В световните военни конфликти досега българските власти винаги са въвличали България на неправилната, т.е. на губещата страна и това винаги ни е довеждало до национална катастрофа. Така е в Първата световна война, така е във Втората, така ли ще е и днес… Първата дума на спечелилия изборите Борисов бе, че задължително ще праща оръжия срещу Русия, прегърнат не с друг, асъс Соломон Паси и Плевнелиев… Горчиво!

Хайде да си спомним, че на 29 септември се навършиха 104 години, откакто през 1918 г. България капитулира в Първата световна война, в която воюва на страната на Германия, Австро-Унгария и Италия срещу Франция, Британия и Русия. Разгромена, България сключва Солунското примирие и в резултат на подписания след това убийствен Ньойски договор и на други договорености тя губи територии и е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. Цар Фердинанд абдикира.

Много са документите от онова време, но нека напомним само с един от тях.

Генерал-лейтенант Никола Жеков (1865–1949) е виден български военоначалник. Министър на войната (1915), главнокомандващ на действащата армия (1915 – 1918). Броени дни преди катастрофата той напуска поста си и отива във Виена, за да се лекува от ушно заболяване. Неговия жизнено важен тогава пост - главнокомандващ на действащатаармия, на 8 септември 1918 г. заема тъй славеният днес генерал от пехотата Тодоров. И именно той, а не генерал Жеков,изпива докрай горчивата чаша на поражението.

През 1921 г. генерал Жеков е осъден като виновник за Втората национална катастрофа на 10 години затвор. През 1924 г. е амнистиран.

Неговият доклад до цар Фердинанд, който ви предлагаме днес със съкращения, е един от най-ярките документи на времето, който съдържа основните причини за сриването на бойния дух на нашата армия в Първата световна война. Едва ли са много висшите офицери, които са се осмелили да държат такъв език на Величеството. Генерал Жеков иска императивно от царя да смени правителството с друго, независимо какво, стига грижата му за фронта да е на първо място в неговата дейност. По далече от това - да се излезе от войната и да се оставят германците да си сърбат попарата, която самите те са надробили, той не отива. Но тогава и съдбата на Отечеството щяла да е по-различна. (Същата трагична грешка допуска и неговото синче Борис двайсетина години по-късно.)

Проклятието на Кобургите се стоварва със страшна сила върху българския народ и катастрофата тегне до ден днешен над него.

Ген. Никола Жеков, Снимка: https://militarymuseum.bg

До Негово Величество Царя

ДОКЛАД

Считам за свой повелителен дълг да донеса на Ваше Величество заключителното ми впечатление за обиколката на фронта в дните от 30 май до 11 юни т.г., през която обиколка можах в зависимост от обстановката и разполагаемото време, да обходя някъде повече, а на други места по-малко участъците 5., 3., 2., 4.,, пак 5., и 9. пехотни дивизии.

I. Бойно положение

Активността на противника в сравнение с миналата година по това време, е много по-голяма. Това се дължи първо на благоприятните климатически условия, които това лято не са позволили развиването на маларията в степен до лишаване от боеспособност войските на противниците и второ - на желанието на Антантата с малки успехи да се повдигне духа на кралската гръцка армия, която сега се поставя на бойния фронт.

Особено засегнати пунктове от неприятелските атаки в обиколения от мене фронт за през миналите и остават: 1. предната Дойранска позиция, 2. позицията непосредствено на изток от Вардар, 3. висотите Голяма Яребична и Българска и Дунавска Китки и 4. Добро Поле…

Добро-поле е често обект на вихрени нападения, но неговите защитници – 1/8. пехотна бригада – най-ефикасно поддържани от придадената им артилерия, са отбивали всички атаки, въпреки дори, че са зле обути и облечени за тамошните остри скали и суров климат.

Единственият пункт, гдето противникът е можал да спечели терен и да застави нашите войски да се задържат на главната позиция, са върховете Голяма Яребична и двете Китки (Българска и Дунавска). Атаката на 30 май т.г., последвала след дългодневна извънредно силна подготовка, е била извършена от няколко пъти по-силни числено гръцки кралски войски, по един основно проучен и съставен план. В този успех на противника е съдействала мощна артилерия, събрана от разни участъци от противниковото разположение. 49. пехотен полк, който е заемал поменатите върхове, е бил отрязан със сполучлива маневра в двата фланга на този силно издаден напред участък. Печалното в случая е, че са загубени 1700 души войници от този храбър и с отлични офицери полк и че с такъв успех се гордеят гръцки кралски войски. Обаче това последното обстоятелство е разгневило до болезненост всички наши войски и те са възбудени от желание достойно да си отмъстят. Вземат се усилени мерки и се правят всички приготовления за обратното завладяване на изгубените висоти, за което контра-атаката ще се произведе след няколко дни. Ако до това време противникът се опита да атакува пак в същата посока, подготвя му се добър упор.

II. Прехрана и облекло на войските

И по-рано съм имал не веднъж случай да докладвам на Ваше Величество за лишенията на които е подложена Действуящата Армия на фронта, вследствие на липсата на надлежна организация вътре в Царството и на слабия подвоз, поне на най-необходимото за войските. При сегашната си, обаче, обиколка имах най-осезателния случай да констатирам на самото място нарасналото обезпокоително бедствие на войските.

Храната, особено недоброкачествения хляб, е недостатъчна, за да задоволи тези, от които отечеството иска днес свръхмерни усилия.

Предвид слабия подвоз от вътрешността, частите живеят от днес за утре, доядат своите последни запаси, или заемат в малко количество от германските складове. Хлябът – увеличен по моя заповед на 900 гр. за бойците и 700 гр. за войниците от тила, заради усилията им в настоящите дни на действия – е долнокачествен, преимуществено царевичен. Това увеличава още повече недостатъчността му. Месо армията няма и затова на войските се дава едва два пъти, а в някои части дори само един път седмично месна храна. Частите живеят само от зеленчук, произведен от собствените им градини зад фронта.

Липсата на храна, главно на хляб и месо, задава обезпокоително загрижване и прави да отпада духа.

Обаче, бедствието на армията по отношение на облеклото е още по-голямо. Ако за храната се има вече поне малка надежда да бъде подобрена след вършитбата на новата реколта, то за облеклото тази надежда не съществува. Войниците са оголели и боси. Има части с 25% боси нозе, а дрехите им са изобщо взето, съвсем парцаливи. Не са редки случаите да се виждат у войниците голи меса под съдрани и износени куртки и панталони, без да имат някакво долно облекло.

Аз видях 54. пехотен полк, намиращ се в участъка 5. пехотна дивизия и определен да участва в предстоящата контр-атака, с боси войници, които ще трябва да бягат с устрем срещу врага без обувки по острите камъни.

Шинелите на войниците са също изпокъсани и вече тъй изтънели, че не са достатъчни да стоплят из планините на 2000 метра височина – както е 3. пехотна Балканска дивизия – поне в сегашния летен сезон.

Вместо фуражки, има случаи войници да носят някакви парцали от скъсани чувалчета за пръст.

А зимата ще наближи. Това, което за лятото, макар и съвсем скъсано, е още достатъчна покривка на тялото, след есенните дъждове ще бъде само една паежина върху и без това изтощеното от дълго криене във влажни окопи и от липсата на достатъчно питателна храна войнишко тяло.

Облеклото на офицерите е също мизерно. Те няма от къде да си набавят материал за такова и са се обезличили между войниците по външност.

И войници, и офицери се срамят и самоокайват в това положение, а с никакви материали не се разполага, за да им се помогне.

III. Дух и боеспособност

Днес не може да се прави никаква илюзия, че духът на войските е този от началото на войната, или какъвто бе миналата година.

Пълната оскъдица на най-необходимите средства за живеене и схващането, че далечният край на войната ще влошава прогресивно това положение, влияят гибелно на духа.

Гладният стомах, голотата, загрижеността за вътрешността и недоверието, че нашите съюзници ще ни подкрепят честно в стремежите ни – ето което прави войната апатична, въпреки досегашните победи на нашата войска.

Загрижеността за вътрешността има тоже не малко значение за духа. Вътрешното положение на страната не е могло да остане скрито за войските и те са силно озлобени за незаинтересованост на властта вътре спрямо техните семейства и спрямо самите тях. Слуховете за кражби и престъпления, станали вече система, са легендарно преувеличени на фронта и това дразни войските, особено при днешното положение на тяхната прехрана и облекло, като завършват с израза:”Накрадоха се, забогатяха... на!” и сочат голите си меса.

Независимо от това, неразпоредителността по прехраната на населението във вътрешността и докарването страната в тази тежка криза, въпреки нашето обилно земледелско производство, подсказва на масата да вярва в слуховете, които се шепнат.

Положението е такова, че войските от фронта са изгубили всяка надежда и каквото и да е опование във власт и държавност. – „Ние браним тук с кръвта си сигурността на държавата, а те я продадоха вътре за пари!” – ето възклика на бунтуващите се.

Успокоението, което се мъчат да влеят началствуващите лица – предимно офицерите – се разбива като вълна о скалата на слуховете. И не требва да се допусне нито за един случай, че той не е бил узнат на фронта. Всичко се разнася по разни пътища, и най-дребният слух се превръща в бомбастична легенда до като мине от уста в уста и стигне до фронта.

Днес вече убеждението, че всичко в страната е покварено и никой не се грижи за войските на фронта е тъй закоравяло, че нищо не е в състояние да го разколебае. Системата е бламирана и начело на тази система се визира правителството. В тази насока са сполучливо избрали да агитират и крайните елементи. Тя е най осезателната страна и като че ли през нея се влива покварата в Действуящата Армия.

Едно силно правителство, едно правителство здраво, честно, патриотично, правителство с девиз „Отечеството”, а не партията – ето какво липсва на държавата, според мнението на въоръжения български народ; правителство българско, което умее да застъпва и отстоява с чест и достойнство правата на България пред всекиго; правителство, което да съзнае, че днес фронтът е България, а вътрешността трябва само да бъде в услуга на фронта.

За войските от Действуящата Армия не е от абсолютно никаква важност кое или какво ще бъде това силно правителство. За отхвърляне обвинението, какво Действуящата Армия била пропита от партизански страсти, е достатъчно да се знае, че се вълнуват против сегашното правителство и неговите партийни съмишленици от фронта, както и, че подбуждат към вълнение войниците лица от тези крайни партии у нас, които не днес, но и след дълъг период от време не са в положение да поемат управлението на страната.

И аз, като главнокомандующ на войските на фронта, не мога днес да не заявя, както това съм докладвал нееднократно на Ваше величество, че грешките на днешното правителство са вече действително тъй много и тежки, че е невъзможно каквато и да е контрапропаганда между войниците в негова полза и защита.

Налага се една промяна, която да успокои духовете. Каква ще бъде тази промяна – това не засяга Действуящата Армия, стига промяната да бъде коренна и ефикасна, за да може да се почувства, както във вътрешността, така и главно на фронта, че занапред ще има кой да се грижи по-добре за жизнените интереси на България и за нейните защитници с оръжие в ръка.

Четвъртият фактор на разколебаването духа и боеспособността е създаденото недоверие в това, че съюзниците ни ще подкрепят честно в нашите – българските – стремежи.

Разните възникнали търкания, опитите да се окупира вътрешността на страната, респективно нейното производство, са нещо тоже явни и известни и на последния войник. До скоро това се понасяше от съюзническа лоялност и желанието да се издокара с каквито и да е жертви общото дело, което ще осигури реализирането на народните ни идеали.

Но след неотдавнашния Букурещки мир недоверието в съюзниците ни взе връх. Войските са съвсем недоволни от разрешението на Добруджанския въпрос. Първият засягащ България мир отсече крилете на националните въжделения и създаде от България – както се изразяват войниците – овца, от която всеки стриже вълна.

Че българските войници не са дребнави в съжденията си и че те умеят да оценяват вярно нещата, се вижда от много факти. Един от тях е и следният:

Напоследък наши части на фронта заемат храна от германски магазини. Получават чисто бяло брашно в „български човали” с марки и надписи на фирмите. Войниците не се сърдят за това на германците, а се озлобяват спрямо българската власт, която е допуснала да се извърши продажбата на български храни, без разчет, че българската армия ще гладува. Тези основания може да са безосновни, но печалното е, че те се вярват като неоспорим факт.

----------

Заключение

Констатираното в обходения напоследък участък от фронта е почти същото навсякъде.

Действуящата армия има досега добро бойно положение. То ще може да бъде задържано, ако й се доставя редовно най-необходимите средства за съществуване и борба.

Храната наложително трябва да се подобри и да се вземат мерки да има такава достатъчно чак до реколтата 1919 г.

Облеклото трябва да се подобри много. Там е най-болната страна: облекло и ботуши. Това да стане преди настъпването на есента.

Духът, ако се вземат и от вътрешността веднага наложителните мерки, ще се засили и закрепи с подобрение храната и облеклото.

Обаче за повдигането духа и боеспособността не трябват само палиативни мерки, а такива, чиято ефикасност да се почувства на фронта още първия месец.

Наложително е едно вътрешно обновление, което да влее своите свежи струи във всички кътове на страната и от там да се разнесе на фронта и да успокои частите.

Само едно авторитетно, популярно и честно правителство може да стори това. Никой друг. Защото, за да се върне вярата у тези, които са я загубили по отношение на вътрешната ни уредба, е необходимо начело на последната да застанат хора, които са готови да служат само на единствения идеал – Отечеството.

Създадената криза във вътрешното управление засега въздържа вълненията на фронта. Разреши ли се тази криза умело, положението ще се подобри; зле ли се разреши – тогава положението ще продължава да крие у себе си опасности неизмерими по последствията си. Надеждата да се поправи положението с полумерки изглежда суетна.

Повелително необходимо е да се побърза с вземане на радикални мерки за успокоение страната и фронта, за да не се изпадне в положение, че е пропуснат и последният удобен момент.

Съм, Господарю, на Ваше Величество най-покорен служител и верен поданик.

Главна квартира

Главнокомандующ на Действуящата армия

12.VI.1918 г. Генерал-Лейтенант Жеков

* Черно на бяло