Защо Мерсия Макдермот не предприе правни действия срещу нея
Зоя Янкова, Зоя Дюбоа, Франсоаз Дювал или Зоя Санданска – не съм сигурен, кое от тези имена е най-подходящо за тази публикация. Май всички.
А за случая, с който сега ще ви запозная, ще използвам най-безобидното според мен, определение - мегаломания. (Няма да се учудя, ако се окаже, че мадам Зоя преследва и недостойни комерчески цели).
От доста години се занимавам с книгоиздаване, но за такова нещо не бях чел и чувал досега – преводач да се опита да се „прикачи” към славата на автора, в случая на една толкова обичана от българския народ авторка, каквато е Мерсия Макдермот, като сложи името си на корицата под нейното. Което не означава нищо друго, освен опит за съавторство. И други далеч по-неприятни думи, граничещи със закона за авторското право, могат да се използват в случая.
Става дума за книгата на Мерсия Макдермот „Имало едно време в България”. Издателството носи гръмкото име „Царот на Пирина”, създадено било наскоро от мадам Зоя и нейният съпруг Жак.
Опитът й се оказа почти неуспешен поради моята остра реакция, ще я прочетете по-долу, която ми навлече нейния невъздържан гняв.
Няма да обсъждам качествата на превода и полиграфията, само ще отбележа, че има какво още много да се желае от тях. Заслужава си да се отбележи, че ISBN-ът не е български.
Няколко медии, сред тях и флагмана на българския печат вестник „Труд”, бяха подведени от вездесъщата Анжела Димчева и рекламираха премиерата на изданието на мадам Зоя. И самата нея.
Досега мълчах, прекалено дълго мълчах. Все с това желание да не хвърлям камък в рядка кал. Но баста!
Ето хронологията. Началото е през лятото на 2017 г.
на вниманието на Христо Георгиев
от:
Francoise Duval
дата:
06.07.2017 00:24
Добър ден,
Пиша Ви настоящият и-мейл след като прочетох вашата книга УТОПИИТЕ НА ЯНЕ САНДАНСКИ, която намирам за много достоверна и ценна. За съжаление подобни книги рядко излизат на българският пазар и за мое най-голямо съжаление някои автори даже ги е страх да хванат перото, за да напишат нещо подобно.
Закупих книгата в малката книжарничка в град Сандански, след като реших, че в града, който носи името на прадядо ми /аз съм от неговият род/ не е възможно да не могат да ми предложат нещо по въпроса.
Поздравявам ви за това ви произведение и бих искала да знам дали бихте приели сътрудничество, за да може тя да се появи на френският пазар?
С уважение.
Зоя Янкова
Из „Как се стигна до написването на тази книга
Предговор на авторката”, [ръкопис, изпратен ми от Зоя Дюбоа на имейла за мнение и редакция– б. Хр. Г.]
[…] Осмелявам се да предложа на господин Георгиев да преведа книгата му на френски език, тъй като аз съм и преводачка на български автори. За мене Яне Сандански вече означава много. А за да види един автор публикувана творбата си в друга държава, особено Франция, меко казано не е малко. След доста размисъл ми изпраща ръкописа си като ми казва, че той би искал и да я преиздаде след като я обогати с други новооткрити от него факти и документи. И след няколко дни ми съобщи нещо, с което просто ме съсипва.
Пише ми за световноизвестната историчка д-р Мерсия Макдермот, която е живяла 27 години в България и е специалист по българска история. Тя е написала и издала една биография на Яне Сандански “За Свобода и Съвършенство” още през 1987 година. Накратко казано Христо ми отрязва мерака да го преведа, като ми каза, че нейната книга превъзхожда във всичко неговата. Странен човек… Да му предложиш превод на френски, той да ти каже, че друга книга е по-добра от неговата! Оказва се, че Христо Георгиев пътува понякога до Англия и се вижда лично с Макдермот. Обещава ми да й говори за мене и да й предложи да ми предостави за превод нейната книга.
Един ден получавам една голяма пратка по пощата от Англия. Книгата на Др Макдермот е добре увита, а писмото й е кратко и за мое учудване е на български. Учудена съм наистина, тъй като още не се познавах и не знаех почти нищо за нея. Книгата е над 700 страници, но аз я покорявам за няколко дни и решавам, че преводът й няма да ми се опъне. Започвам го веднага след като я изгълтах. Това се случва през първата половина на 2018 година.
На 2 юли се намирам на Ла Манша, в град Уъртинг и имам среща с историчката. И двете сме във възторг от тази среща между нас. Мерсия Макдермот ме пита каква съм точно на Яне, тъй като той не е имал свои деца.
От тук нататък, колкото очаквано, толкова и неочаквано всички, които разберат че съм му родственичка започват да ме питат ТИ ОТ КОИ СИ?
Аз съм от Санданските! […]
2017-10-12 12:15
Здравей, Зоя,
в края на миналата седмица бях в Лондон. Срещнах се с Мерсия Макдермот и всичко мина много добре. Казах й няколко думи за теб и тя беше много приятно изненадана. […]
Между другото стигнах да извода, че ако трябва нечия книга да преведеш на френски език, то това е нейната. Тя превъзхожда в много отношения моята. Мерсия няма нищо против да се преведе книгата и много се зарадва на идеята. Изпращам ти и нейния адрес на който можеш да й пишеш, ако решиш. Тя интернет не ползва.
Аз вече свърших работата си по нейната книга за Димитър Благоев и след няколко дни ще я заложа за печат. Така че в скоро време се надявам да съм по-свободен и ще се заема с редакцията по твоята приказка.
Ами това е засега.
Поздрави от горещата софийска есен.
Христо
Това, което последва, не съм и предполагал, че е възможно изобщо да се случи, и то в столицата на световната култура Франция.
Преведе скоростно Зоя - Янкова, Дюбоа и т.н. книгата на Мерсия Макдермот от български на френски език и в един ден получих от нея уж окончателния проект за корица. Направо изтрещях. В него под името на Мерсия Макдермот се мъдри и това на Зоя, вече Санданска. Оказа се, че във френското издание Мерсияще си има съавтор. Вижте сами.
Написах й за тая злополучна корица няколко, общо взето възпитани, писма, предлагам ви част от едно. Навярно ще дочуете скърцането на зъбите ми.
Le sam. 18 janv. 2020 à 06:25, Hristo Georgiev
Здравей, Зоя,
много се радвам, че сте стигнали с издателството до този вариант на корицата. Наистина е най-добрият.
Имам две несъгласия.
1. Според издателските правила в България името на преводача няма място на корицата! То се слага на титулната страница и, или, в издателското каре. Това силно ще разочарова и Мерсия Макдермот, убеден съм в това, и не знам каква ще е реакцията й. Така ти се превръщаш в неин съавтор.[…]
2. Според мен двата тома трябва да се издадат едновременно. Имам лош опит в това отношение, когато се продават поотделно. Ще се разкъса двутомникът, някои ще купят единия том, други втория, а трети няма да могат да си купят и двата тома, защото единият том ще липсва.
Съжалявам ако те разочаровам с моето мнение, но съм длъжен да го направя.
Привет от мъглива София!
Хри100
Това, което се стовари върху главата ми, може да се сравни с гръмотевичен гняв. Но, за да стане ясно съвсем, че намерението, или мечтанието, на мадам Зоя е било да съобщи на четяща Франция, че е съавтор на Мерсия Макдермот, ви предлагам и част от още едно нейно писмо от 18 януари 2020 г.:
[…]Българските закони не владеят света.
Във Франция според закона, който е в сила
преводача е съавтор на писателя и има абсолютно същите права като него на съответния език! […]
Отговорих й в същия ден:
[…]Благодаря. […]Но си оставам на мнението, че на корицата трябва да бъде само името на Мерсия.
Читателите в България няма да я четат, само французите в България, така че остава само това да се обясни - защо след като автор е Мерсия Макдермот, на корицата има име и на друг автор. […]
Това е основното! Другото са подробности.
Христо
Ето още някои думи от пороя, с който ме засипа: завиждал съм й, злорадствал съм, фурнаджийска лопата съм бил. Но няма да ви занимавам с освирепялото й „творчество” по мой адрес, то не е чак толкова интересно.
В крайна сметка мадам Зоя заключи, че: „[…]Корицата за съжаление вече не може да бъде променена, тъй като книгата се издава понеделник - вторник с тази корица! […]”
Да, ама не съвсем. Оказа се, че могло. Все нещо от моето отрицание е достигнало до тъй амбициозната глава на преводачката-автор. И получих за мнение нови корици, предлагам ви тази от втория том:
Но не се е отказала мадам от амбициите си величави и пак е забъркала една съвсем непрофесионална каша. И тук името на Зоя, но не Санданска, а Дюбоа, е под това на Мерсия Макдермот, но с пояснение, че е превод от същата личност. Демек вече се отказва от съавторство. Все нещо. Ех, мъка, оказа се, че преводачът няма да е автор. И как да е? Ако направи превод на Балзак на английски или на български език и под неговото ли име на корицата ще сложи своето?
Но страстите й, както ще видите, са избликнали отново на 4-та страница на корицата. Мъничка снимка на Мерсия Макдермот и по-голяма нейна. Размерът на едната и на другата говори красноречиво за простоватите й амбиции.
Разказах на Мерсия по телефона как е оформена първа страница на корицата на френското издание на книгата й за Яне, че под нейното име отново се мъдри това на Зоя, а тя се разсмя саркастично и каза:
„Но моето име го има, нали?”.
Но ето, че на хоризонта изгря и друга книга. Един юлски ден на тази година Мерсия ми каза по телефона, че Зоя искала да издаде книгата й „Имало едно време в България”, но тя не й разрешила. Попита ме дали искам да издам и тази й книга, в последните няколко години бях публикувал три нейни биографии - на Димитър Благоев, Яне Сандански и Гоце Делчев. Казах й, че на драго сърце ще го направя, че това за мен е, употребих тази високопарна дума, чест. Единственото, за което се притесняваше Мерсия Макдермот, беше, че книгата е писана за британци и не бе сигурна дали ще представлява интерес и за българите. Но реши въпроса веднага. Каза ми да се обадя на Георги Пирински, който владее прекрасно английски език и имал книгата й, и да го помоля да я прегледа отново и да реши дали тя ще представлява интерес за българските читатели. Мерсия го познавала още от дете.
След няколко дни Георги Пирински ми съобщи, че ще бъде много интересна и за българските читатели и аз веднага я дадох на преводачката Лиляна Ванова.
На 20 юли т.г. говорих отново по телефона с Мерсия. Разтревожено ми каза, че Зоя не се е отказала, противно на волята й, да издаде книгата й „Имало едно време в България” и отгоре на всичко искала да я раздели на две части. „Защо да се издава книга във Франция на български език?”, възкликна тя. Помоли ме да говоря с нея и аз веднага написах на мадам Зоя следния имейл:
20 юли 2022 г. 18:09
Здравей, Зоя,
разбрах от Мерсия, че ти искаш да преведеш и издадеш книгата й за България.
Тя ми отстъпи правата за превода и издаването й на български език.
Май ти споменах веднъж за това.
До края на месеца преводът ще е готов и през септември ще бъде отпечатана.
Мерсия ми каза, че тя не ти е давала разрешение да преведеш и издадеш във Франция книгата й на български език.
Надявам се, че няма да се получи дублиране на усилията ни.
Защото кашата в такъв случай ще е пълна и трудно може да се излезе от нея
Привет!
Христо
Последва нова канонада по мой адрес, но след няколко дни изглежда се усети, че тя не е много по френски и я изтри от вайбъра. Само че аз вече я бях качил в папката „Зоя”, което бях направил и с десетките други нейни писма до мен, още от началото на познанството ни през 2017 г.
В писмо до Георги Пирински от 15 юни 2022 г. Мерсия Макдермот засяга въпроса за нейните отношения със Зоя Дюбоа относно превода и публикуването на нейната книга „Имало едно време в България“. В него Мерсия Макдермот споделя, че е получила писмо от З. Дюбоа, в което последната съобщава, че възнамерява да публикува книгата в превод на български в нейната издателска къща в Париж и да я представи в България през месец септември.
В своето писмо до Георги Пирински от 15.06. т.г. Мерсия Макдермот заявява, че никога не е давала разрешение на З. Дюбоа да издава нейната книга. В писмото си тя споделя своето силно разочарование, че независимо на какъв език й пише, З. Дюбоа сякаш не разбира и въобще не обръща внимание на нейните възражения. Констатира, че последната очевидно нарушава нейните авторски права, но че тя вече няма нито сили, нито средства да предприема правни действия на международно равнище. Отбелязва, че досега винаги е имала отношения с издатели социалисти като Христо Георгиев въз основа на доверие, без формални договори.
Допълнително се разбира, че три учителки по английски език, бивши ученички от Английската гимназия през 60-те години на миналия век, са сред организаторите на кампанията за закупуване на книгата.
Зоя, вече Санданска, преди дни организира, отново със съдействието на всеотдайната Анжела Димчева, премиера на книгата си ведна книжарничка в София. И нещо комично. Представила се е за личен преводач на Мерсия Макдермот.
Това е накратко историята на развихрилата се мадам Зоя на издателското поле.
На 20 октомври т.г. ще излезе от печат на български език, съгласно волята на Марсия Макдермот тази толкова хубава нейна книга. В един том, разбира се. Издателството е „Синева”. Ето корицата й:
