За вандалския акт срещу изложбата на Фотофабрика „Украйна: Архивите на едно престъпление“

„Когато има война, има пропаганда и от двете страни. Пропагандата и троловете са част от военната агресия. Една много добре организирана част от тази агресия иска да внуши истина, която няма нищо общо с истината.“ Думите на Еми Барух от „Фотофабрика“ пред БТА са по повод вандалски акт срещу изложбата „Украйна: Архивите на едно престъпление“.

Свидетели на престъплението са репортери на „Ройтерс“, които предоставят документи, заснети между 26 февруари и 18 април 2022 г. От вчера знакът Z е изписан с бял спрей върху някои от кадрите, както и върху уводния текст към експозицията, казващ, че Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г. и че от тогава, по данни на УНИЦЕФ, всяка секунда едно украинско дете се превръща в бежанец.

Изложбата ще остане в този си вид още месец, което според Еми Барух е достатъчно силно послание.

Еми Барух пред БТА – за „закъснялата“ реакция, за вандалите и драскачите, за символите и тяхното значение, за реакцията на българите към случващото се в Украйна, за „другата“ истина и защо толерантност е слаба дума в този случай. И още – защо в „Ройтерс“ може да се появи съобщение, което маркира по неприятен начин цялата ни държава…

– Г-жо Барух, свидетели на престъплението са фоторепортери от „Ройтерс“. Сега свидетели на изложбата поругаха тяхното дело. Не е ли много зловещо това?…

– Изненадана съм, че едва сега вандализираха свидетелствата на това престъпление. Изложбата беше аранжирана неслучайно на 9 май – “Денят на победата” – за Кремъл, Денят на Европа – за европейците.

Неслучайно, изложбата е разположена на гробницата на Александър Батенберг, който през цялото свое управление се опитва да предпази България от влиянието на Русия и всъщност абдикира – поради невъзможност да го направи и след упорити опити да бъде свален. Третата причина точно там да бъде тази изложба, е, че тя “гледа” срещу сложно натоварения със символика и противоречия паметник на съветската армия.

От 9 май до 10 юни, следейки общите настроения в България, наблюдавах с изненада, че никой не е посегнал на тези свидетелства. Но това се случи…

– Трябва ли да търсим нещо специално в тази буква Z, може би идва края на нещо?…

– Тази буква доби символично значение след като танковете, войската на Русия, наемниците на Путин, маркираха по този начин своето нашествие в Украйна. Това не е просто последната буква от една азбука. Това е знак на съпричастност и подкрепа на фашизоидната путинска агресия срещу една съседна страна.

Така, че това е знак от хора, които се идентифицират с агресията. Уви, статистиката и проучванията в България показват, че те са много. България е страната, която заема позорното първо място с хората, които подкрепят, мълчаливо или не, войната на Путин срещу Украйна.

– В такива случаи всеки има какво да каже на вандалите. Какво бихте им казала Вие?

– Бих им казала да разгледат спокойно тези снимки, да прочетат какво е написано под всяка от тях, да се опитат да се поставят на мястото на онази жена, която сади цветя пред разрушения си дом, на онзи мъж, който изнася своето коте и куче, за да ги спаси от смърт…

Бих им казала само за миг да си представят, че това се случва върху техните глави, в тяхната градина, с техния дом и с техните близки…

– Толерантност ли е това, което ни липсва, или когато става дума за война, тази дума е твърда слаба?

– Да, думата е твърде слаба. Това, което ни липсва, е да мислим, да се опитваме да се предпазим от манипулативните внушения на пропагандата. Когато има война, има пропаганда и от двете страни. Но нейните диспропорции в случая са мащабни. Пропагандата и троловете са част от военната агресия. Една много добре организирана част от тази агресия цели именно да внуши на хората различна истина. Истина, която няма нищо общо с истината.

Така, че толерантност е слаба дума. Без да обиждам болшинството от българските граждани, бих сравнила случващото се с раболепието на наведения човек пред довчерашния му господар, с неразбиране на демократичните норми в света, с нравствен дефицит и историческа неграмотност. Това е опасна тенденция на хора, които се опитват да тласнат България в една различна от европейския път посока.

Това, което ме изненада също, е, че на това централно, емблематично място няма камери. Ние сезирахме Първо районно управление, които реагираха веднага, адекватно. Но ни казаха, че едва ли можем да се надяваме да се стигне до извършителите. Тези вандалски улични прояви обикновено остават без последствия, без да бъдат разкрити и без път към извършителите.

– Допускате ли, че това деяние може да е на хора, които нямат никакво отношение към войната в Украйна? Допускате ли, че това са просто драскачи – тези, които са одраскали цяла София?…

– Може би, ако не беше използван знакът Z, който е наистина символ с внушение близко до хитлеровия пречупен кръст, или ако фотографиите бяха надраскани с Х, с вертикални черти или по друг начин. Може би, тогава бих казала – „Да, такива драскачи има! Това не се случва за първи път!“…

В близо 10-годишната история на фестивала „Фотофабрика“ сме имали и други вандалски прояви с кадри на открито. Нито веднъж обаче не беше използван този знаков начин за демонстриране на различно отношение към посланието на снимката.

– Очаквате ли реакция от страна на „Ройтерс“?

– Уведомихме „Ройтерс“. Изпратихме снимки на това, което се случи вчера. Допускам, че в обмена на агенцията може да се появи съобщение с текст, който маркира по един неприятен начин цялата държава…

– За първи път пространството на бул. „Васил Левски“ 81 се превръща в изложбено пространство. „ФотоФабрика“ има ли следващи планове за това място?

– Благодарна съм на Регионалния музей за история на София, който ни разреши да използваме тази ограда за първи път и да покажем именно свидетелствата на престъпленията, извършвани заради имперските амбиции на Путин срещу мирните граждани на Украйна. Мисля, че това е чудесно място за изложба на открито и се надявам да продължим това сътрудничество.