Първо беше ниската цена, а по-късно надеждните доставки. В последните дни служебното правителство оправдава подновяването на преговори с "Газпром" с нова теза - арбитражно дело, което България може да загуби, ако не върне руснаците. Освен че тезата е невярна, тя също и вреди на българската страна.

Служебното правителство обяви връщането към руския природен газ от „Газпром“ за „неизбежно“. Първо беше заради ниската цена и надеждността на доставките - два аргумента, които не отговарят на истината. Сега се появи и трето твърдение - че ако България не поднови доставките от „Газпром“, може да загуби милиарди в арбитражно дело.

Това твърдение се повтаря от поне двама министри в служебното правителство, назначено от Румен Радев. Министерството на енергетиката изпрати прессъобщение от публична изява на министър Росен Христов, в което акцент е точно тази теза.

Тези коментари на министрите от служебния кабинет обаче не само са подвеждащи. Те почти сигурно ще навредят на България, ако се стигне до арбитражно дело между българската държавна газова компания „Булгаргаз“ и руската „Газпром“, казаха експерти пред Свободна Европа.

Причините са поне две. Първо, те подкопават досегашната позиция на България, че не е могла да плаща по исканата от Русия схема. И второ, те директно изкарват българската страна виновна за спрените доставки.

„Всякакви изказвания на всички лица, обвързани политически с функции, са крайно нежелателни, защото в една или друга посока те могат да наклонят изхода в един процес“, каза пред Свободна Европа председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев.

„Всеки ще се постарае да докаже, че не е той, а е другият [е виновен], но това ще е странно, ако преди това си обявил публично, че май не си прав“, каза бившият енергиен министър Трайчо Трайков.

Какво твърдят представителите на правителството, какви са фактите и какъв може да бъде ефектът? Отговорът е в следващите редове.

Какво твърдят управляващите и кой ги подкрепя

Въпросът за възможно арбитражно дело между „Булгаргаз“ и „Газпром“ беше повдигнат за пръв път от представители на правителството на Кирил Петков непосредствено след като руският доставчик спря доставките на природен газ за България през април.

Тогава вицепремиерът и финансов министър Асен Василев каза, че България проучва възможностите да заведе дело срещу руската компания, защото тя едностранно е спряла да изпълнява договора. Преди дни вече бившият вицепремиер каза, че България има „много добър шанс“ да спечели такова дело.

Служебното правителство обаче представя съвсем различна версия. Двама министри вече изразиха убеждение, че „Газпром“ може да заведе дело срещу България и да го спечели.

В четвъртък служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, който не е част от екипа, който се занима занимават с газовите доставки, каза:

„Пак ще стигнем до арбитраж и тогава ще видим какво е. Най-вероятно ще платим над 1 млрд. долара“, каза Стоянов, който е бивш шеф на кабинета на Румен Радев.

Ден по-късно служебният министър на енергетиката Росен Христов разви същата теза:

„Неустойките, които бихме платили, ако те предявят, са толкова големи, че дори минимален шанс да има да спечелят, рискът по този начин за нас е прекалено голям“, каза Христов. „Отчитайки факта, че други фирми в други държави работят по същите договори, по същата схема на плащане, каква е логиката ние да сме правата страна т.е. всички други да го правят да го правят по грешен начин“, добави той.

Христов каза още, че в момента има по-голяма риск „Газпром“ да предяви претенции към „Булгаргаз“, отколкото обратното. Ден по-рано той каза, че България може да плати 1.8 млрд. долара неустойка на руската компания.

Подобни твърдения дойдоха и от представители на бизнеса по време на пресконференцията, на която Росен Христов съобщи, че България ще поднови преговорите с „Газпром“.

„За нас е много важно да не се допуща „Булгаргаз“ да попадне в определени санкции от страна на „Газпром“ за невзетите количества. Да се търси решение тези количества да бъдат взети“, каза директорът на компанията „Неохим“ Стефан Димитров. Няколко дни по-рано той се появи във видео с Бойко Борисов, на което се оплака от цените на газа. Самият Димитров е бивш кандидат-депутат на ГЕРБ.

За това, че България трябва да плаща неустойки, говорят и бивши министри, познати с проруските си позиции като Румен Овчаров и Румен Петков.

Подкопаване на българската позиция

Тези публични изказвания всъщност вредят на България, защото може да подкопаят нейната позиция при евентуално арбитражно дело, и така да помогнат на Русия.

„При един арбитраж винаги се използват публични позиции на отсрещната страна, които могат да бъдат изтълкувани като защита на другата теза“, каза бившият енергиен министър Трайчо Трайков пред Свободна Европа. Той добави, че от тази гледна точка изказванията на министрите в служебното правителство „най-малкото не помагат“.

Адвокат Ивайло Дерменжиев също подчерта, че всякакви изказвания са нежелателни, тъй като всяко от тях може да бъде тълкувано превратно и да създаде риск от загуба при евентуален спор. Той посочи като пример делото между Националната електрическа компания (НЕК) и „Росатом“ за АЕЦ „Белене“.

„Част от доказателствата по това дело бяха именно изказвания на функционери на високо правителствено ниво, които изказват по трасето нещо, докато се случват събитията", каза юристът, който е единственият българин, избран за арбитър по двустранни спорове по договори между ЕК и трети страни. „И това всичко е интерпретирано от добри адвокати в подходяща за клиентите им светлина“, каза той.

Хвърляне на вината върху България

Представители на служебния кабинет обвиняват правителството на Кирил Петков за това, че договорът с „Газпром“ не се изпълнява.

„Предишното правителство направиха абсолютно всичко възможно този договор оттук-нататък да функционира много трудно и преговорите да са почти невъзможни“, каза Росен Христов.

Всъщност именно„Газпром“ спря доставките на газ към България. Това се случи след като „Булгаргаз“ отказа да се съобрази с нова схема на плащания, поискана от Русия. Тя предвижда клиентите от „неприятелски“ държави да си открият сметки в рубли в свързаната „Газпромбанк“ и да продължат да плащат в записаната в договорите валута - евро или долари, а банката сама да превалутира плащанията.

Предишното правителство каза, че тази схема за плащане носи финансов риск за България, и защитаваше тезата, че това е нарушение на действащия договор и това е основание „Булгаргаз“ да не се съобрази.

„Ако „Булгаргаз“ твърди, че това е промяна в договора и приемем, че това е така, те могат да откажат промяна на договора, която е неблагоприятна за нас“, каза пред Свободна Европа Трайчо Трайков.

„Интересно дали ще се намери изявление на руско официално лице, че „Газпром“ трябва да преговаря, защото може да загуби арбитража“, каза Трайков по повод позицията на българското правителство.

Какви са аргументите и верни ли са

Служебните министри аргументират твърденията за загуба при евентуален арбитраж с по няколко начина.

Първият е наличието на т.нар. „take or pay“ клауза в договора.

„Това, което е записано в договора с „Газпром“ е ясно. Take or pay т.е. вземи и плати. Ние ще платим даже и това, което не сме взели“, каза в сряда военният министър Димитър Стоянов.

„Клаузата „take or pay“ в подобни договори по принцип е формулирана като процент от договореното количество, който дори да не се използва, трябва да се плати“, каза Трайчо Трайков пред Свободна Европа.

Служебният министър на енергетиката Росен Христов каза, че в договора на „Булгаргаз“ с „Газпром“ процентът е 80 на сто от общото количество.

„Това значи, че ако „потребяваш 100%, плащаш 100%, ако потребяваш 80%, плащаш 80%, но ако потребяваш 50%, пак плащаш 80%. Това е смисълът“, каза Трайков.

В случая обаче договорът не се изпълнява и затова се говори за възможността от арбитраж.

Според Ивайло Дерменджиев не е напълно сигурно, че клаузата „take or pay“ задължително означава загуба в евентуално арбитражно дело.

Друг аргумент, които се използва в подкрепа на твърдението, че България би загубила евентуален арбитраж, е наличието на т.нар. форсмажор или непреодолима сила. Като такъв се посочва указа, с който Владимир Путин задължи „Газпром“ да продава природен газ в рубли на купувачи от „неприятелски държави“, за каквато Русия смята и България.

Според Дерменджиев обаче и това не значи със сигурност, че България би загубила евентуален арбитраж.

„Форсмажорът е нещо, което се доказва. То не става факт заради това, че го е обявил някой. Той се доказва, това е обективна невъзможност да се изпълняват договорни задължения“, каза адвокат Дерменджиев.

Преговорите също подкопават досегашната позиция

Обръщането на позицията на България и евентуалното подновяване на доставките по схемата, която е желана от Русия, също крие риск при евентуално арбитражно дело. Причината е, че това може да се използва за евентуално дискредитиране на досегашната българска позиция.

„Ако се стигне директно до действително изпълнение, всяка страна може да каже – ами ние вече изпълняваме договора, значи вие приемате, че след като сега можете да плащате, сте можели да плащате и тогава“, каза адвокат Дерменджиев.

„И след като не сте ни плащали тогава, това при нас поражда основание за пропуснати ползи в периода, в който не сте ни плащали.“

Дерменджиев подчерта, че само хората, които имат достъп до договора, са наясно какво точно пише в него и какви точно неустойки в случай на неизпълнение са заложени. Договорите за доставки на природен газ не са публични и до тях имат достъп само ограничен кръг хора.

Според Трайчо Трайков е „много е важно да видим и анализ от българска институция“ на насоките на Европейската комисия за това при какви условия може да се продължи търговията с „Газпром“, без това да се смята за нарушение на санкциите. Един от аргументите за първоначалния отказ на България да приеме с поисканата от Русия схема на плащане е, че тя нарушава европейските финансови санкции срещу Русия. Впоследствие някои частни компании в Западна Европа обаче се съобразиха с поисканата от „Газпром“ схема.

Твърденията, че България може да загуби евентуално арбитражно дело с „Газпром“, идват след серия от действия, които назначеното от Русмен Радев служебно правителство извърши след встъпването си на власт.

Премиерът Гълъб Донев създаде кризисен щаб, който да се бори с „хаоса и разрухата“ в енергетиката. Щабът реши да приеме само един от седемте танкера с втечнен газ от САЩ, за които имаше оферта. Той обяви и възможно забавяне на влизането в експлоатация на газовата връзка с Гърция и се аргументира с погрешното твърдение, че строежът на тръбата не е завършен.

Така преди седмица се стигна и до обявяване за „неизбежно“ на връщането към преговорите с „Газрпом“ за доставки на природен газ. Правителството аргументира решението с погрешните твърдения, че доставките от Русия са в пъти по евтини и по-сигурни.

Елица Симеонова, Николай Лавчиев