Без майтап – тази, отминалата седмица, смело можем да я посветим на Корнелия Нинова. След като 7 месеца беше коалиционна сватовница, кума, че и булка, а роденото се оказа седмаче – недоносено, лидерката на БСП(КорНи) се превърна в политпартийна баба. Даже за да изкачи дори и „Събора Бузлуджа“ й трябват и политически бастун, и партийни патерици. А от бабуването й като червен вожд, в крайна сметка и прословутото червено сборище все повече се превръща в гола „деполитизирана“ поляна за пикник – едни наминали за по кебапче от Корнелия, други и да се изпи*аят в храстите й на Нинова.

И ей го, на: лъснаха й на Корнелия Нинова бабешките политпартийни болежки. Не съвсем бабешки, де, че си ги къта откак се метна на лидерския връх на червената централа. Ама сега й избиха, когато до летящата чиния на комунизма на Бузлуджа председателката на БСП не можа да пристигне в качеството си и на вицепремиер, в това число и министър на икономиката. Нищо че и заради това пристигане на „точното място“ толкова го стискаше третия мандат за съставяне на нов правителствен бардак със стари ку…, пардон – персони.

Дългата Нинова кариера, която все се крепи с уставни врътки и слугински персонажи на косъм от залеза, явно вдъхнови социалната психология да й нарисува профила на „ригиден играч“. Което преведено от психоложки ще рече: твърд, вкочанен, неподвижен, неогъваем. Като в психологията твърдостта или умствената твърдост се отнася до упорита неспособност да се поддаде или отказ да се оцени гледната точка или емоциите на друг човек. И ригидният характер се отличава с подчертана гордост и липсваща гъвкавост, със строг контрол на потребностите на Аз-а. Типични са му желание за слава, тщеславие и други патологии като натрапливост, фобии, хипохондрия, хистерия, че и сексуални разстройства.

А, тъкмо си дойдохме на думата с това последното в политически аспект. Понеже иначе пилотът и втори мандат президент на България Румен Радев и доразви с един бърз шамар психополитическата диагноза на Корнелия Нинова – от ригидна към (ф)ригидна. Засили я именно държавния глава тъкмо по нанадолнището на политпартийна бабичка – отшумяваща в пенсия и от политиката, и от партийността, от властта тя сама си се пенсионира, по-точно уволни скоротечно.

„Пенсионната система“ на Радев по отношение на Нинова и нейното БСП сработи, след като президентът благодарение най-вече пак на левите гласове успя да опази себе си – да се зачисли за втори мандат. Което пък сега му е развързало ръцете, даже и крилете най-после да пази и България, както му приляга конституционно. Дали това ще се случи, скоро ще се разбере – още с новата, подопечната му служебна власт. Но вече се разбра, че поне демонстрира „опазване“ поне откъм Корнелия. Шамарът, който й заби при връщането като нереализиран и от БСП на управленския мандат, като й рече, че оставят държавата в енергиен хаос, й подейства на Нинова като шут отзад надолу по стълбите на президентството. Изхвърча накокорчената червена лидерка вече като политическа бабичка от „Дондуков“ 2. И сега не й остава нищо друго, освен много трудно да си (у)стиска вече не властовия мандат, а мандата като партиен вожд. Ей го, на – даже и бившият лидер на БСП, експремиер и настоящ шеф на европейските социалисти Сергей Станишев й го рече: „Левите хора в България са разтревожени за бъдещето на БСП и искат на изборите партията да има своя физиономия, както и да предложи истинска лява платформа, за да върне доверието на избирателите“.

От тази политическа ригиднос до партийна фригидност вече е видно как му се вдига самолетът именно на психодиагностика Румен Радев. По отпушената му писта на вече спечеления втори мандат. Като в същото време президентът ще опазва до дупка (ф)ригидността на Корнелия Нинова, но и политическата и от там и властова импотентност на главния доскорошен властоносител ПП. След като и двата пенсионирани субекта вкупом с цялата ту четворна, ту тройна коалиция му станаха непотребни. Даже нещо повече, сега ще се забърсва с тях и ще блести на техния оцапан фон президентът и главен строител по конституция на третото за 15 месеца служебно „спасително“ правителство.

А Нинова? Е, тя вече показа от „Съборна Бузлуджа“ какви бабешки предимно партийни, не политически и властови, плетки й остана да плете. Без дори да може подобаващо да му отвърне на Румен Радев, когото, както вече натъртва, лично е издигнала за президент навремето. И как да отвръща, като голямата част от все по-малко оставащия й електорат на Корнелия, Го предпочитат Радев. Ако Нинова го е издигнала и то веднъж, те са го избрали два пъти! Та на нея й остават само тия изфирясали и вече звучащи единствено като предизборни лозунги, с които се провикна от естрадата към поляната. „Управлявахме България в името на социалната справедливост“, „В името на младите семейства това управление направи детските градини и ясли безплатни, а майчинството стана 710 лева“, „Това управление за 7 месеца увеличи пенсиите с толкова, колкото не са увеличавани в последните 10 години“, „Подкрепихме енергийно слабите, подкрепихме българските плодове, зеленчуци, мляко и месо“. И т.н. все инфлационно издухани, напълно празни „гордости“, които се поднасят като обещания за още от същото.

А като за капак на тази отминалата седмица, което пак ще му послужи на президента Румен Радев – вече исторически служебен предводител на изпълнителната власт, в битката му с фригидността и покачване на собствената му политпартийна потентност, дойде е предизборния лозунг на продължаващите промяната, дето не я и започнаха. Исторически бутнатият  2 милиарда от магистралите и ги дало за социални нужди - в това число и за пенсии.

Като в оня уж виц, ама истинска реалност от времето на строителството на комунизма – дето я строихме и тая „промяна“, докато здрава тухла не остана. Та според „смешката“ на годишното отчетно събрание на ТКЗС-то докладчикът стигнал до наградите: Пеню Ганин, овчар се награждава чифт гумени цървули (галоши), Станю Минкин, лозар - кат цървули! Минка Пенюва, звеновод – и тя с цървули! А за другаря Стою Манев, председател на текезесето – само 5000 лева, без цървули. И събранието завършва с бурни аплодисменти и нестихващи скандирания: Нека оди бос! Нека оди бос…!“.