От известно време Силвия Кацарова си има кауза и тя е обществените (държавните) медии, тоест БНТ и БНР, да бъдат задължени със закон да пускат българска музика. Миналата седмица тази кауза се облече и в парламентарна премяна. По предложение на „Възраждане“ (че на кого другиго!) в парламентарната Комисия по културата и медиите миналата седмица беше внесено предложение за промяна в Закона за радиото и телевизията, според което обществените медии се задължават минимум 50% от музиката, която излъчват да бъде българска. Предложението е било прието с 10 гласа „за“ и двама въздържали се.
Както напоследък става модерно да се казва: квотните принципи са много сладки. Бил съм свидетел как в една изгряваща партия, пореден многообещаващ политически проект, поставиха условие в националното ръководство да има 10% (или 30% – не помня вече, пък и не е толкова важно) жени. И това не беше локална приумица, а устойчива тенденция на „цивилизования свят“. Хора, които настояват за подобни неща, дали си дават сметка как по този начин обиждат жените, твърдейки че са неспособни да издържат на конкуренция сами, без протекция и регулация? Като изключим занятията, в които водеща е физическата сила или нежната ласка, няма никакво значение дали човекът е мъж или жена. Вярно, през годините всичките ми секретарки са били жени, въпреки че два-три пъти са се явявали и момчета. Били са назначавани единствено заради професионалните си качества. Какво щеше да е, ако бях сложил задължителна квота за мъже?
Защо българската развлекателна музика се нуждае от квоти и протекции? Какво дава забавната музика, какво допринася, с какво е ценна и градивна? Разбирам да кажат, че в училище трябва да се изучават предимно български писатели, то е друго. Литературата е нещо като изящна философия, тя изразява и синтезира националното мислене, очертава националните ценности, подлага ги на критика и утвърждаване. Но с какво ме обогатява, какво ми дава узнаването, че големият кораб минава?
Или пък мотивите са синдикални? Дайте да дадем на забавните музиканти, че са умрели от глад. Без регулация и протекция не могат да издържат конкуренцията на другите музиканти. Но дали по този начин не лишаваме насилствено публиката от качествен продукт, заменяйки го с некачествен? Добре че не произвеждаме смартфони, защото на някой щеше да му хрумне да ни задължи да ползваме само български. Даже и печално нашумялата наскоро Елеонора Митрофанова се вози в германски автомобил, а не в руски.
Безспорно някои части на културата се нуждаят от държавна протекция, за да устоят на конкурентния натиск. А те трябва да устоят, защото лансират важни за нацията или ако щете – за народната душа – ценности. Забавната музика обаче не е сред тях. Тя служи за развлечение, за убиване на времето. Винаги е подражателна, следва световните тенденции, за да е „модерна“ и да прилича на „истинска“. Все едно да въведем квота за илюзионисти – какво значение за публиката има кой прави фокусите?
Единственият ефект от въвеждането на квоти за каквато и да било музика в БНТ и БНР ще бъде този – програмите им да станат по-тъпи. Радиоточки вече няма. Ако някой слуша БНР и там тръгне да минава големият кораб, веднага ще смени станцията и скоро няма да се върне. Може и никога да не се върне. Публиката ще бъде наказана, но тя бързо ще избяга. Така че наказани ще се окажат в крайна сметка само БНТ и БНР.
В тези медии музиката не е водеща. Особено в радиото тя все още се използва за запълване на времето между предаванията. Ако прогоним публиката с лоша музика, тя няма да остане да чуе и види другата продукция, която често единствено обществените медии по силата на своята мисия предлагат. Ако мине големият кораб и слушателят смени станцията, то няма да чуе следващото предаване, което може да се окаже много важно за националното му самочувствие и съвест.
Мотивите са ясни. Силвия Кацарова иска хората по задължение да слушат нещо, което иначе не биха избрали сами, за да получават музикантите отчисления за авторски права и да популяризират концертите си. Партия „Възраждане“ пък иска за пореден път да свири на струната на българщинàта. ПатриотизЪмът винаги ще е на мода. Но защо от „Възраждане“, след като са казали „А“, не кажат и „Б“? Съвсем логично е, когато настояват обществените медии на пускат по 50% българска музика, да ги накара да пускат и поне 10% руска. Това би отговорило на политическия им профил, би ги позиционирало още по-недвусмислено. За музикалните редактори ще има 60% задължителна музика и 40% свободно избираема. Чиста работа.
Българинът (оня самотният и косматият, дето си го знаете) го е казал пределно ясно: насила хубост не става. Ако българската развлекателна музика е качествена (а такава има в изобилие, дори специално радио има за българска музика и мнозина го слушат), то тя сама ще си намери път към публиката, публиката сама ще я пожелае. Но ако с насилствени регулации тръгнем да лансираме посредствената музика, от това ще пострада и хубавата. „Българска музика“ ще започне да означава това, което до 1989 означаваше „съветски филм“ – извинете, филмът хубав ли е или съветски? Не мисля, че талантливата българска музика, пък била тя и само развлекателна, заслужава да ѝ се причинява подобно нещо. Освен това мисля…
