Вероятно прави впечатление, че в родното медийно и информационно пространство съществуват две взаимоизключващи се хипотези: 1) единствените безусловно верни и допустими възгледи са либерално-атлантическите; 2) българите (уж) постоянно са обработвани от проруски медийни проксита, „4000-хилядници“, лобисти, агенти на ДС (все едно една немалка част от тях не се подвизава в първите редици на русофобските и антикомунистическите кръгове в България).
Трябва да се признае – пропагандният алгоритъм е замислен добре. Този кръгов аргумент, познат на латински като petitioprincipii, е типичен пример за логическа заблуда. С други думи, когато дежурният медиен дресьор обяснява на българите, че са изложени на зловещата опасност от руска пропаганда, той си дава картбланш да кани „експерти“ с конкретна идеологическа насоченост. Ако по някаква случайност някой непослушен зрител или слушател не е съгласен с експертната преценка на поредния представител на определено НПО или „независим журналист“ от добре известните неолиберални официози, той вече е в плен на руската пропаганда и трябва да бъде „екзорсиран“ и върнат към истината.
Представителите на Дневник, Капитал, Дойче Веле и други аванпостове на „правдата“ и „истината“ вече грижливо предупреждават хората да не вярват на разкритията на кабинета „Донев“ по отношение на безславно приключилата коалиция. Така например, старателно ни се обяснява от всички възможни книжни, електронни и радиотелевизионни трибуни, че всякакви опити за преговаряне с „Газпром“ са равнозначни на финансиране на „войната на Путин в Украйна“. Докато газът, който потребява България, пак е руски – само че по-скъп с 20 евро, защото не се купува директно от Газпром, както установи КЕВР.
Изобщо всяко едно деяние на Франкенщайн-коалицията и всички бравурни приказки за постиженията на предишното управление много напомняха стария виц, в който в един колхоз щели да прожектират филм и написали на входа на столовата, че „филмът е шведски и сексуален и се казва „Баба дала на войника!“, а после се оказало, че филмът бил съветски и социален и се казвал „Балада за войника““. Преди по-малко от 48 часа министърът на енергетиката Христов обяви, че изключително евтините седем танкера с азерски газ, които Кирил Петков уж беше договорил, всъщност нито са седем, нито са евтини. През месец май, след като се върна от посещение в отвъдокеанската метрополия, бившият премиер се похвали, че два танкера с американски LNG вече пътуват към България и се очаква да пристигнат на 8 и 23 юни. Вероятно трябва да предположим, че Левиатан, Посейдон, Нептун или друго митологично същество на пряко подчинение на Путин и „Газпром“ е пресякло пътя на танкерите.
Всички тези факти и данни обаче трябва да бъдат надлежно „поставени в контекст“ от отговорните фактчекъри, а после да бъдат също толкова надлежно опровергани и клеймосани като руска пропаганда или „служебен завой към Москва“, както се изрази вездесъщият „Капитал“.
Разбира се, примерът с бившето правителство е само и единствено това – пример. По всяка една тема се възпроизвежда същият модел на кръгово псевдосъждение – аз казвам истината; следователно, ако не си съгласен с мен, ти защитаваш лъжата. Впрочем, популисткият метод в политиката действа много сходно. Например: аз съм антикомунист; ако ти не си съгласен с мен, си комунист (и, разбира се, аз определям какво е комунизъм). Парадоксално е, че такава методология употребяват изтъкнати блюстители на либералния ред и противници на популизма, но това е поредното свидетелство за идейната им несъстоятелност. Софистиката днес е облечена в дрехите на експертността, която шества по медиите, за да ни обяснява колко великолепни са новите дрехи на царя. А царят е гол.
Александър Спирдонов
