Може би трябва да уточним, че става дума за Слави Трифонов, защото имаше и друг някакъв Слави в свитата на Румен Радев, но той беше политолог, социолог, пиар или нещо от този сорт – медиен шаман. Именно Трифонов е този Слави, който се опита да хвърли бомба, зовейки на референдум за президентска република, но бомбата май ще се окаже презерватив, пълен с вода. Така или иначе, на това събитие падна избора на „Ах, тези медии!“ да бъде тема на седмицата, защото за всички участници в него (с изключение на отегчената публика) то няма никаква друга стойност, освен медийна.

Странни са някои хора. Те си мислят, че ако постигнат някакъв триумф – повече или по-малко случайно, – то дори и след като се издънят гръмотевично, отново могат да повторят същия триумф, да започнат отначало, сякаш нищо не е било, сякаш богинята на забравата е обвила в сънните си воали техния провал. Вижте ПППП: надяват се, че като отстранят основните дразнители Кирил Петков и Лена Бориславова, хората мигом ще забравят скудоумния им управленски експеримент, който едва изкара половин година, преди да падне позорно, както не е падало никое управление в демократичната история на България. Ето и Слави Трифонов: и той сякаш е в отровните обятия на същата илюзия. Неговият „политически“ възход започна с оня референдум, от който дори и самият Слави не изпълни нищо, когато имаше тази възможност. Вместо това, в последното си обръщение към нацията той призна, че вече не е политик (санким някога е бил). След което изсипа поредната доза рафиниран популизъм под формата на лозунги, които на човек му е неудобно да ги чуе, камо ли да ги произнесе:

„Трябва да се разбие моделът на цялата политическа система!“

„Държавата е ваша!“

„Ние ще бъдем ваш гарант!“

„ИТН – сами срещу всички, заедно с вас!“

Това е изключително нагло, не знам вие как мислите. Да стигнеш до първа политическа сила на крилете на див популизъм и понесен от електорат, сякаш изпаднал в делириум от омраза и тщеславие, да се провалиш гръмотевично, изоставен от същия този електорат, хукнал след броени седмици да подкрепя следващото шоу, да те предадат половината ти депутати, да изпаднеш в положение да е под въпрос влизането ти в следващия парламент – и на всичкото отгоре да се опитваш да върнеш лентата отначало: референдум, държавата е ваша, ние сме само честни самураи и прочие щуротии. Кои сте тия „вие“, дето ще сте гарант? Намерихте ли си нов Руди Гела да „гарантира“ народа на мястото на стария, който отиде да „продължава промяната“?

Защо? Защо си мисли Станислав Трифонов, че номерът ще мине още веднъж? Народът не е нито чак толкова тъп, нито чак толкова луд. И защо в крайна сметка го прави това? Защото работи за Румен Радев, защото се чуди какво да измисли, за да му обърнат внимание и да си върне старата слава, или и двете заедно? А Румен Радев точно на тоя ли персонаж намери да възложи сбъдването на налудничавите си комплекси? А може би пък е прав Станислав Трифонов да се надява, че номерът ще мине. Може би той познава избирателите си по-добре от нас.

Затова, преди да е минал за пореден път номерът, нека си кажем нещо важно, което не бива да забравяме – България според своята историческа, културна и политическа специфика не е подходяща за президентска република. От една страна, признавам, парламентарният живот е безобразен, многопартийната система все по-малко изглежда способна да роди нещо смислено, камо ли да подхване политика с хоризонт по-далеч от няколко месеца. Но същевременно България е и страна, в която президент може да стане всеки цървул. Затова не е подходяща за президентска република, защото не знаеш утре кой може да стане президент, а само можеш да си представиш със студена пот на челото, знаейки какви личности са минали през този пост.

Наистина формата „президентска република“ е препоръчителна в някои случаи, особено в недоразвити в икономическо, политическо и културно отношение страни. Президентската република би могла да донесе повече стабилност от парламентарната, защото при нея има ясно обособени една от друга две власти – изпълнителна и законодателна, – ефективно независими. Но тревожно чести са случаите, особено в неразвитите страни, когато президентската република бързо деформира стабилността в тирания.

Представете си народ, който може, макар и за кратко, да направи Слави Трифонов първа политическа сила, какъв президент е способен да избере, когато му дойде времето! Веднъж избран, президентът се сваля много по-трудно. Ако е свестен и кадърен човек, ако е смирен и компетентен политик, няма да има по-щастлив човек от мен, но кой може да ми гарантира, че „суверенът“ ще избере точно такъв? Много са ми смешни неколцината мои познати (наистина те се броят на пръстите на едната ръка и то на дърводелец), които изпадат в религиозна обсебеност по отношение на мажоритарните избори в два тура. Те си въобразяват, че ако се въведе такава система, из вековните недра на нашата магическа родина като войниците на Кадъм, поникнали от зъбите на дракона, ще поникнат и светли, светлейши личности със силни характери, горещи и честни сърца, зашеметяваща ерудиция и титаничен интелект, които веднага ще започнат да заемат всички изборни позиции, на които ще ги изпрати мажоритарното гласуване в два тура. Няма такова нещо. Мераклиите ще бъдат пак същите и пак партиите ще са онези, които да решат кой да бъде избран според електоралното си влияние. Така че дори да станем президентска република, в президентството ще наблюдаваме същото, каквото ще наблюдаваме и в парламента, само с тази разлика, че по-трудно ще можем да го отстраним. Ако през 2009 бяхме президентска република, Бойко Борисов щеше да стане президент, а не министър-председател. Е, и?

За да има някакъв смисъл една българска президентска република, то не е достатъчна само промяна на 1-2 члена в Конституцията, а изцяло нова конституция. Кой ще я напише? В края на 19 век е било лесно – преписваш конституцията на Белгия и докарваш на престола някой легитимен представител на легитимна европейска династия. И никой копче не може да каже. А сега? Сега ще направите президентска република, ще изберете президент с десетина процента от всички имащи право на глас и каква ще е неговата легитимност, кой ще го бръсне за слива? Понеже няма да е президент на всички, каквото и да разправя, такъв държавен глава скоро ще се превърне в тиранин, за да може да оцелее. И няма да е застрашен от опозицията, защото опозицията е парламентарна категория, а в президентската република парламентът не може да сваля президента.

Освен всичко останало, освен болните амбиции на Румен Радев и Слави Трифонов, президентската република е приглушен копнеж по монархията. Писали сме за това още миналата година. В една разюздана и корумпирана многопартийна парламентарна система монархията изглежда като глътка свеж въздух, като онзи необходим коректив, който стои над дивашката партизанщина и може да се задейства в подходящия момент. Но между монархията и президентската република има известна разлика, известен нюанс. Всъщност съществените разлики са две: 1) властта в наследствената монархия се упражнява от човек, научен на нейната отговорност още от люлката, докато при президентската република често това може да се окаже политически авантюрист като Волен Сидеров, Слави Трифонов или Костадин Костадинов (който мрази да го наричат Костя Копейкин и затова няма да го наричаме така); 2) при монархията властта има божествена санкция. Последното може да ви струва нелепо, смешно даже, незначително и налудничаво, но само така ви се струва. Не ви ли прави впечатление, че въпреки всичко опити, въпреки всички гръмки фрази, въпреки всички политически напъни, властта в България след противозаконното отхвърляне на Търновската конституция (която не е върхът, но поне е законна) сякаш е прокълната?…

Да се надяваме, че шумотевицата на Слави Трифонов за референдум за президентска република ще се приеме от здравомислещите хора като поредния виц, като поредния политически ексхибиционизъм, като, ако щете, поредния опит на Румен Радев да задоволи мегаломанията си. А не като дългоочакваната формула за спасение… от какво всъщност?

Иван Стамболов