Припомних си тази китайска мъдрост, наблюдавайки гневното раздвижване в лявата (по-скоро: „в тъй наречената лява“) част от политическия живот, породено от задълбочаващите си кризи и безпътици в БСП и неспособността на Нинова и нейните клакьори да отговорят на историческите необходимости за социално-политически промени в държавата ни. Гневът в това раздвижване го прави видно и с просто око. А и риториката му е доста шумна и креслива, за да не се чува. Публикуват се дори политически документи, анонсиращи създаването на леви политически обединения, очертаващи идеологическото им мислене и профил. В социалните мрежи все по-яростно се пише за политическото бездарие на Нинова и антуража й, за тяхното предателство и за безпътицата, в която вкарват БСП със своите действия. Има все по-остри и категорични призиви за смяна на това ръководство, за свикване на конгрес и приемане на нова политическа програма на партията.
Всичко това би било отрадно, най-малкото защото е отдавна чакано и свидетелства за узряване на процеси, които се подготвят от много време. Тези процеси са нормални, но моето безпокойство идва от това, че зреят и протичат хаотично, противоречиво и не раждат конкретни и категорични научно обосновани идеи и перспективи. Тези идеи не са всеобемни, насочени към бъдещето, не го очертават и не го дават в реален и завършен вид. Личи ограничено мислене, което не отива по-далеч от най-близкото бъдеще. Това е така, защото повечето от тези, които недоволстват, негодуват и пишат тези документи, са лично засегнати от Нинова и като че ли повече търсят реванш отколкото перспектива за лявото. Те затова и не предизвикват мислене и действия, които да са конструктивни, политически обосновани и да водят до смислени и верни решения.
Смислени и верни решения не означава в никакъв случай свеждане на проблемите в левицата до лидера, тактическите постъпки на партията, коалиционната й политика, търпимостта към другия, организационното състояние, кадровата политика. Да, това са важни неща и тук трябва много и упорито да се работи, за да не се повтарят грешките. Но ако левицата не знае каква е, какви идеи изповядва, за какво съществува и се бори, срещу кого се бори, с кого върви заедно, накъде върви, какво бъдеще предлага и как ще го осъществи, нищо в крайна сметка няма да излезе от успеха на борбата срещу сегашното ръководство.
Какъв нов облик у българската левица, която напълно се е изхабила, обезличила, смалила и изгубила същността и смисъла си. Тя се хвали, че е на повече от 130 години, но всъщност е само на 6 години, откакто начело стои Нинова.
А цялата енергия на организираните и спонтанните реформатори на БСП, т. е. на противниците на Нинова, отива именно в тази посока. Затова и резултатът им ще бъде: „Преоблякъл се Илия, огледал се – пак в тия!“. Ако това е целта, по-добре да изберем друга цел. Но целта наистина е такава. Може би тя не се осъзнава напълно, но натам са насочени съзнателните и несъзнателните усилия на тези реформатори. Или „вътрешна опозиция“, както глупаво ги определя Нинова.
Но времето иска друго. То настоява за излизане от кризата на системата, за качествени преобразования вътре в нея до степен дори за нейното разрушаване и премахване. Ние сме на прага на нова епоха, която не позволява палиативни промени, които да прикрият дефекта на системата, за да продължи тя да тъпче на едно място. Затова е необходимо възраждане на левицата и на нейната водеща партия. Възраждането обаче означава скъсване с близкото минало на идейно безплодие и социалдемократизиране, разрив с дребнобуржоазното в нея. Едва тогава ще бъде възможно да се очертаят новият характер и профил и левицата да се изпълни с нов смисъл и съдържание.
Необходимо е да се каже не само с кого тя ще се коалира, а за какво ще работи, срещу кого ще се бори, какво бъдеще предлага, каква държава ще изгражда, какво ще е обществото, което ще живее в нея. И то без обтекаеми постановки, книжни изрази, взети от лошата публицистика, без неясноти и двусмислия. Лявата партия трябва да изразява лява идеология, да прилага лява политика и да се ръководи от леви хора. Нейният идеал трябва да е безкласовото общество, основано на принципите на равенството, братството, солидарността и свободата. А това означава качество различна социално-икономическа и политическа система с нови икономически отношения, нов начин на производство и разпределение на благата, друг начин на мислене и устройване на обществото и държавата. Защото е политически субект, чрез който работническата класа, пролетариатът, се идентифицира и чрез който заявява претенциите си да смени системата и да установи своя власт!
Ако идеологията на новата левица не подчертае тази своя крайна и заветна цел, всички останали нейни цели и задачи, които ще обещае да изпълни, са напълно несъстоятелни и неизпълними.
Само десните и социалдемократическите партии имат в програмите си конкретни и близки по време задачи и цели, защото нямат намерение да променят системата, а само да я подобряват и да й продължават колкото се може повече животът. Те са дребнобуржоазни по състав, начин на мислене, поведение и идеология. И са лишени от бъдеще. Е, могат от време на време да се възползват от политическата ситуация и да се приобщят към властта, за да вземат по нещо от нея. И толкова.
Искам специално да подчертая, че в основата на идеологията и политическата практика на истинската лява партия непременно трябва да стои марксизмът. Но марксизмът трябва да е отлично изучен, усвоен, разбран, изтълкуван, осмислен и приложен такъв, какъвто са го представили неговите създатели, а не както го представят пропагандаторите на неолиберализма.
Иначе нищо не ще излезе…
Наистина няма попътен вятър за оня, който не знае кое е неговото пристанище!
