Наскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган изнесе много прочувствена реч в ООН.
„Миналата седмица 4-годишният Абдул Уахаб и 9-месечният Асим загинаха заедно със семействата си, когато надуваемата им лодка беше потопена от гръцката брегова охрана. Дойде време Европа и ООН да спрат тези зверства, които са престъпления срещу човечеството“, каза турският лидер.
„Гърция превръща Егейско море в гробище за бежанци! Гърция също следва политика на потисничество и дискриминация срещу мюсюлманското турско малцинство.
Като се има предвид тази конкретна ситуация, струва си да включите малко мозъка. Семейство сирийски бежанци с две малки деца (!), на надуваема (!) лодка отива в морето (!), а гръцката брегова охрана потапя лодката им. Да предположим, че говорим за семейство самоубийци, решили се на такава рискована стъпка. Едва сега "избягаха" от доста проспериращата Турция!
Да, и на снимката на мъртвите деца, показана от Ердоган, не се виждат огнестрелни рани. Гърците обикновено твърдят, че хората не са се удавили, а са умрели от глад и жажда, увисвайки в открито море на крехката си гумена лодка ...
Не знам дали нещастните сирийци са били насила бутнати в злополучната лодка или по убеждение, само че цялата история прилича на мръсна провокация, при това избродирана с бели конци. Каква цел преследваха турците, разплитайки тази история, и то на толкова високо ниво - на трибуната на ООН?
Има два отговора и двата са верни. Първият аспект е свързан с вътрешната политика на Турция. Догодина страната я чакат следващите избори. Сред обвиненията, повдигнати от опозицията срещу самия Ердоган и неговия екип, е засилването на притока на бежанци от Сирия и Афганистан в страната. Сега в Турция, само по официални данни, има 3,7 милиона бежанци!
При рекордна инфлация в страната, катастрофален спад на обменния курс (съответно и покупателната способност) на турската лира, световната икономическа криза, турците не са много доволни от толкова голям брой гладни усти.
Ердоган вече заяви намерението си да върне един милион бежанци в Сирия "на доброволна основа", както той се изрази. Вярно, забрави да обясни какъв ще бъде механизмът на това връщане. Подобна операция може да бъде непосилна дори за армейските части. Силно съмнително е и доброволното връщане на хора в зоната на военни действия.
Разбираемо е желанието на турската страна да се отърве от повечето бежанци, живеещи в страната. Освен това голяма част от самите мигранти се втурват към по-проспериращите страни на Европа - Германия, Франция, Италия. Проблемът е, че да го направите законно не е толкова лесно. Западна Европа вече е пренаситена с потока бежанци от Близкия изток и Украйна. Те ще трябва да преживеят собствените си икономически проблеми.
От няколко години Турция скрито, както се казва, толерира опитите за нелегално преминаване на границата със съседни държави. Всъщност има само три маршрута, които бежанците могат да следват. Ето как го описва гръцкото издание Capital.gr:
„Най-очевидният маршрут за хората, които искат да влязат в ЕС от Близкия изток, е от Турция до Гърция. Гръцки острови като Лесбос, Хиос или Самос понякога са само на няколко километра от континенталната част на Турция - надуваема лодка с малък мотор е достатъчна, за да се придвижите.
Ситуацията е различна по т. нар. калабрийски маршрут от Турция до Италия: разстоянието от Анталия до италианския регион Кампания вече надхвърля 1200 километра по права линия. Вместо часове, този транзит често отнема седмица или повече. Това прави този маршрут особено опасен: не само морето е смъртен враг, но и надпревара с времето поради намаляващите запаси от храна и вода на борда.“
Гръцкият министър за защита на гражданите Такис Теодорикакос обвини Турция в жестоко и неморално използване на нелегалните мигранти. В интервю за телевизионния канал Sky той каза, че само през август 40 000 нелегални мигранти са се опитали да преминат границата с Гърция по река Марица (тази река тече през земите на България и Гърция, гърците я наричат Еврос), а от началото на годината броят на нелегалните мигранти от Турция достигна внушителната цифра -150 хиляди.
Министърът добави, че границата се охранява 24 часа в денонощието по най-засиления начин от полиция и армия.
Третият път, сухопътният, води право в България и по-нататък в Европа. Пътят през България е по-кратък в сравнение с Гърция, но по-опасен според експерти. Българите пазят границата с всички грижи, имайки опита от 2015-2016 г., когато 20 хиляди бежанци се опитаха да проникнат в страната.
През първите седем месеца на тази година броят на нелегалните мигранти, задържани от полицията и граничната охрана, вече достигна 11 хиляди души. Тези цифри даде в словото си министърът на вътрешните работи на България Иван Демерджиев. Той също така призна, че има граничари, които участват в организирането на подземни канали за бежанци.
Не е тайна, че има корумпирани граничари и полицаи. Въпросът е как турските специални служби участват в това? Отговорът на този въпрос, макар и косвено, се появи съвсем наскоро.
На 4 септември в социалната мрежа Telegram беше създадена групата „Конвой на светлината“ / Convoy of Light/ . Тя отправи открит призив за мобилизиране на сирийски бежанци, живеещи в Турция, които искат да влязат в Европейския съюз. Броят на участниците е впечатляващ – 70 хиляди.
Според гръцките медии към днешна дата 85 000 души вече са заявили желание да участват в операцията по нелегално преминаване на границата. Организаторите насърчават хората да носят спални чували, палатки, спасителни жилетки, вода, консерви и комплекти за първа помощ.
Последната забележка, взета от този телеграм канал, навежда на тъжни размисли и много напомня призива на някой си Мустафа Найем, бивш украински журналист преди началото на киевския Майдан:
"Облечете се топло, вземете чадъри, чай, кафе, добро настроение и приятели."
Как свърши всичко, перфектно виждаме днес.
Забележително е, че групата Convoy of Light дори има централа в Турция. Гръцкият вестник Kathimerini се свърза с един от модераторите на групата в социалната мрежа, който отговори писмено на много лош английски, че е на 46 години и е експерт по киберсигурност (да, разбира се, с лош английски).
Модераторът каза, че групата е създадена, след като Турция е започнала да депортира сирийци в родината им и също така планира програма за доброволно репатриране.
„Уверявам ви, че не сме наркодилъри“, добави той.
Човек може да се съгласи с последното изречение. Може би дрогата няма нищо общо с това. Но е повече от логично да се подозира прякото участие на турски служби в такава мащабна операция. Друг разговорлив "не наркодилър" каза, че някои от организаторите на бежанския конвой вече живеят в ЕС и че керванът ще бъде разделен на групи от по 50 души, всяка със собствен водач. Жалко, но гръцките журналисти бяха твърде срамежливи да попитат какъв армейски чин ще имат тези „гидове“.
Турският президент Ердоган за пореден път потвърди прозвището си: "коварният турчин". Многоходовата комбинация, която той измисли, е впечатляваща и има няколко цели.
Отървавайки се от милионите бежанци, той ще успокои турската общественост и ще получи шанс да управлява страната още един мандат. Изпращайки същите бежанци в Европа, той ще нанесе значителен удар на икономиката на „приемащата страна“ и най-вече на своите съседи – Гърция и България.
Реджеп Тайип Ердоган е известен с това, че дълги години подхранва маниакалната идея за пресъздаване на Османската империя. Плановете му се простират до Централна Азия, Кавказ, Арабския полуостров и дори Крим, който в мечтите му е турски. Какво да кажем за Балканите, които преди са били под пълен контрол на Турция в продължение на векове.
Планираният удар по съседите, щурмът на техните граници от безбройни тълпи бежанци не само ще унищожи и без това слабата икономика на Гърция и България, но и ще им позволи да наситят тези страни със свои агенти. Ако това се случи, балканските народи няма да избягат от положението на васалитет, какъвто е съществувал по времето на "Османската империя".
Някога българите и гърците са били спасени от турски гнет от Русия. За съжаление благодарността на тези народи е в миналото. Дали този път руснаците ще поискат да дадат живота си, спасявайки „братята“ е голям въпрос.
Игор Пеминов, Превод: ЕС, Поглед.инфо
