Някои читатели все ме питат, защо са толкова самонадеяни Кирчо/Асенчо преди изборите.
Ако изобщо има някаква тайна, тя се крие в тайната любов на машините, с които ще се гласува на 2 октомври.
Все на няколко от тях ще им се прииска да се позабавляват, за да гледат сеира на политиканите ни – които са толкова глупави, та се оставиха на капризите на някакви машини.

Те отдавна не могат да се оправят с живи хора, които все още носят някаква душа, колкото и да се е свила тя – тъй че, нямат никакви шансове да се справят с бездушната машинария.

Затова изглеждаха толкова самоуверени ПростоКирчо и Асен през ноември миналата година, затова не се тревожат и сега.

И те имат, и винаги ще имат проблеми с хората – с машините обаче е друго, една по-меланхолична особа би казала, че бездушието ги сродява.

А пък вашият дописник направо ще им го каже на политиканите ни, че изглежда са по-глупави, отколкото си мислим.

Освен, ако има и още една тайна, която обслужва първата.

Това би трябвало да са козовете, които държи едно посолство -

козовете на „Коз-як“.

Факт е, че ние сме в режим на постоянно наблюдение.

Дирижират ни кротко-елегантно - със същия финес, с който предлагаш на някого револвер, за да се самоубие.

С такъв финес вероятно са били убеждавани и по-едрите ни политици, за да приемат новите играчи/кирчовци – това за тях си беше истинско самоубийство, но поне оставаха в играта.

Същото е и с машините за гласуване - затова никой не се възпротиви особено срещу въвеждането им.

Гръмнаха се в главите - и бяха благодарни, че изстрелът е отнесъл само мозъка им, другото е останало непокътнато, а те така и не са използвали кой знае колко и досега мозъка си.

Така със специалното участие на машините, в бутафорния спектакъл, който тук минава за политика, ЩЕ СЕ ВЛИВАТ ВСЕ НОВИ И НОВИ СЛУЧАЙНИЦИ, изрядно некадърни.

И много удобни за различни комбинации.

С волята и независимостта на войнишкия мармалад.

Влюбчивите машини ще осъществят Големия Преврат, най-накрая.

Ще се превърнем в това, което са намислили за нас.

Политиканите ни не се съпротивяват особено – едно, защото са им свили сърмите.

И другото, защото си мислят, че пак ще могат да изхитруват, за да се отъркат във Властта – като се коалират някак, колкото по-безсрамно, толкова по-добре.

Изобщо не ги интересува, че Народът няма с кого да се коалира.

Сещам се за една карикатура.

До входа на едно казино има телефонен апарат, малко странен наистина – защото на мястото на слушалката е монтиран револвер.

Пускаш нужната монета, насочваш револвера към главата си – и дърпаш спусъка.

Очевидно улеснение за онези, които са загубили всичко в казиното.

За нашите политикани пък – баш.

Карикатурата е много поучителна за обикновените тиквеници:

не се врете там, където е Голямата игра, с големите залози, мястото ви е в по-скромните зали, в които пак е сигурно, че ще загубите, но далеч по-малко.

И най-много се пазете/плашете, когато Главното крупие ви доверява някоя тайна.

Очаквайте следващата пратка кирчовци – с наложен платеж – ако нещата в Украйна се закучат.

За тази вече си плащаме.

ПОСЛЕПИС

Ако съдя по коментарите ви докъм 21 часа, размишленията и притесненията ви са свързани най-вече с възможните злоупотреби с машините за гласуване.

Ненапразно те се използват главно на някои екзотични места.

По-важната тема е друга: неестествената смяна на политическата класа – при която Народът е отново изцяло пренебрегнат.

Аферата с кирчовци е показателна в това отношение.

Резултатите от аматьорщината им – също.

Жертвите изначално са ясни.