Снощи премиерът в оставка отчете по телевизията успехите на кабинета си – не научихме нищо ново, но то нямаше и нужда.
Кирчо си вярва и това му е достатъчно.
Както се казва, състоянието на пациента е стабилно.
Той не пропусна да уточни и отношенията си с гей-общността, която тия дни беше разтревожил с някаква невнятна фраза за „меките китки“.
Но това не било израз на хомофобия – уточни Кирчо.
Едва ли някой би си помислил точно това – след като наскоро бе заварен да отмаря в кабинета си с известен гейсайт.
Тъй или иначе, това беше може би най-важният момент в отчета му.
Кирчо се появи в рубриката „Защо, г-н министър?“
Тя върви добре и вече трябва да я прекръстят на
„Да, г-н министър, както кажете“.
С оставката на кабинета дойде време да се отчете и словотворчеството му.
Най-запомнящата се фраза на последните шест месеца бе произведена от Асен Василев: „Бедността/в България свърши“.
Тя категорично печели премията за словесно хулиганство.
Асен е автор и на други шедьоври.
Веднъж каза, че в политиката трябва да имаш „много топки“.
Това е сериозен принос в науката: досега беше известно, че мъжът – поне нормалният, хетеросексуален мъж - има само две топки.
Сега от Харвард ни пращат хабер, че не е лошо да има и повече от две топки.
Но не ни казват, как ще бъдат разположени те при такъв мъж - две отпред, две отзад, така ли?
Ами, ако топките са повече - не четири, а шест или осем - те къде ще висят?
Оставаме с неприятното усещане, че Асен не е много наясно с анатомията на нормалния мъж.
Той щеше да се разправя с златните тарикати от „Денди Прешъс“.
Вятър, направи се за два дни на рицар на справедливостта – и забрави.
Може би са му попречили многото топки.
Тия момчета наистина са страхотни пердета – и тъкмо на тях бе дадена на откуп цяла държава.
Седмица преди изборите на 14 ноември/миналата година те разпространиха един текст, който би трябвало да изглежда като тяхното „свещено писание“: „25 причини да гласувате за Продължаваме Промяната“.
Ето една от тези „причини“: Асен Василев пее превъзходно опера.
***
ПРОЧЕТЕНО ОТНОВО
/фрагменти от „Лъжци и изчуквачи“/
А накрая се оказа, че и учредителното събрание на партия „Продължаваме Промяната“ е озвучено от подходяща песен.
Още от деня, в който ни ги натрапиха, в немалко случаи тия особняци се държат предизвикателно, правят го естествено и талантливо.
И сякаш искат да ни кажат: „Да, де, ние може да сме никаквици, но вие сте още по-жалки, защото ни избрахте слепешката и сега ни търпите“ – това е омекотен превод на онова, което, всъщност, ви казват.
Явно, че и вторият акъл на българина вече не върши работа - нужен му е още един.
Тъй че, съвсем на място е песен, която има следният вдъхновяващ рефрен:
„Да ти го на*укам/и майка ти и сестра ти/ и работата ти/
и твоята разбита кола/и тези глупости, които наричаш изкуство…
Да ти го на*укам/ и приятелите ти/
които никога повече няма да видя…“
Лирическата героиня на певицата Гейл, която изпълнява песента, очевидно изживява голяма драма, която може да се преодолее само с поголовно из*укване на всичко наоколо, живо и неживо.
Така е стигнала и до елита на „Продължаваме Промяната“, събран на учредително събрание*, който обаче не изглежда особено разтревожен от предстоящото му из*укване.
Тия хора или не разбират, какво правят, или разбират, но не им дреме, или ви смятат за идиоти.
А може би и трите обяснения вървят в пакет.
Трябва да уточня и друго – не бива да очакваме особена свенливост от българската политика, там се чуват далеч по-диви неща, в сравнение с които из*укването е направо милост някаква.
Но, все пак, има някаква граница, която не бива да бъде пресичана – дори и от юначагите, които ще „променят“ България.
Фразата „Да ти го на*укам“ може вече да е избрана за девиз на кирчовци, не знам – но ще си бъде съвсем на място.
Да им е сладко – също и на ония, които ги избраха.
Голямото из*укване предстои.
Кеворк Кеворкян
