"На 24 февруари всичките ми планове се сринаха", казва Олександър, таврийски българин от Украйна. От няколко седмици той следва в София. "Всяка една помощ за Украйна е важна и всяко оръжие

може да спаси нечий живот."

Олександър В. е таврийски българин от украинската Запорожка област. Пристига в София преди няколко седмици - за да следва в "Св. Климент Охридски". В интервю за ДВ той говори за войната, военната помощ и настроенията сред етническите българи в неговия район.

Вие сте в България съвсем отскоро. Как протече пътуването?

Олександър: Беше много сложно. Пътувах няколко дни с различни автобуси - през Запорожка област до Одеса, после до Варна и оттам до София. Беше много трудно да намеря рейс от моя район, има много проверки, полицейски час, някои шофьори отказват да вземат млади мъже и момчета, други вдигат много цените за превоз, а почти всички приемат плащане само в брой, което е сложно, защото банкоматите често не работят.

Разкажете нещо повече за българския Ви произход.

Олександър: Моето семейство и жителите на моя район принадлежим към така наречените "таврийски българи" от Запорожка област. Аз съм българин по бащина линия. Семейството ми винаги е живяло в Украйна, дори прапрабаба ми е родена в Украйна. В селата от южните райони на Запорожка област живеят предимно етнически българи - още от османско време. В моето семейство говорим предимно руски. Тъй като баща ми е роден в българско село, той говори български от дете, но също така руски и украински. В семейството ми също се говорят и трите езика. Никой обаче освен мен не е ходил в България. А аз се чуствам най-вече като украинец, който говори български език и познава българската култура.

Как преживяхте руското нападение срещу Украйна на 24-и февруари? Какво точно се случи във Вашия град?

Олександър: 24-и февруари беше повратен момент за цяла Украйна. В 6 часа сутринта научих за началото на военните действия и следях новините през целия ден. Моят град е доста малък и няма военно-стратегически обекти, но ние все пак решихме да отидем на село - при родителите на майка ми, защото там е по-сигурно. Военни действия в нашия град не е имало. Бяха убити обаче най-малко трима антируски активисти, а неизвестен брой мои съграждани от днес за утре бяха задържани, арестувани или отвлечени. Познавам един от задържаните - той се върна след няколко седмици, прекарани в затвора, където е бил подлаган на разпити. Руската армия лесно нахлу в нашата територия, нямаше сериозна съпротива от местните власти. Сега има руски войски в града, има полицейски час и всички живеят в страх и несигурност.

Как е настроението на българите във Вашия район? На чия страна застават те?

Олександър: В нашия регион има силно негативно отношение към военните действия, т.е. към Русия. Младите хора започнаха активно и публично да изразяват мнението си по този въпрос, някои се заеха с доброволчество, събиране на пари и средства за украинската армия. Познавам един украинец от български произход, който доброволно се е записал като боец към териториалната отбрана. Ние не възприемаме руската версия за тази война и много хора от различни възрастови групи участват във войната на страната на Украйна. Но има и една специална категория хора: тези на възраст над 65 години. Много от тях гледат руска телевизия и изпитват носталгия по СССР - при тях специално пропагандата влияе активно. Някои дори чакат да посрещнат руснаците, но това са единични случаи.

Какво мислите за военната помощ - трябва ли България да изпрати оръжие на Украйна?

Олександър: Аз, както и повечето жители на нашия регион, съм категорично за военна помощ от НАТО и от България. Украинската армия се нуждае от това и за нас - украинците и българите в Украйна - е жизненоважно Украйна да спечели тази война. Но и за НАТО и другите страни в Европа това е от изключително значение. Да, повечето оръжия могат да удължат конфликта - но само в полза на Украйна.

Има политици, които обясняват съпротивата си срещу военната помощ за Украйна с присъствието на българското малцинство там. Какво мислите Вие за това?

Олександър: Лично аз се отнасям изключително негативно към изразяването на откровено нежелание да се помогне на Украйна и украинците. Обосновавам отговора си със следната фраза: "Помогнете днес, за да не поискате помощ утре". Много хора от моя регион всяка година се присъединяват към редиците на българските граждани, допринасят за създаването на нови работни места, популяризират българската култура в родината си - Украйна. Днес повече от всякога ние се нуждаем от помощ, в това число и военна помощ. Моето послание към всеки, който има някаква власт или популярност: днес не можете да мълчите! Украинците живеят в страх, губят домовете и роднините си. Всяка крачка назад или отказ може да бъде критичен за нас. Не знаем какви планове има Путин - може би да завземе цяла Украйна? Или да стигне до Приднестровието? Или да отиде още по-далеч? Всяка една помощ за Украйна е важна и всяко оръжие може да спаси нечий живот. Това е важно да се разбере.

Вие идвате от окупираната част на Украйна и сега учите в София. Какви са Вашите планове за бъдещето?

Олександър: На 24-и февруари всичките ми плановете се сринаха: готвех се да замина за София в началото на март, но всичките автобуси бяха отменени. Сега не знам колко време ще остана в България. Притеснявам се за близките ми, те нямат възможност да се преместят, не знам кога ще мога да ги видя. Ако пък се върна в Украйна, могат да ме задържат или да ме извикат в армията. Честно казано, не знам какво да очаквам в близко или далечно бъдеще. Затова засега просто ще следвам и ще се пробвам в различни сфери. Но голямото ми желание е едно: да се върна в една свободна Украйна при моите роднини и приятели.

Кристофер Неринг  DW