Сякаш страната ни от толкова време се намира в различни състояния на политическа криза, че сегашното екстремно положение, в е политически обществото ни в момента, заслужава съвсем ново понятие, способно да обгърне този специфичен клокочещ хаос.
Защото ситуацията към настоящия момент наистина се отличава. Не защото правителството ни е паднало и шансовете да се сформира нов кабинет в настоящия парламент клонят все повече към нулата - това сме го преживяли вече.
Този момент обаче е само една брънка от цялата тъкан на откачената политическа ситуация, в която се намираме.
Тук ги има още войната в Украйна, икономическите последствия от нея (инфлация, високи цени на горивата, несигурност за инвестициите), ефектът от дивата външна пропаганда, която удря и българското общество, насажданото чувство на безпокойствие и страх сред голяма част от обществото...
А за капак на всичко я имаме и чисто политическата криза, в която почти няма партия с партия, които да не искат да си издерат очите и да спорят разпалено поне по 2-3 големи теми.
По-лошото обаче е, че тези междупартийни сблъсъци не се случват толкова на принципна основа, колкото вече сякаш по навик.
И ако утре гръмне един нов скандал, вероятността да успеем да предскажем реакциите на политическите партии вече е адски голяма - не защото спазват някаква кой знае колко стабилна идеологическа и идейна линия, а просто защото са свикнали да реагират по един и същи еднотипен, скучен и безсмислен начин на всичко, което се случва около тях.
Скандалът избухва и...
ГЕРБ-СДС
От ГЕРБ веднага ще скочат да обвинят правителството, че не може да се справи с назрелия проблем. Даниел Митов се изказва пред журналисти, че докато Бойко Борисов е бил на власт, такива проблеми дори не са си и мислили да се появяват, тъй като бившият премиер ги е туширал още в зародиш.
Десислава Атанасова ще изчете изявление на парламентарната група, според което Петков е виновен за всичко в държавата, включително и за това, че рано тази сутрин Борисов си е ударил малкия пръст в ръба на шкафа... аман от този тормоз срещу опозицията, значи!
Тома Биков изскача на парламентарната трибуна, за да обвини премиера в прекалена плахост и в подчинена поза спрямо БСП и Корнелия Нинова, докато някъде из София лидерът на ГЕРБ-младежи Георг Георгиев организира инфантилен флашмоб с още десетина свои съратници. Никой не им обръща внимание, но в няколко медии пишат за акцията и младежите са доволни, че са изразили позицията си и са бранили така активно свободата и демокрацията.
Любен Дилов излиза за изказване, в което използва някаква крайно иронична метафора за несъстоятелното управление на държавата, която обаче е твърде сложна, за да я разберат повечето депутати. След кратки обяснения, няколко от тях решават да се обидят и да поискат реплика.
Кирил Ананиев междувременно ще направи изказване, според което финансовият министър Асен Василев харчи твърде много държавни пари за решаване на проблеми, а малко след това група от негови колеги в ГЕРБ ще внесат предложение за това да се дадат още пари на тези и тези социални групи от хора, за които се предполага, че са ощетени от възникналия хипотетичен проблем.
"Продължаваме промяната"
Междувременно "Продължаваме промяната" се заемат да подготвят папки документи и цифри, според които скандалът не е скандал, защото бюджетният дефицит като процент от БВП ни е по-добър от този на Германия и Лихтенщайн и съответно няма от какво да се притесняваме.
Андрей Гюров говори пред журналисти и споменава, че скандалът е възникнал, защото новата коалиция - ГЕРБ-ДПС-"Възраждане"-"Има такъв народ" са отнели поста на най-добрия председател на парламента - Никола Минчев. Не става ясно каква е връзката, но пък не е и сигурно, че е нужно да има такава.
Искрен Митев ще излезе на парламентарната трибуна и ще започне да се заяжда с "Възраждане", казвайки им че козируват на Москва (или нещо от сорта), без реално да говори по актуалния казус, докато Ицо Хазарта пише нов статус, в който донякъде завоалирано казва, че ако заменим 2/3 от депутатите в парламента с планктон, никой няма да усети разликата. И е прав. Един ден, надяваме се ние, от това ще излезе адски добър рап албум. Дано!
Венеция Нецова-Ангова също ще излезе за изказване, напомнящо за някакъв литературен имперсионизъм, достоен за сравнение с любовната лирика на Иван Вазов. Уви, никой не успява да оцени красотата на думите ѝ, защото след появата ѝ на трибуната хората са престанали да слушат.
Някъде там, на депутатската си банка Атанас Михнев ще си играе с количката джипка и ще обяснява, че това е метафора за моралния крах на бившите му приятели от ГЕРБ.
Самият Кирил Петков ще се появи пред журналисти в Народното събрание, след като е ходил пеша от Министерския съвет, за да разясни, че за проблема са виновни Бойко Борисов, Делян Пеевски, Слави Трифонов и посланик Елеонора Митрофанова. Каквото и да става, това са неизменните четирима конници на апокалипсиса.
Все пак обаче, по думите му, Министерският съвет е стигнал до единодушно решение за проблема, което Асен Василев ще обяви малко по-късно през деня. Две трети от министрите от кабинета се чувстват объркани, защото не знаят за подобно решение, но се стараят да не им личи.
След един обилен и дълъг обяд с вкусна италианска храна и пивко червено вино по-късно Асен Василев се появява, за да представи решението, до което целият Министерски съвет е стигнал.
Решението не се разбира съвсем, но звучи донякъде успокояващо за онези, които искат да бъдат успокоени, и крайно вбесяващо за онези, които искат да бъдат вбесени. За всеки случай Василев обвинява ДПС, че клати държавата, но тази власт няма да се даде на техните корупционни практики, все пак разбиха схемите на "Капитан Андреево".
"Има такъв народ"
Още преди Кирил Петков да е казал каквото и да е по въпросния хипотетичен скандал, от "Има такъв народ" (ИТН) на брифинг в Народното събрание вече го обвиняват в лъжа и своеволни действия.
Тошко Йорданов прясно е обръснал главата си и си е сложил най-черната тениска с най-много черепи по нея, за да изглежда смел и решителен, докато обяснява, че скандалът е поредното доказателство за безпринципната политика на ПП.
До него Станислав Балабанов кима категорично и след това се включва да добави, че този скандал е планиран още през май във влака за Киев и има съответната салфетка с драсканици, за да го докаже. Разбира се, какъвто и да е скандалът, в основата си той опира до двата проблема на ИТН с ПП - "националното предателство за Северна Македония" и лошото харчене на средства.
Секунда след критиките за лошото харчене от ИТН предлагат да се вдигнат още пенсиите и заплатите на лекари и учители, защото Асен Василев се стиска. И да се платят онези пари на пътните строители де, така и така само ги влачим тези хора.
Ива Митева се появява в избран на случаен принцип сутрешен блок и заявява, че никога и в нито един момент "Има такъв народ" не са се държали безотговорно и могат да го докажат, ако президентът им връчи мандат за съставяне на правителство.
Любомир Каримански обикаля ядосано из парламента и говори за лошото инвестиционно положение на страната, което е коренът на всички проблеми. Ако го бяха избрали за шеф на БНБ, нямаше да е така.
ДПС
Това последното е нещо, с което Йордан Цонев от ДПС е склонен да се съгласи, но предпочита тактично да си замълчи, докато нагласява меката копринена кърпичка в джоба на дизайнерското си сако, специално подбрана, за да е в тон с рамките на очилата му.
От Движението за права и свободи отново заявяват, че са гарант за сигурността и спокойствието в страната и са готови да помагат, стига никой да не ги пита защо Делян Пеевски не се явява в парламента.
Йордан Цонев пуска на изпроводяк пред журналистите някоя сардонична шега, която само опитни парламентаристи могат да разберат, и отива до лавката в парламента.
От трибуната на Народното събрание Мустафа Карадайъ прави кратко изказване, в което обвинява Кирил Петков в лъжа (не е ясно каква точно, но зрителят все нещо може да си избере), а след това се маха от залата, за да се види с избиратели, дошли от Момчиловград до София, за да го видят и пипнат лично.
Хамид Хамид се появява пред журналисти, само за да им каже да го оставят на мира с глупавите си въпроси за подкрепа в тези трудни времена за "Кирчо Лъжеца" или някой друг цветист прякор по адрес на премиера в оставка.
"БСП за България"
"БСП за България" изглеждат крайно объркани от разразилия се скандал, но бързо започват да действат по познатата блок-схема.
"Свързано ли е с Русия" - "Ако да, избухвате в преувеличена гневна реакция и настоявате интересите на Русия да бъдат запазени." "Ако не - трайте си и коментирайте нещо за стабилността на държавата, сигурността на социалните харчове и т.н. Можете да кажете пак и за безплатните детски градини..."
Корнелия Нинова неминуемо ще излезе за изказване, в което да демонстрира твърдост, подходяща за най-големия мъж сред мъжете в БСП. Може междувременно да обещае още нещо безплатно, стига да не става дума за оръжия за Украйна. Такива никога не са пращани и никога няма да бъдат пратени. Поне не и през нейното министерство.
Явор Божанков ще излезе на парламентарната трибуна за изказване по темата, но реалната причина по-скоро е да покаже нова папионка. Атакува президента, обвинявайки го в безотоворно отношение, а след това се заяжда леко с Десислава Атанасова, защото знае, че там вероятността да получи широки симпатии е по-голяма. Накрая си сяда послушно на мястото в очакване на похвала от шефката.
Румен Гечев се появява да говори за икономическата страна на проблема. Всички слушат и си записват, за да знаят после какво точно да НЕ правят за решаването на проблема.
Крум Зарков също се появява на трибуната, за да каже нещо готино за по-младия електорат на социалистите. Все пак всяка алтернатива трябва да се вижда и забелязва достатъчно.
Стига да не са засегнати интересите на Русия по някакъв начин, от партията ще са сигурни, че проблемите могат да намерят своето решение. Стига да не са засегнати интересите на Русия...
"Демократична България"
Ако проблемът не е свързан по някакъв начин с дигитализация, съдебна система или евентуално екология, вероятността от "Демократична България" да заемат каквато и да е по-видима позиция по темата спада значително.
Ако става дума по някакъв начин за Русия може да се събудят позабравени стари инстинкти и да направят няколко изказвания по темата, които да напомнят на България поетите евроатлантически ангажименти.
Извън това Христо Иванов ще каже нещо за политическата отговорност, ген. Атанас Атанасов ще гледа лошо и ще прави леки, саркастични коментари от председателската трибуна, а Владислав Панев ще се опитва да си прави неумели шеги по темата. При него, стига да не се снима повече с Пеевски, всичко е наред и пиарите няма да му се карат.
Като цяло обаче ДБ са приели принципа на старата мъдрост, че когато двама се карат, по-умният отстъпва. А тъй като при тях има най-високо съсредоточаване на умни и красиви, отстъпването е издигнато до ниво на епична пасивност.
"Възраждане"
"Възраждане" са на противоположното мнение - при тях е важно да се каже нещо винаги.
Цончо Ганев излиза на парламентарната трибуна, за да прочете позиция на партията, според която всички в парламента освен "Възраждане" са национални предатели и в един по-добър свят партията им ще е на власт, а всички останали...
Костадин Костадинов ще направи още едно изказване, в което ще каже, че скандалът е поредното доказателство за моралната смърт на този парламент и нови избори са необходими сега. Те, разбира се, по думите му, ще бъдат спечелени категорично от "Възраждане", които ще управляват сами и ще наложат ред, дисциплина и възход на родината.
След това, за всеки случай, още един път ще обвини всички, които не му харесват, в национално предателство.
Разбира се, цялото това описание е силно преувеличено и цели повече да постигне хумористичен ефект. Текстът по никакъв начин не цели да обиди или да засегне споменатите лица, а просто отбелязва сатиричните наблюдения на автора върху част от публичното им поведение.
Това обаче не променя факта, че в българския парламент се случва нещо крайно нередно - там се случва все по-малко политика и все повече политиканстване. И ако тази хумористична прогноза за реакцията на депутати и политици се окаже успешна, то няма да са виновни моите пророчески способности, а липсата на особена идейна база у самите политици, на способност да реагират на ситуациите, които ги заобикалят.
Истината е, че ако говоренето на празни обороти беше грях, една голяма част от българската политика ще гори в ада, тъй като опитите на отделните партии да се прилъжат една-друга в процедурни хватки, да се уязвяват с дребни подмятания и да хапят на дребно са стигнали до такова ниво, че сякаш вече се губи смисълът зад всичко това.
Политическото говорене е адски опошляло и за ясни идеи и визии почти не може да става дума.
А по време на толкова сложни времена, на които се налага да бъдем свидетели сега, подобно поведение на политици граничи с престъпление.
