Недопустимо е страна в ЕС да обсъжда с руска компания, санкционирана от ЕС, мерки за развитие на бизнеса им. Срещата на държавния глава Радев с хора на руската компания „Лукойл“ повдигна редица парливи въпроси.

Ако в следващите дни цените на бензините в България започнат да падат, това намаление ще се припише на безпрецедентната среща на държавния глава Румен Радев с ръководството на руската частна компания “Лукойл” на “Дондуков” 2. Вчера бенчмарковият сорт “Брент” се търгуваше за 87.24 долара за барел – а това ниво е също толкова ниско, колкото и регистрираното преди началото на войната в Украйна. Тенденцията в следващите месеци също не е към покачване. Но все едно - лаврите ще обере президентът, който ще изпревари искането на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за таван на цените на бензините от 2.70 лв./литър.

За тази среща и за предшествали я разговори между руската частна компания и министри от служебното правителство се разбра едва вчера. Президентството описа целта ѝ като обсъждане на “възможностите за ограничаване на инфлацията и за развитието на предвидима икономическа среда в страната“. Преди да пристигнат в президентството, топ мениджърите на “Лукойл” са имали разговор с посланика на Русия Елеонора Митрофанова. За първи път се появява публично Андрей Матюхов, поел управлението на “Лукойл България” през декември 2020 г., когато компанията сменя бизнес модела си и започва да работи на “ишлеме”, както и президентът на “Лукойл” Вадим Воробьов, пристигнал от Русия. За последно президент на “Лукойл” бе в България през 2017 г. - тогава Вагит Алекперов също се срещна с Радев, встъпил в първия си мандат, а после се видя и с премиера Борисов.

Политическият чадър

От времената на Бойко Борисов, който играеше белот с бившия вече генерален директор на “Лукойл България” Валентин Златев, не пазарът, а политическите приятелства движат цените на горивата и диктуват на пазара в България. Това е и причината “Лукойл” да има господстващо положение на пазара, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се прави, че не вижда слона в стаята.

Изглежда, че руската компания все така се ползва с висша протекция. Кабинетът на “Продължаваме промяната” издейства дерогация на България до 2024 г. от ембаргото на ЕС за внос на руски петрол от страните-членки, наложено заради войната в Украйна. Условието да се ползва от това изключение е да не се изнасят горива, произведени от руски нефт, което е част от бизнеса на “Лукойл”. Това се случи независимо че още през март вицепремиерът Асен Василев беше заявил, че бургаската рафинерия, която преработва средно 10 000 тона суров петрол дневно, и в момента работи с 40% неруски петрол, може да мине и на 100% такъв, ако се наложи.

Проучване на Центъра за изследване на демокрацията от май т.г. също отбеляза, че “Лукойл Нефтохим Бургас вече обработва милиони тонове неруски петрол (около 40% от общото годишно производство), и няма техническо затруднение в рамките на рафинерията, което да попречи на увеличаването на този дял”.

Монополното положение на “Лукойл” е заздравено от договорите с бюджетните институции в България, които снабдява с гориво или пък доставя на други търговци, които го правят. Поради тази причина и служебното правителство ще осигури на “Лукойл” поредно изключение, за да продължи държавата да купува горива от бургаската рафинерия, която попада под санкциите на ЕС срещу Русия заедно с “Лукойл България”. Проектът за постановление на МС вече е подготвен.

Българо-руски петролни игри

Президентът изпадна в противоречие на срещата, заявявайки на руските мениджъри, че срещата им с българското правителство е “добра възможност, разбира се, следвайки строго пазарните механизми, да се набележат мерки за стабилизиране на икономическата среда, за борба с инфлацията”. Как така хем се следват пазарните механизми, хем се набелязват мерки?! Недопустимо е правителството на страна член на ЕС да обсъжда с руска компания, санкционирана от ЕС, мерки за развитие на бизнеса си. Но от министри от същото това правителство чухме също, че преговорите с “Газпром” са неизбежни.

Според Воробьов за “Лукойл” бъдещето е разделено на три периода - първият е през декември, когато влиза в сила ембаргото за руския петрол, вторият – от 5 декември до 31 декември 2024 г., когато ще започнат да действат санкциите за българската икономика, а третият етап е как ще се развива вътрешният пазар след 2024 г. като се има предвид “Лукойл Нефтохим Бургас”. За целта изработихме мерки за поддържане стабилността на икономиката, заяви той, без да ги конкретизира.

Договорки с “ишлемари” няма как да има

Но с кого всъщност преговаря кабинетът на Румен Радев – явно с обикновени “ишлемари”, вместо с регистрираната в Нидерландия “Лукойл Бенелукс” (LUKOIL Benelux BV). Фирма, която работи на ишлеме, не може да решава въпроси за цените, а представител на “Лукойл Бенелукс” не е имало, независимо че от 1 януари м.г. именно на нея е продадено всичко - нефтени запаси, готова и незавършена продукция, активи и др.

Според търговския отчет на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД за 2021 г., с който Дойче Веле разполага, тази компания решава всичко - осигурява нефта, преработката му и изнася продукцията от 1 януари 2021 г. Както е записано на страница 8 от отчета: “В условията на работа по процесинг (ишлеме, б.авт.), Дружеството (“Лукойл Нефтохим Бургас”, б.авт.) предоставя услуги по преработка на нефт.

Високите цени на електроенергията и природния газ, както и нарастването на инфлацията на други разходи се покриват от процесингодателя “Лукойл Бенелукс” с допълнителен марж”. От какво печели фирмата от Нидерландия, собственик на всички активи на българската компания - от положителната разлика между пазарната стойност на петролните продукти и стойността на суровия петрол. От началото на 2022 г. до датата на одобрение на финансовия отчет (31 март 2022 г., б.авт.) “маржът на преработка е с тенденция на повишаване поради значително намаление на цената на руския суров петрол Urals”, е записано в отчета.

Рекламната пауза със 7.5 млн. лева

В същото време “Лукойл Нефтохим” декларира загуба от 508.678 млн. лева, което означава, че в следващите години няма да плати нито лев на фиска, тъй като ще се възползва от законовата възможност да приспадне загуби от предишни години. Но именно през 2022 г., по време на управлението на четворната коалиция и кабинета на ПП, дружеството реши да плати 7.5 милиона лева данък печалба и така осигури рекламна пауза за управляващите. Те се похвалиха, че за първи път от 17 години “Лукойл” плаща данък печалба. Така е - но в следващите години със сигурност ще продължи да не плаща заради този близо половин милиард лева загуба.

“Вместо трика с мижавите 7.5 милиона лева, НАП да беше се потрудил да третира “Лукойл Бенелукс” като данъкоплатец на база място на стопанска дейност, както се прави в много държави”, коментираха за ДВ данъчни експерти. Тогава приходите щяха да са неимоверно по-големи.

Така и не стана ясно защо предишното правителство не смени представителя на държавата в “Лукойл”, който държи златната акция - Красимир Първанов. Управляващите шиканираха този процес и избягаха от конкретни отговори. А именно по този начин държавата би могла дa блoĸиpa peшeния нa coбcтвeниĸа, свързани с ценообразуването или ако реши да намали или спре прерaбoтĸaтa нa нeфт и пpoизвoдcтвoтo нa гopивa, има и думата за достъпа дo пpиcтaнищни cъopъжeния и пpoдyĸтoпpoвoди нa дружеството. Вместо преговори в президентството, българският потребител има нужда от представител на държавата, който да не действа като служител на “Лукойл”.

Както е тръгнало, президентът Радев може да покани за преговори и ръководството на “Газпром”. Един друг държавен глава преди него се опита да привърже България завинаги към кремълска орбита с “Големия шлем” - газопровода “Южен поток”, нефтопровода Бургас-Александруполис и АЕЦ “Белене”. Нито един от тези проекти не се случи. Радев, изглежда, се опитва да завърже въжета, които започнаха да се късат.

Емилия Милчева DW