Общността трябва да преосмисли своя "балкански опит", за да се справи ефективно с кризата, предизвикана от руската атака
"ЕС днес несъзнателно губи хегемонията си в Европа след студената война в пристъп на прекомерна концентрация. Брюксел беше толкова зает със задачата да напредне в интеграцията в ЕС, че не успя да се справи с разпадането в периферията му."
Това пише Иван Кръстев в коментар за "Файненшъл таймс", в който обяснява, че често повтаряната фраза, че на 24 февруари сме се събудили в различен свят, не е съвсем вярна.
"Истината е, че този "различен свят" е с нас от много време. Проблемът е, че нямахме желание да го видим", казва той. Според него агресията на Владимир Путин е принудила европейците да поставят под въпрос очакванията си за бъдещето на Европа, но признаците, че нещо се пропуска, са били видими още през 90-те години.
Кръстев кани читателите си на мисловен експеримент с двама наблюдатели, помолени след края на студената война да предскажат как ще се развие новият европейски ред. Според единия, базиран в Прага, бъдещето на Европа ще се определя от разширяването на ЕС и трансформацията на посткомунистическите общества по западноевропейски модел. Според другия, базиран на Балканите и повлиян от войните в бивша Югославия и деформациите на възстановяването, рухването на комунистическите режими е довело до възхода на свиреп етнически национализъм, а демократизацията дойде с жестоки конфликти и етническо прочистване.
"Този наблюдател би се съгласил с Клифърд Гирц, американски антрополог, който през 1995 г. прогнозира, че новороденият международен ред ще се определя не от масовото възприемане на западните модели, а от манията по идентичността и различията. Политическият дневен ред ще се определя не от въпроса "Кога Сърбия или Албания ще се присъединят към ЕС", а от "Какво е държава, ако не е нация" и "Какво е култура, ако не е консенсус".
"Греша ли, като вярвам, че нашият балкански наблюдател ще ни помогне да разберем по-добре днешна Европа от този в Прага? Дали сегашното ни състояние на парализирана изненада не се обяснява с нежеланието ни да приемем, че видяното на Балканите не е призрак от миналото?"
Препоръката на автора е, че за да се справи ЕС ефективно с кризата, предизвикана от руската атака, трябва да преосмисли своя "балкански опит". Отправната точка на всяка жизнеспособна стратегия би трябвало да бъде неуспехът на ЕС да трансформира и интегрира Балканите, а не поне частичният успех на Брюксел в интегрирането на Централна Европа, допълва Кръстев.
Той пише и за три балкански урока "от изключително значение":
"Първо, европейската интеграция може да трансформира държави, но не може да създава държави. По своята същност проектът ЕС е опит за преодоляване на националната държава от XIX век. Но предизвикателството в периферията на Европа беше изграждането на функциониращи национални държави. Опитът да се замени изграждането на нация с изграждане на държави - членки на ЕС, се оказа обратен."
Кръстев илюстрира този урок с различието в ефективността между проектирането преди 30 години на балкански конституции, насочени към правата на малцинствата, и конституциите в балтийските държави, в центъра на които е мнозинството.
Вторият урок е, че разпадането на бившите комунистически федерални държави доведе до дълги, объркани конфликти. Една голяма опасност за държавите, произлезли от тези конфликти, е обезлюдяването.
По този повод Иван Кръстев обръща внимание в коментара си, че колкото по-дълго е войната в Украйна, толкова по-малка е вероятността много бежанци да се върнат и напомня, че Босна е загубила 40 процента от населението си в резултат на войната и следвоенната рецесия.
Третият урок е, че в момента, в който войната спре, европейците ще загубят интерес към периферията. Възстановяването не създава герои и не предизвиква силни емоции. Пет от 27-те страни на ЕС все още не признават независимостта на Косово.
В заключение авторът отново обръща внимание на разликата с това как са протекли събитията в Централна Европа през 1989-1991 г. Той го нарича "трик, изигран на Европа" - "тъй като се случи нещо прекрасно и неочаквано - краят на студената война и разпадането на Съветския съюз - ние станахме уверени, че знаем какво ни очаква бъдещето".
Източник "Дневник"
