Повод за следващата бележка е цитираното, според публикацията от 3 юли 2022 г. на Дир.бг: „Президентът на Северна Македония: Има страх, че в ЕС можем да влезем само като българи“, изказване на бившия министър на външните работи на Република Северна Македония Никола Димитров, в което същият определя изискването за добросъседски отношения като част от критериите от Копенхаген за „елементарно невежество“. И в частност застъпваната от него теза, според цит. публикация, че: “Добросъседските отношения са част от друг процес – Процеса на стабилизиране и асоцииране. Ето защо в предложението на Португалия тези въпроси бяха поставени в този процес, а не в присъединителните и междуправителствените конференции.“, както я аргументира г-н Димитров.
Изхождайки от наличната информация, освен за независимостта му откъм партийна обвързаност, относно заслужаващия не само поради това, а най-вече заради солидното вкл. юридическо образование уважение към г-н Никола Димитров, бих си позволил нескромността да опонирам защитаваната от него теза. Освен от етимологична и семантична с оглед употребяваните от него именно като юрист понятия, така също от гледна точка и на съдържание в нейна подкрепа. Думата ми е, що се отнася до термините „критерии“ и „процес“. Като оставим настрана дипломацията, нямам основания да се съмнявам, че като правист, доколкото в конкретния случай се отнася за „процес“, г-н Никола Димитров е наясно относно неговото не само политическо, а и юридическо измерение. И безусловното му, ако следва да бъде признат за легален, базиране като условия именно на определени критерии. Имам предвид сред множеството синоними на това понятие, напр. – „стандарти“, „мерки“, „правила“, „параметри“ и пр. – такива като: „принципи“, „норми“, „закони“, „доказателства“, „факти“. Следователно, за да е осъществим съобразно същите, какъвто и да е процес, в т. ч. присъединителният, той трябва да отговаря на тях. Тъй като процесът не е нещо изолирано само за себе си, а цели постигането на определен не какъв да е, но легитимен резултат. В такъв смисъл квалифицирането от г-н Никола Димитров на изискването за добросъседски отношения като част от критериите за присъединяване от Копенхаген за проява на „елементарно невежество“, бих окачествил, меко казано, като некоректно от негова страна спрямо всички онези – все едно Ирландия или която и да е страна-членка, институции и пр., които съставляват т. нар. ЕС. Отделен въпрос са вижданията на г-н Никола Димитров досежно правилата, както и да ги наречем – критерии или принципи, норми, закони и др. под. – на въпросното формирование, към което и той като гражданин на Република Северна Македония е мераклия тя да се присъедини. Но за прокарване на евентуалната им промяна, ако има такъв ищах, г-н Димитров преди всичко би трябвало да съдейства за нейното приемане в съответствие с действащите. А не да се упражнява кое, как, кога, в кой процес бивало или не бивало да бъде. Отчитайки при това значението и стойността на неговия глас като независим от гледна точка именно и на статута му като партийно необвързан, каквито несъмнено са повечето, осъзнаващи се като свободни граждани на Република Северна Македония, както в повечето страни по света. И които споделят споменатото и от Ралф Уолдо Емерсън: „Единственият начин да имаш приятели, е да бъдеш приятел.“.
Хората не бива да се подлъгват, вкл. от излъчваните чрез медиите организирани от едни или други партии и т. нар. политици масовки. От многобройните ми през годините обикаляния из разни страни по света, в т. ч. посещения и като резултат от общуването си с множество както приятели, така и обикновени граждани от различните етноси в днешна Република Северна Македония (или други от бившата Югославия – не само Сърбия, а и Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина, Войводина, Косово и пр.),да не говоря за Албания, бих се наел да споря с когото и да е, че ако не недвусмислен израз на желание за добросъседство, приятелството е неизмеримо повече от враждата спрямо нас за мнозинството от хората в тях!
Максим Кръстев, Поглед.инфо
