Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ : Защо в споровете през последните дни партиите нито веднъж не се обърнаха към гражданите си? Не приучават ли допълнително българите да живеят с гръб към политиците си? Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Доц. Вацев, това, което наблюдаваме и виждаме, е откъсване на политическите дискусии,
диалози, скандали, трусове от интересите на гражданите, сякаш са два независими един
от друг кръга, които се реят в пространството и нямат връзка помежду си. Защо българският елит не желае да обсъжда с народа си собствената си непредставителност, а се върти около пъпа на личния егоцентризъм?

Валентин Вацев: Това е много тежък морален и политически въпрос и според мен това е главният въпрос, който България трябва колкото може по-бързо да разреши. Ако тръгнем от днешните проблеми, ние ще видим нещо, което на пръв поглед е много нервно, парламентарна нервност, която се пренесе от парламента чрез медиите в обществото. Но погледнато по-отдалече и малко по-спокойно, ние просто видяхме, че едно правителство, едно българско правителство, предвид на силно намалялата обществена подкрепа и намалялата парламентарна подкрепа за него е на път да си отиде, като днес беше направен опит да се формира парламентарно мнозинство, което би трябвало да работи съответно по този начин в близките дни. Прави впечатление, че тези, които сваляха председателя на парламента, които атакуваха правителството, бяха съгласни, какво не бива да бъде, но не бяха съгласни, какво трябва да стане. Т.е. това все още е негативно мнозинство, което е срещу правителството, но това, погледнато още по-широко, това не е нещо, което не се е случило на други места. Подобни ситуации в Италия се случват непрекъснато. Преди няколко години имаше нещо от същия род в Англия. Израел живя пет-шест години точно по този начин. Т.е. не е това главният проблем на България. Разбира се, това са важни неща. Важно е, ще има ли предсрочни избори, няма ли да има, каква ще бъде конфигурацията на управленския екип на България – разбира се, че е важно. Но вие със самото въведение поставихте главния проблем, който кой знае защо не успява да влезе в сферата на вниманието на българската политика. Българският политически абсентизъм, отказът на българите да гласуват, казано много грубо, двама от всеки трима българи отказват да гласуват. Българите наистина се научиха да живеят с гръб към политиката, което е в много грубо противоречие със самата идея за политика. Още от Аристотелово време политиката е изкуство, което хората използват, за да правят живота си по-добър. Българите са се отказали, близо 2/3 от всички българи са се отказали да използват
политиката, за да направят живота си по-добър. Това е главният проблем. Това е, казано на съвременен език, това е проблемът за недостатъчната репрезентативност, за непредставителността на българските политически елити. Това е предмет на цяло изследване. Аз се занимавам с тези неща отдавна и задълбочено. Сега в един обикновен
радиоразговор едва ли ще можем да влезем надълбоко, но аз мога да споделя с вас това, че този процес е почнал отдавна, той не е достояние само на Кирил Петков. Аз съм съгласен, че проблемите са сериозни в политическия синтаксис на днешна България, в това с колко души ще се събере мнозинство, от кои участници ще бъде съставено то и т.н., и т.н. Но тук въпросът е малко по-друг. Въпросът е, че главата на българската политическа власт – това е министър-председателят според Конституцията, може например да каже следните съображения, които станаха публични: „Аз знам, че нямам подкрепа в България, но имам подкрепа извън България – в САЩ, Европейския съюз, Франция и Германия са зад мен“. Така може да разговаря само окупационна власт, власт, която знае, че няма подкрепа в обществото и която намира своите корени извън обществото, над което тя има власт. Този особен окупационен стил на разговаряне е най-характерен за липсата на репрезентация. Окупационният стил, който се формира тогава, когато началникът, главният български политик – премиерът, твърди, че няма власт, няма подкрепа в страната, която той управлява, а подкрепата му
ще дойде някъде от другаде, отвън. Окупационен корпус като че ли е дошъл на власт в България, защото един окупационен корпус по дефиниция просто няма репрезентативност, той не е представителен, за него не са гласували достатъчно хора. Това е главният проблем на България.

Водещ : Доц. Вацев, на изчерпване ли е българската политическа култура? Защото вие реагирате на репликата на министър-председателя. Той беше в парламента днес и никой не му зададе въпрос за тази реплика?

Валентин Вацев: Да, това е ужасен симптом. Това, че никой не го пита, защо се държи като началник на окупационна власт, защо никой не го запита, защо той се държи като представител на елитарно мнозинство, което със сила ще прекара стадото през нужното място на реката. Те като че ли са решили да направят насила добро на България. Управляващото малцинство – това е очевидно малцинство, желае на всяка цена да осъществи своята идея и което е най-дразнещо и най-обезпокояващо, е, че това като белег на ниска политическа култура, като белег на срутване на политическата култура не заинтересува никого. Всъщност това е главният проблем – защо управляващият се държи като малцинство, като боговдъхновено малцинство, като пратеник на историята, който трябва да направи добро на България, та ако трябва дори да я върже насила да й направи доброто. Очевидно е, че българите в огромното си мнозинство не желаят да се сваля ветото към Република Северна Македония. Имат си свои причини, в момента дори не ги обсъждаме. А тук някой, та бил той и български премиер, е решил на всяка цена да свали ветото, защото той знае, че който трябва, ще го подкрепи извън България. Това е идеята да се прави насила добро на българите. И никой не се заинтересува от това. Това показва, че наистина българската политическа не култура, българският политически инстинкт е по опасен начин притъпен. Това означава, това са белези на изтичане на културата, това са белези на края на самата политическа култура. Това отново е същият проблем – защо стана така с българския политически живот. За мен решението е, но то е твърде абстрактно, казано с една фраза, това е подмяна на българския политически елит. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Водещ : С каква технология? Ние знаем една от разни революции, които едва ли са приложими днес. И нужно ли е?

Валентин Вацев: Не, вижте, за приложимост – много неща са приложими, но ние трябва да избираме. Една обикновена диктатура може да свърши тази работа, но аз съм последният, който ще предложи диктатура. Революционен сблъсък – България вече няма сили за такива неща, пък и няма и движещи сили. България има нужда от буржоазно,
демократично, спокойно и отговорно творческо управление, не от революция. Но ние дори и това не можем да си позволим. Това е фундаментален проблем, който няма как да разрешим накратко, но аз ще споделя с вас само своята вяра, че ако България успее да подмени елита си, поне наполовина, ако не на 100%, теснината ще бъде мината и ще има начин да се продължи по-нататък, но в противен случай липсата на репрезентативност в българската политическа класа я унищожава и нея, и българската политика. Това е характерно, чел съм, това е характерно за държави в колониален статус, за държавите, които нямат собствено суверенно управление.

Водещ : Това така ли е за България? Защото виждаме, че е невъзможно да се изработи национална позиция по каквото и да е. Нямаме за войната на Русия в Украйна, нямаме за енергийната криза, мислехме, че имаме за Македония – и за там се оказа, че говорим на много и различни гласове.

Валентин Вацев: Да.

Водещ : Защо?

Валентин Вацев: Вижте, проблемът донякъде се обяснява, като се осъзнае, че българският политически дневен ред не е само политически, а е геополитически. Мечката на геополитиката влезе в България. Геополитиката е сурово нещо. Нищо хубаво няма в геополитическия дневен ред. Той предвижда да се решават въпросите на войната и мира. Това са сурови въпроси и те се решават най-често по жесток и по труден начин. България не може да изработи консенсус по нито един от насъщните проблеми на българския геополитически дневен ред. Ние сме близко до 100-процентов консенсус, без да правим 100% консенсус, по въпроса за Македония. Българското общество е единно по това, че Македония не бива да краде българската история. Иначе, разбира се, можем да им пожелаем успехи и да са живи и здрави. Именно по този почти 100-процентов консенсус българското общество няма съгласие със своето държавно политическо ръководство. Явно управляващите днес са решили като едно хитро боговдъхновено малцинство да направят доброто на България по насилствен път, пряко волята на българските избиратели, пряко волята на по-голямата част на българската политическа класа да свалят ветото. По останалите въпроси ние пък съвсем нямаме консенсус и това показва, че обществото е на ниско равнище в своето разбиране и осъзнаване на собствените си проблеми. Моментът е много труден за България. Аз очаквам след едни избори рано или късно да се формира нова управленска конструкция, да има стабилен парламент с нов парламентарен ръководител, но това няма да реши главния проблем на България – проблема за непредставителността на българските елити. Всеки политик съществува в политиката дотолкова, доколкото той представлява някого там. Българските политици не представляват никого. Те затова могат да си позволят и да се държат по този начин. Разбира се, аз не искам да зачертая цялостно българската политическа класа. Аз познавам отделно достойни хора и там, но това е малко успокоение. Самата класа е вече извън периода на своята историческа годност. И ако българското общество не намери начин да подмени политическата си класа, както казах преди малко, ние ще влезем окончателно в историческото безвремие. Трябва да се преодолее този феномен българските политици да живеят извън живота на българското общество. Българското общество има своите проблеми, то ги съзнава добре и с ограничените си сили успява да ги решава. Българските политици живеят с други проблеми. Това означава, че както беше казал един поет на времето, това са два свята и единият е излишен.

Водещ : За Смирненски си мислех в началото, когато въведох интервюто, между другото, доц. Вацев.

Валентин Вацев: Да.

Водещ : Но как те ще го направят, след като виждаме, че твърде често сменят позиции и убеждения? Много са хлъзгави и витиевати нашите политици. Вие ми казахте веднъж, че българската политика не е дамски гардероб, където да се сменят по няколко пъти дневно тоалетите, обаче ето, виждате ли, така става – модно ревю на принципи и позиции правим, не правим политика.

Валентин Вацев: Отговорни политици сменят ключовите си становища в рамките на една седмица, заемат правопротивоположни позиции на тези, които са заемали преди месец, хора, които смятат, че обществото ще забрави всичките им превъплъщения и метаморфози. Те разчитат на един новонасаден феномен в България, че българите не помнят далече назад и не гледат далече напред в бъдещето. Т.е. съществува една такава измамна надежда в българския политически елит, че всичко ще се забрави, всичко ще се прости, нещата ще вървят по старому, което до известен момент ще бъде именно така, а след това историята предявява сумарния си иск наведнъж пред цялата политическа класа. Аз не мога да предложа бързо решение на този проблем. Единственият начин е да се формират нови политически центрове. Такива елементи на такова ново центриране има в България, има опити да се създаде – все още много плахи опити, да се създаде отговорна дясна политическа субектност. Има опити и те се виждат, опити да се реализира нова лява политическа субектност, макар че ръководителят на голямата лява партия днес в България направи груба стратегическа грешка. Аз четох нейното иначе ярко изказване – на Корнелия Нинова, в парламента днес. С това изказване тя показа просто как напук на правилата на политическата игра тя къса от стратегията, за да инвестира в тактиката. А вижте, правилният ход е точно обратният – късаш от тактиката и инвестираш в стратегията. Това е характерно за умните леви партии. БСП вече не е такава, за съжаление. Аз разбирам аргументите на г-жа Нинова, но съобразно логиката, момента, те са неадекватни. Аз очаквам да се появят нови леви и десни центрове, може би през тази година, до края на тази година ще има вече нови стъпки, за де спре лудницата, в която българите се чувстват подигравани през цялото време. Сигурно е крайно неприятно да гласуваш за някого и след това да видиш, че той опровергава всичките ти надежди и всичките ти очаквания. Има един философски принцип, той звучи много абстрактен, той е хегелиански принцип – той гласи, че субстанцията ражда субекта чрез криза. Когато няма субект, той се появява тогава, когато субстанцията, а това са обществените отношения в обществото, субстанцията в обществото са обществените отношения – когато те влязат в окончателна криза, в криза, която не подлежи на никакво друго разрешаване, се появяват нови субекти. Аз очаквам нови десни и леви субекти до края на тази година да се измътят, да счупят черупките си, да заживеят някакъв относително самостоятелен живот, защото цялата тази гмеж, която пълни парламента и политическите централи, е с исторически изтекло време.

Водещ : Това, което се случва у нас, характерно ли е за други държави? Безспорно ситуацията придоби този вид, изкристализира благодарение на конфликта, на войната на Русия в Украйна.

Валентин Вацев: Точно така.

Водещ : Но как тази война в Украйна повлия както на България, така вътре в самата Русия, така и на САЩ? Защото аз допускам, че това, което се случва, е едно ехо, макар и уникално за нас, но то навсякъде сложи картите на масата.

Валентин Вацев: Вие сте права. Събитията на бойното поле в Украйна, разбира се, са важни и са интересни сами по себе си, но аз не съм военен експерт и не мога да проследя внимателно смисъла на факти от рода на това, че еди-коя си танкова групировка е сменила позициите си на 50 км. Това е работа на военни експерти, които са много малко. И този тип анализи нямат директно политическо значение. Но нещо друго има огромно политическо значение. Този конфликт – конфликтът е официално между Русия и Украйна, а реално това е конфликт между Русия и НАТО, и аз просто в момента не виждам кой би оспорил това твърдение, това е конфликт между Русия и НАТО, който
ескалира, който се разгръща и до края на годината ще бъде напълно открит, този конфликт променя и комплекса НАТО, променя и САЩ – там стават много важни промени в политическата върхушка на Америка, разбира се, променя и политикума, политическия живот на Русия. Специално за Русия мога да кажа, съвсем накратко разбира се, че Русия демонстрира очевидно военнотехническо надмощие над украинските войски, и каквото и да говорят българските украински медии, украинизираните български медии, очевидно е, че Русия побеждава във военнотехнически смисъл. Но това, което е валидно за военнотехническия смисъл, не е валидно за политическия смисъл на победата. Казано съвсем грубо, без подробности, Русия е готова да победи с военно надмощие на бойното поле, но тя не е готова да спечели мира, тъй като Русия политически не е готова да понесе последствията на тази война. Работата е там, че Руската федерация е държава, създавана в началото на 90-те години на миналия век, тя беше създадена от тогавашните автори на държавността с цел да се помогне на тогавашния руски политически елит да се сглоби със Запада, да станат европейци. Руската държава беше призована, онази руска държава, която създадоха тогава 1991, 1992, 1993 г., беше призована да осигури безпрепятственото интегриране на руския тогавашен политически елит с тогавашна Европа и САЩ. Оттогава досега са се променили много неща. Много от тях са се променили по причина на действията на руския президент Путин, разбира се, не бива да се отрича неговото лично участие и роля. И все пак Русия като система не е готова да пристъпи към тази победа. Тя трябва да победи себе си, да победи своята пета колона, своята шеста колона. В Русия на власт дойде промишленият капитал и това е може би историческата заслуга на Путин, не нещо друго, а това, че с негова помощ и благодарение на негови действия руският промишлен капитал, военнопромишлен и цивилнопромишлен капитал вече овладява базата, овладява икономическите отношения в страната, въвежда промишлено-индустриална логика на развитие на Руската федерация. Но надстройката, казано старомодно, т.е. обществените отношения в сферата на науката, културата, изкуството, правото и всички други такива вторични сектори – там все още властват вижданията на старите руски елити от 90-те години на миналия век. Просто Русия не е готова да посрещне победата в тази война. Без съмнение средният руснак с 84-процентова подкрепа подкрепя ръководството на Русия, подкрепя кремълското ръководство. Но тук става дума не за средния руснак, за народа, така да се каже, а за руския елит. Аз твърдя отговорно, че руският елит днес не е готов да посрещне резултатите на тази война. Според мен, Русия трябваше да победи първо себе си и тогава да побеждава Украйна. Това усложнява още повече прогнозите, разбира се. Същото може да се каже и за САЩ. В Америка, в Белия дом са склонни през последните две седмици – това много трудно се забелязва, но е сигурно, това е доказано чрез кръстосване и чрез съпоставяне на факти, че в Белия дом са на път да се откажат от изключително глупавата идея на американския демократически елит, според която идея колкото повече пари налеем в Украйна, колкото повече оръжие дадем на Украйна, толкова по-лесно ще победим на изборите, които ще бъдат в края на тази година, на 8 ноември. Те ще бъдат фатални избори. На тези избори апропо ще се избере точно 1/3 от Сената и цялата Долна камара. По правило се смята, че който загуби тези избори, губи и президентските избори, които са след още една година. Т.е. в Държавния департамент на САЩ, в Белия дом, в Съвета за национална сигурност са на път да се откажат от 100-процентовия си ангажимент с Украйна, тъй като вече са принудени от логиката на събитията да мислят за други техники за спечелване на изборите. Идеята, че колкото повече дадем на Украйна, толкова повече ще ни заобичат нашите избиратели, се оказа невярна, както предвиждахме отдавна. Все пак в Америка има 74 милиона гласоподаватели на Републиканската партия, които продължават да вярват, че победата им е отнета, че им е открадната. Т.е. проблемът за властта в САЩ предстои да се решава сега, през ноември тази година. А чрез това решение ще се реши и другия проблем, големият проблем за властта – кой ще бъде президент. Ето ви как тази война в своето логическо развитие влияе на отношенията също и в САЩ. Може ясно да се каже, че подобни промени настъпиха и в Европейския съюз. Там вече има два лагера – има „ястреби“, които смятат, че войната трябва да бъде спечелена на бойното поле срещу войските на Путин, както те се изразяват, и „гълъби“, които много внимателно преценяват как точно войната да бъде спряна чрез избори, чрез какви избори, с цената на какво тези избори трябва да бъдат направени успешни, за да може да се избегнат ужасните последици на тази война за целия Европейски съюз. Т.е. тази война променя света, променя Русия, променя Америка, променя Европейския съюз.

Водещ : Промени и България?

Валентин Вацев: Остава да помислим, как точно променя и България, тъй като България в момента е с раздвоено съзнание. От една страна здравата логика говори ясно за това, че Русия е на път да спечели военнотехнически. От друга страна, желанието на всяка цена да се харесат на американската пропаганда – говоря за българските медии и политици, дава основания да се измислят всякакви фалшиви илюзии и невъзможни приказки. Така или иначе, България също ще бъде променена, при това, наред с възможните добри промени – промяната, като връщане на съзнанието, като осъзнаване на действителността, това би било добра промяна, са възможни и лоши промени. Например в края на тази година аз очаквам тази война да бъде ескалирана и НАТО вече да се намесва вече почти съвсем открито във войната. НАТО сега е намесено, разбира се, но към края на годината, към ноември вече ще бъде намесено съвсем изцяло. Тогава вече ще трябва да мислим има ли начин да опазим България от директно военно присъствие в тази война. Тогава въпросът ще бъде не дали да ремонтираме украинска военна техника в българските военни заводи, а да изпратим ли на територията на Украйна батальон български войници? Това вече ще бъде фатален въпрос.

Водещ : Доц. Вацев, дали ще бъде готова Русия да се изправи срещу Запада? Срещу този Запад, в който тя искаше да се интегрира само допреди години?

Валентин Вацев: Русия вече е готова да се изправи срещу Запада, но Русия все още не е готова да се изправи срещу себе си. Аз това казах преди малко – че за да победи във войната НАТО, защото това не става дума за победа над Украйна… Ако ставаше дума да се воюва само с Украйна, войната отдавна щеше да е свършила. Русия воюва срещу силите на НАТО, срещу военната мощ на САЩ. И за да се изправи Русия срещу тази съвкупна мощ на англосаксонския свят – аз отхвърлям апропо термина „колективен Запад“, защото няма такова нещо. Има англосаксонски свят, има континентална политическа култура и разликата между тях не бива да се забравя. Но да се изправи Русия срещу съвкупната военно-икономическа и медийна мощ на англосаксонски свят, тя трябваше първо да спечели войната срещу себе си, войната в себе си, главната война. Това го знаят всички мюсюлмани – че голямата война, както те го наричат „джихад“, е войната срещу себе си, войната срещу своята собствена слабост вътре в себе си. Русия още не е решила този въпрос. Това имах предвид преди малко, като ви казах, че Русия може да победи военнотехнически с чисто надмощие, но съвсем не съм сигурен, че тя може да победи себе си, да победи перестройката в себе си, да победи 90-те години, които я пуснаха по съвсем крив исторически път. Нека да видим какво ще стане с Русия. На този етап по-важните неща са в САЩ. В САЩ се забелязва стремеж тази война да бъде замразена, т.е. не да бъде прекратена, а общо взето американският интерес да бъде отклонен от тема №1 – украинската война. Американското общество навлиза в много интересен период. Това е нормално, преди междинни избори, 6-те месеца преди тях Америка я тресе. Тази треска вече е започнала. Тя се подчертава, тя се показва, тя се вижда и в американските специализирани аналитични издания. Америка е в интересен период. Русия – също. Русия трябва първо да победи себе си, т.е. Кремъл и народът заедно трябва да се види
могат ли да победят елита на Русия. Аз, казано откровено, съвсем не съм сигурен в това, там тече перманентен скандал в Русия. Национално единство пред лицето на войната има, но има непрекъсната фронда, непрекъсната съпротива от обширни части на руския елит. Това създава специфична проблемност в Русия. За съжаление, в България
никой или почти никой не се интересува от това, какъв реален културно-политически живот живее Русия в момента. Всички говорят за фаталната тема „В кома ли е Путин?“. Докато Путин разговаря с държавни ръководители по целия свят, се оказва, че от време навреме изпада в кома. Това е големият проблем на българската медия.

Водещ : Може би защото колегията се страхува да се изправи и тя лице в лице със собствените си проблеми.

Валентин Вацев: Аз съчувствам на колегията, без колегията нищо хубаво не може да стане в България. Значи, българската журналистика, като цялата журналистика в наше време, тя е наследница на най-героичните епохи в европейското възраждане. Когато първите интелектуалци са били не лекарите, чернокнижниците и юристите, а журналистите, които в името на правото да кажат истината, са поемали рискове за живота си. Българската медийна колегия е в ужасно състояние. Опитаха се да й обяснят и тя беше на път да повярва, че задачата й не е да предоставя различи гледни точки, да импулсира диалога, а да говори от името на единствената гледна точка. Това е логиката на военното положение. Някой се опита да въведе в България военно положение по метода на Соломон Паси – няма много истини, има само една истина и тя е правилната истина, няма много гледни точки, има само една гледна точка и тя е вярната. При такава базова аксиома, няма място за медии. Има място за радиоточки във всеки дом, в дома на всеки данъкоплатец може да се прокара държавна радиоточка и от там да се спускат готовите истини. Това беше катастрофа и за българската медия. Тя тепърва ще трябва да се оправя от това, за да придобие доверието у обществото. Тя го беше спечелила по едно време, но загуби много междувременно.

Водещ : На финала – какво предстои? Какви са сценариите пред нас?

Валентин Вацев: Аз виждам два смисъла във вашия въпрос. Единият смисъл е чисто синтактическият политически въпрос – ще се създаде ли ново парламентарно мнозинство, което да гарантира живота на някакво променено или ненапълно променено българско правителство? Това е въпрос изцяло в сферата на синтаксиса, а не на политическата семантика, не в сферата на представителността. Следва да се правят
усилия това правителство да бъде свалено и да бъде заменено с друго правителство. Единственият аспект на този проблем, който ме интересува – ще се намерят ли отговорни сили в България, които да спрат нашия насилствен ощастливител Кирил Петков да свали ветото над Македония? Какво следва в по-широкия смисъл? Следва или България да се опази от включването във войната до края на тази година, тъй като в България има едно яростно, но мудно малцинство, което се е добрало до властта, и смята, че единствената оправия за България е да изпратим, символично, разбира се, два българска батальона в Украйна. А историците сигурно се досещат, какво значи отваряне на символична война. Ние веднъж сме отваряли символична война и тя завърши с бомбардировки над София. Ако това не стане, ситуацията ще се успокои и другата година ще можем да обърнем малко повече внимание на себе си. Но засега главният неполитически, а геополитически въпрос на България е: ще успее ли България да се опази от преки военни действия на украинска територия. Това е възможно да се случи до края на тази година. Но проблемът е толкова драматичен, че просто не ми се мисли за това.

Цоня Събчева, радио Фокус