Ние, като фокусирана върху медиите медия, можем само да съжаляваме, че не се състоя дебатът между „Петков/Василев“ и „Борисов/?“.
Така, с наклонена скоба и въпросителна, ще отбелязваме конфигурацията, в която Борисов беше поканен да се яви – да вземе когото иска от партията си и да станат двойка, защото Петков/Василев са двойка и друг начин да се явят няма. Защо непременно трябва да са двойка, не може ли да се яви единият от тях, така ще е по-драматично – челен сблъсък между титани, а не отборно съревнование като в „Бързи, смели, сръчни“. В крайна сметка на тях им трябва Борисов, с него искат да се гаврят. Те си представят дебата не точно като дебат, а като публичен линч, като разпит, в който Борисов е изправен до стената и с трепереща брадичка се мъчи да отговори на техните неотразими и размазващи девет въпроса. Но едва ли ще се случи така. Другата страна също може да състави списък от девет срамни въпроса и да им го набута в лицето. И тогова ще стане не дебат, а публично замеряне с… теменужки.
Ако питате публиката (да речем, такива като мен), тя ще отговори, че на всяка цена иска този дебат да се състои. Ще вземе пуканки и ще се настани пред телевизора в очакване на сеира. Обаче нужен ли е той. Да, прието е преди изборите да има дебати, но те са между личности – между двамината, единият от които след няколко дни ще стане президент или премиер. Ако Петков/Василев надделеят в дебата, и двамата ли ще бъдат министър-председатели? В кого от тях двамата да се фокусира зрителят, кого да види като евентуален премиер. Твърди се, че ако ПППП спечелят изборите, министър-председател ще бъде Асен. Тогава Кирил защо се бута? За да го види татко му по телевизора ли? Всъщност това е една доста добра хипотеза.
Защо Петков/Василев искат дебат с Борисов? По същата причина, по която той не иска. Защото, ако излязат на дебат непосредствено преди изборите, за всички ще е ясно, че това са двете водещи политически сили, това са водещите политически лидери. А Борисов не иска да става ясно това, защото не е така. Той иска да се поддържа убеждението, че „Промяната“ не е съвсем истинска партия (всъщност тя е партия съвсем отскоро, много след като нейният лидер беше станала министър-председател), а инженерингов проект, който се радва на незаслужено висок рейтинг, но този рейтинг е мимолетен, случаен, резултат от машинации, рейтинг, който бързо ще падне. „Промяната“ е едно, ГЕРБ е съвсем друго и тези две неща не бива да се бъркат, нито да се сравняват. Това е позицията на Борисов и затова няма да дебатира с „Промяната“. Това, че са го наричали „мафия, с която не се разговаря“ и че са го арестували неправомерно, са само удобни поводи, но не и истинска причина. Иначе му е много лесно да вземе Тома Биков със себе си и от Петков/Василев да се разхвърчи перушина.
С поканата за дебат Петков/Василев не искат толкова да унижат и дискредитират Борисов (макар че и това също и то с голямо желание), колкото да легитимират себе си. Затова нормалният ход е да им се откаже. Освен това един дебат от този порядък, с участието на Бойко Борисов, за тях би бил кулминацията на предизборната им кампания, миг, в който „България цяла сега нази гледа, този връх висок е, тя ще ни съзре!“ (Вазов). И Борисов с право не желае да им подари това.
Тази ситуация е много интересна с оглед на един въпрос, с който сме се занимавали и преди – евентуалната коалиция между ГЕРБ и „Промяната“ след изборите. Как ще се отрази несъстоялия се дебат върху вероятността тя да се случи? Очевидно ще я намали. Или пък няма, защото по стар обичай след седмица-две всичко ще бъде забравено? И двете страни си оставят вратичка, вкарвайки едно твърде нахално само по себе си условия – ще се коалират със съответната партия, при положение че лидерът ѝ се оттегли. Но какво ще остане тогава от партиите?
Има два вида партии – лидерски и инакви – такива, които са истински партии като английските и американските. То дотам са истински партии, че в момента не мога да се сетя кой е лидерът на американските републиканци (Рона Макданиъл, проверих). Дали ще е Рона или не, от това GOP няма да спре да съществува. Не е така обаче с повечето наши партии. Има някои, които няма да загинат, ако им се смени лидерът – БСП, ДСБ, СДС и др. Но има и такива, които без лидера си са нищо. Най-крещящият пример е НДСВ. Това качество на партиите от втория тип беше безпардонно, но много точно изразено на предизборната визия на „Възраждане“, където на фокус беше само лидерът, а всичко останали се носеха зад него като призрачна мараня. Струва ми се, че ГЕРБ и „Промяната“ са партии от втория тип – ако махнеш лидерите, от тях не остава нищо разпознаваемо. Е, да, от ГЕРБ ще останат структурите, има личности, които биха могли да се пробват за лидер, но без Борисов ГЕРБ няма да е същият. За „Промяната“ да не говорим. Когато ги лансираха, лансираха само две-три лица. Хората им повярваха и тръгнаха след тях, без да ги интересува имат ли съдебна регистрация, имат ли структури и пр. Ако махнеш тези лица, избирателите ще остана озадачени.
Така че, дори и ако в името на коалицията ГЕРБ и „Промяната“ отстранят лидерите си, не се сещам какво тогава ще остане за коалиране. Ще остане единствено вотът, който са получили партиите начело с лидерите си, и броят на депутатите, който произтича от него (защото коалицията със сигурност ще е следизборна), но това е нещо, което не трае дълго, защото е дошло по нечестен начин да замести нещо друго.
В обобщение, несъстоялият се дебат отдалечи още повече един от друг най-вероятните кандидати за управленска коалиция. Ако решат все пак да я направят, остава им единствено да разчитат на късопаметието и безкритичността на публиката. И може би имат право – един от най-популярните български фолклорни изрази (иначе казано – народни мъдрости) е „тури му пепел“. И този път, както винаги, ще турим пепел на всичко и ще продължим нататък. И може би така е най-мъдро. Ние не ценим миналото и затова не намираме за нужно да го помним и анализираме. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов
