Османи неколкократно повтори, че най-големият успех за страната е това, че в преговорната рамка присъства „чист македонски език, който става официален език на ЕС без добавки и квалификации“, съобщава кореспондентът на БТА в Скопие.
"Ирационално е плашейки се от блокади за в бъдеще да останем блокирани. Разбира се, всяко предложение, което трябва да удовлетвори две страни, е компромис и не е идеално само за една страна. Всяко предложение ще трябва да остави и двете страни еднакво доволни или недоволни. И за това предложение на френското председателство мисля, че не е идеално, но то ни позволява да хванем последния влак за присъединяване към ЕС след 17 години“, каза в интервю за телевизия "Телма" министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи.
Османи неколкократно повтори, че най-големият успех за страната е това, че в преговорната рамка присъства „чист македонски език, който става официален език на ЕС без добавки и квалификации“, с което „след десетилетия приключва въпросът за езика и международното оспорване на езика е затворено завинаги“.
Никога не е имало вариант договорите с Гърция и България да не са включени в преговорната рамка, подчерта Османи. По думите му, има съществена разлика между присъствието на „протоколите“, като документ в преговорната рамка в първия вариант на предложението и „годишните прегледи и мерки за ефективното прилагане на чл. 12 от Договора за добросъседство“ в този вариант на френското предложение, защото така или иначе държавата е длъжна да следи за изпълнението на договорите с България и Гърция.
Вторият протокол на междуправителствената конференция между България и Северна Македония ще бъде оповестен днес и той третира пакета "4 плюс 1", но в него няма срокове, в които историческата комисия трябва да взима решения, коментира Османи.
По думите му, ангажиментите, които всяка държава има, свързани с недопускане на дискриминация или зачитане на човешките права, ги има и във всяка преговорна рамка и това се следи от ЕС. „Ние няма от какво да се притесняваме точно в тази област. За промените в конституцията се иска на две места - в преабмюла и в Комитета за етнически общности, където се изброяват народите, освен македонския, които съставляват държавата, да се добави български, черногорски, хърватски. Това е най-елементарно право. Ние нямаме отговор защо те не присъстват в конституцията. И това затваря още един десетилетен въпрос“, посочи Османи.
Консултациите, които започнаха днес, продължават, посочи Османи, който уточни, че началото на преговорите може да бъде поставено тогава, когато страната е готова, но е оптимист, че това може да стане още другата седмица, ако процесът е достатъчно динамичен и позитивен.
