Социалистическият събор на връх Бузлуджа по случай 131-то годишнина от създаването на организираното социалистическо движение в България показа колко немощни, безпомощни и безперспективни са днешните наследници на първите социалисти. Макар че бяха положили доста усилия да се представят като бодра, енергична и готова за победи партия, хората видяха, че въпреки добрата и настоятелна режисура няма как да накараш болното партийно тяло и отчаялата му се душа да се напрягат пряко възможностите. А вече е очевидно и пряко желанията им да изглеждат, че носят в себе си някакво бъдеще. Да не говорим за словата на Нинова, а и на останалите оратори.
Вярно е, че слънцето печеше силно и беше твърде горещо, но нима преди 131 години е било по-прохладно. Не знам как биха се почувствали дошлите тогава на Бузлуджа ентусиазирани и убедени в идеите си хора, които наричали насмешливо „чучулиги“, ако можеха да видят какви техни наследници са се наплодили и в какво са превърнали партията, която са създали. Дали щяха да оставят всичко и да тръгнат по чукарите, за да превърнат идеите и мечтите си в една организация, която да бъда днес толкова унизена и немощна?
Затова нека си говорим открито и без преструвки. Защото добре е да си вдъхваме сили и увереност в бъдещите успехи, но то вече е безнравствено , защото като идеология и начин на мислене БСП днес е на светлинни години от основателите на партията. Нейните сегашни екзалтирани словесници с пискливи гласчета я гъделичкат с напомпани думи, в които няма смисъл и съдържание. Такива думи е невъзможно да накарат хората да им вярват.
Шестмесечната агония на последното правителство с участието на Нинова и сие показа колко дълбока е идейната, организационната, кадровата и управленската криза на БСП. Дори да беше политически необходимо партията да се включи в тази авантюра, трябваше да обясни с политически думи и изрази защо тя отива на такъв компромис, от какво се лишава, в какво е рискът и кое оправдава едно подобно решение. Защото компромиси винаги са необходими и когато е необходимо, трябва да се правят. Но такова обяснение нямаше. То не дойде дори и тогава, когато правителството грубо и демонстративно погази идеологическите принципи на БСП и влезе в остър и убийствен сблъсък с Русия за доставките на газ и за готовността на държавата ни за помощ с оръжие за Украйна. Тя бе много смешно разгневена, се прави на ни лук яла, ни лук мирисала, когато допусна държавата ни да ги подкрепи в ООН. Очевидно това не е било идеен и политически компромис, а премислено решение с някаква друга, навярно користна цел. Или просто глупост, за да си вдъхнат там, горе, самочувствие и да се видят в ролята на национални спасители. Но тогава трябваше да покажат други умение и по друг начин да изиграят своята демагогия, за да не получат ущърба, който сега получиха.
Тогава нека Нинова и ниновците поне се замислят: щом играта ви е фалшива и неумела, кой ще върви след вас и с вас? Кой ще ви повярва и ще ви има доверие?
Тези грешки няма как да бъдат простени и оправдани. Защото е очевидно, че не са грешки, а премерени и обмисляни постъпки за един объркан, разрушен и безпомощен политически ум, какъвто е умът на партията. Но за тия неща умът й не е чак толкова объркан, а добре си прави сметките…
В речта на Нинова на Бузлуджа се говори за придобитата под нейно ръководство диалогичност на БСП. По-рано никой не искал да разговаря с нея, а сега едва ли не се нареждали на опашка, за да се съюзяват. Споменавам това, колкото и несериозно, невярно и глупаво да е, защото бе важен акцент в речта на Нинова. Тя създава постоянно подобни митове, за да доказва себе си и за да се оправдава, че всичко в партията е наред. Нищо че гласоподавателите мислят различно от нея. На всичко отгоре тя произнесе и заклинанието, че БСП като част от властта остава след себе си „финансова стабилна и икономически развита държава“. И че вече „социалната държава“ била реалност, защото увеличили пенсиите, минималната работна заплата и направили безплатни детските ясли и градини. Горката, тя още не знае какво означава „социална държава“. Какво ли ще говори Нинова, когато на зима тракаме със зъби от студ заради това, че БСП оставя след себе си подобна социална, финансова стабилна и икономически развита държава.
Време е да осъзнаем, че вече нищо не би могло да се промени в БСП. Тя е изгубила своите жизнени функции и се държи като болен с деменции човек, който не си дава сметка кой е, къде и какво трябва да прави.
Но многостранната криза в държавата ни и липсата на каквато и да било перспектива за излизане от нея се дължи най-вече на безпомощната от дълго време левица. Най-малкото от когато я ръководи Нинова. А ето че днес е време за леви решения, за лява власт, а няма кой да ги вземе, защото лявата власт е немислима с такъв ляв субект като БСП.
Затова смятам, че е време да започне работата по конструирането на нова лява партия. Но на истинска лява партия! Лява и с идеология, политически принципи, цели, задачи, средства за постигане, организационно устройство и начини на взимане на решенията. Тази партия трябва да подготви отечеството ни за ново обществено устройство върху принципите на социализма и марксизма. Убеден съм, че и днес не е възможна истинска лява партия без марксистка идеология. Лявата идеология е система от принципи, идеи и механизми за преобразуване на общественото устройство върху основата на социалната справедливост и пролетарската солидарност.
Затова е необходимо партията да има своята програма, в която тези неща да бъдат уточнени и обяснени, за да се знае какво, как и кога ще се прави. Няма абсолютно никаква полза от нова лява партия на недоволни от Нинова и кохортата й хора, които обещават да не допускат нейните грешки. Или от такава, която следва социалдемократическите идеи и няма да посмее да посегне на капитализма, за да изгради ново бъдеще.
Пътят към новата партия не е в никакъв случай кратък и лесен. Необходима е много работа на ума, всеотдайност, търпение и чувство за дълг. Защото тя е партията на бъдещата България и българската нация.
Колкото и трудно да е това ново дело, то трябва вече да бъде започнато. А ако е започнало, да бъде обявено и се потърси помощ и съдействие от различни хора с леви убеждения.
Но повече с лява партия, която не знае защо е лява, не може да продължаваме.
