„Газпром“ не е проблем, проблем са мекеретата – фиктивни „русофоби“. Тяхната „русофобия“ излиза в отпуск, когато им замирише на рубли

Време е да се учреди „Партия на идиотите“.
Девизът й ще бъде: „Продължаваме Измамата“.

Няма такива измамници – никъде по света.
Проглушиха Вселената, че няма да купуват проклетия руски газ.
Проклеха во веки веков изедника „Газпром“.
Самопроизведоха се в Главните „русофоби“.

Имат право.
Ето на какво основание:
през последните три месеца българската държава – оставена в мазните ръчички на двамата главни „русофоби“ - е купила руски газ за 630/шестстотин и трийсет милиона евро;
от тях - 200/двеста милиона евро е печалбата на личните им посредници, които завишават с 30% цената на газа.

Така 200 милиона евро отиват в довереници на Главните Измамници – вместо в прокъсания джоб на държавата.

Повече от 50 години размишлявам, колкото са силиците ми,
над общата ни Съдба.
Но никога досега не съм виждал по такъв идиотски начин да ви правят на идиоти.
Това е израз на патологично презрение към вас.

Единият ортак/Асен Василев се зъби от февруари насам, че никога повече няма да купуваме руски газ. Никога!
Сега обаче зъбите му са като пластмасови ченета – и фъфли, че не знаел да е купуван руски газ.
Обаче другият ортак/Кирчо Петков признава, че е купуван – само от „Газпром“, само руски.
Нормални хора ли са тия?

Хайде, да вървят да въртят новата Партия на Идиотите.
Който продължава да ги харесва – при тях!
Така ще преброим онези, които приемат измамничеството като неотменна част от Българското Битие.

Подтикват ви да се примирите с измамничеството – и така се надяват да ви прекършат и лумпенизират окончателно.

Кой има интерес България да подивява по такъв начин?
Кой поощрява тайно двамата измамници?
Коя е тази коварна сила?
Ще научите ли отговорите, докато веете чужди знамена пред
българското президентство?

Интересно, как ще се отрази на обикновените русофоби истината за далаверата с руския газ?
Ще промени ли тя отношението им към газовия светец ПростоКирчо?

„Газпром“ не е проблем, проблем са мекеретата – фиктивни „русофоби“. Тяхната „русофобия“ излиза в отпуск, когато им замирише на рубли.

„Русофобията“ е тяхното прикритие, тяхната защита.
Колкото и да е фиктивна/измамна, те успяват добре да я изтъргуват.
Тя е лустрото, с което се опитват да позачистят окаляните си от измамничества физиономии.

Но публиката си казва: „Нищо не е нормално в тази държава, след като дори нейният Главен Русофоб е доказан Измамник“.

Едно уточнение.
Съмнително е определянето като русофобия на традиционни за част от българското общество нагласи/настроения.
Още повече, че изобщо не става дума за някаква откровена, яростна неприязън към всичко „руско“ - а по-скоро към Кремъл, номенклатурните уродства, изстъпленията на държавната машина.

„Русофобия“ или „Кремлофобия“? – второто определение изглежда по-достоверно.
Защото, както казваше Едуард Лимонов, всичко винаги се решава в някоя от кулите на Кремъл, понякога те дори воюват помежду си.

Ерофеев пък казваше, че Русия и руския народ са две различни неща, че руснаците трябва да бъдат „отделени от Русия“.

Несправедливо е да вменяваме каквато и да е вина на руския народ – най-малкото, понеже поне веднъж главно той изстрада оцеляването на Европа – иначе сега щяхме да говорим на български само на конете си/ако преработим малко известната фраза на Георги Димитров на Лайпцигския процес.

И къде е нашият Измамник, докато тика в лицата ни „русофобията“ си, тъй изгодна за него – в Кремъл или в могъщия руски бизнес?
За да не губим излишно време, нека да кажем направо: при онези, които са най-близо до джоба му.

В илюстрацията към дописката виждате фактура, която урежда отношенията между „Булгаргаз“ и един от посредниците – фирмата „МЕТ“.
Човек от въпросната фирма в момента е шеф на „Булгаргаз“.
Измамниците поставят нов световен рекорд по безочие.