тя заспа, отпусната блажено на седалката. Беше уязвима - дори не катастрофа, а рязка спирачка можеше да доведе до удар, от който да пострада лошо.
Тя нямаше колан, защото не знаеше, че той е задължителен и за пътниците отзад. Ние не я събудихме, за да ѝ го обясним, беше ни жал. А и нали ние контролираме ситуацията - няма да катастрофираме.
Това си мисли всеки, докато не стане някоя катастрофа: "На мен няма да ми се случи".
Каква е връзката с грозната случка на еднопосочната улица, при която таксито влезе в забранената посока и се стигна до саморазправа? Пряка.
Спазването на правилата е основният принцип на едно общество. Едно общество е добре подредено, когато всеки от индивидите в него съблюдава за спазването на правилата. Това улеснява и подобрява живота и на индивидите, и на обществото като цяло. Катастрофите стават по-редки.
Така, както ние не обяснихме на спътничката си, че трябва да носи колан, така и вероятно никой никога не е санкционирал таксиметровия шофьор, когато е влизал в еднопосочни улици от грешната страна. А последният му ден едва ли е бил първият, в който той е нарушил правилата.
Всеки от нас е виждал коли в нарушение в еднопосочни улици, както и в какви ли не други нагли изпълнения.
Колко от нас са се обадили в полицията, за да кажат, че това се случва? Миниатюрно малцинство. Пускаме една ругатня по адрес на наглия селянин и се обръщаме да си гледаме собствената работа, защото не ние сме в колата отсреща.
И защото, ако се обадиш в полицията, какво ще последва? Най-вероятно нищо, освен че теб самия ще те разкарват за показания и очни ставки по РПУ-та месеци наред, а нарушителят евентуално ще отнесе минимална глоба след години.
Пък и как да имаш доверие на полиция, чиито служители са първите, които не спазват правилата, карат друсани и пияни, държат се като най-наглите джигити на пътя с лични автомобили и в лично качество, и са сред най-безнаказаните?
Шофьорът в крайна сметка вероятно е починал от инфаркт - според неофициалната предварителна информация, и адреналинът от скандала само е ускорил нещата. Следващият обаче може да умре, защото е пребит, намушкан или застрелян.
А това не би се случило, ако просто се научи да спазва правилата. Ако първият, който го види в нарушение, се обади на съответната институция и тя реагира адекватно.
Но никой не се обажда, защото това не го прави съвестен гражданин, който действа в името на общото благо, а долен доносник. Тук сме свикнали да смятаме, че институциите и държавата са врагът, а не част от всички нас, че не съществуват, за да помагат на гражданите, а за да ги ощетяват.
Само че всеки един от нас носи отговорност не само за себе си, но и за средата, в която живее. Когато се самозалъгваме, че от нас зависят единствено и само чисто личните ни драми, в рамките на собствените ни имот и семейство, резултатът е, че произвеждаме и такава държава.
Държавата сме всички ние. В институции, администрации, агенции и министерства са същите хора, каквито сме и всички останали.
Те са отраснали в същата среда, в която и ние, и имат същото отношение към правилата, както и всички ние - нищо че от тях се очаква да ги пишат и съблюдават спазването им. И когато няма натиск отдолу - с постоянни жалби, обаждания и изисквания да си вършат работата, държавата няма как да стане друга.
И обратното - колкото повече "отгоре" ни демонстрират, че законът е врата в полето, през която само кравите минават, толкова по-малко мотивиран е и малкият човек да се бори. Безхаберието се възпроизвежда и предава отдолу нагоре и обратното.
Резултатът от това е джунгла.
От една страна, масово хората у нас очакват държавата да свърши всичко, без те да си мръднат пръста - да им даде пари, да им вдигне заплатите, да направи въздуха чист, пътищата безопасни, здравеопазването и образованието - безплатни и да намери паркоместа за всичките им таратайки.
ъщевременно за изпълнението на този план от "малкия човек" не се очаква нищо. Той може да мързелува, да работи, колкото да не заспи, да си хвърля боклуците където му скимне, да сяда зад волана след три ракии и да обяснява всичките си несгоди със скапаната държава и бедността.
Но държавата няма как да контролира всичко, особено ако теб лично те мързи да се оплачеш по надлежния ред, който не е да псуваш в кръчмата.
И понеже нагласата у нас е, че държавата е чуждо, различно тяло, което няма връзка с индивида, когато стане проблем, всеки си го решава сам. Сам намира пари за операция, сам продава имоти за да обезпечи образование, сам въдворява правосъдие с юмруци и оръжие.
Само че докато не проумеем, че липсва свързващото звено - обществото, което стои между индивида и държавата и осъществява връзката, и че то е отговорност на всеки от нас и зависи от всяко наше действие или бездействие, ще е така.
От дребни тарикатлъци ще стават все по-големи катастрофи.
